Страните членки на ЕС ще трябва да правят оценка на ефекта на концентрацията на медийния пазар върху плурализма в медиите и редакционната независимост. Всяка предприета от националните власти законодателна, регулационна или административна мярка, която би могла да засегне медиите, трябва да е оправдана и съразмерна.

Това предвижда Европейският законодателен акт за свободата на медиите. Той бе одобрен днес от Европейската комисия и представен от еврокомисарите за ценностите и прозрачността Вера Йоурова и за вътрешния пазар Тиери Бретон.
                                            
Актът трябва да гарантира, че медиите – и обществените, и частните – могат по-лесно да развиват трансгранична дейност на вътрешния пазар в ЕС, без ненужен натиск и като вземат предвид трансформацията на медийносо пространство.

Законодателният акт обаче не поставя специфични прагове за концентрация на медийния пазар. Той просто гарантира рамка по отношение на националните регламенти и процедури за оценка на концентрации които биха могли да имат сериозно отражение върху медиййния плурализъм и редакционната независимост.

Комисията предлага и други мерки:

• Защита на редакционната независимост. Страните членки трябва да зачитат ефективната редакционна свобода на доставчиците на медийни услуги и да подобрят защитата на журналистическите източници. Доставчиците трябва също да гарантират прозрачност на собствеността, като публично разкриват тази информация и предприемат мерки. Целта е гарантиране на независимостта на индивидуални редакционни решения;

• Никакво шпиониране на медиите. Освен за медиите това се отнася за журналистите и техните семейства;

• Независими обществени медии. Там, където те съществуват (България е такава страна – б.р.), финансирането им трябва да бъде адекватно и стабилно с цел гарантиране на редакционната независимост. Директорът и управителният съвет на медията трябва да бъде назначен по прозрачен, открит и недискрииниращ начин. Доставчиците на услугите на обществените медии трябва да гарантират плурализъм на информацията и мненията безпристрастно, в съответствие с мисиите на обществените медии;

• Прозрачност на държавните реклами. Ще бъдат установени нови изисквания за разпределението на държавните реклами за медиите така, че то да бъде прозрачно и да не бъде дискриминационно. Ще бъде засилена прозрачността и обективността на системите за проучване на аудиториите, които се отразяват върху приходите от реклами, най-вече тези онлайн;

• Защита на онлайн съдържанието. Предпазни клаузи ще служат като гаранции срещу неоправданото премахване на медийно съдържание, произведено в съответствие с професионалните стандарти. В случаите, когато няма систематична заплаха като дезинформация най-големите онлайн платформи, искащи да премахнат определено медийно съдържание, което смятат за противоречащо на тяхната политика, ще трябва да информират доставчиците на медийни услуги за причините, преди да предприемат такива действия. Всяко оплакване на доставчиците ще трябва да бъде разглеждано с предимство от доставчиците;

• Ново право на потребителите да персонализират медийната оферта в устройствата и интерфейсовете като телевизорите. Потребинтелите ще могат да променят настройките на доставчика в съответствие със собствените си предпочитания.

Същевременно ЕК предлага да бъде създаден Европейски борд за медийни услуги, съставен от представители на националните органи за медиен надзор. Той ще насърчава прилагането на законодателната рамка в тази сфера. Задачите му ще бъдат преди всичко подпомагане на Комисията в изготвянето на насоки за регулирането на медиите. Бордът ще може и да дава мнения за взетите от националните власти мерки и решения, свързани с медийния пазар и концентрацията му.

Органът ще регулира и регулационните мерки на страните членки по отношение на медии извън ЕС, представляващи заплаха за националната сигурност. Така ще бъде гарантирано, че въпросните медии не заобикалят правилата, прилагани в Общността.

Предстои Европейският парламент и страните членки да обсъдят предложението на ЕК за регламент в рамките на стандартните законодателни процедури.

„През последните години наблюдаваме различни форми на натиск върху медиите. Време е за действие. Трябва да установим основни принципи. Нито един журналист не трябва да бъде шпиониран заради неговата работа. Нито една обществена медия не трябва да бъде превръщана в пропаганден канал“, коментира Вера Йоурова – зам.-председател на ЕК, отговаряща за ценностите и прозрачността.

При представянето на законодателния акт тя бе категорична, че в ръководствата на обществените медии не трябва да бъдат назначавани "партийни приятели". А тези медии не трябва да се превръщат в "еднопартийно пропагандно средство".

ЕС е най-големият демократичен медиен пазар в света, припомни комисарят за вътрешния пазар Тиери Бретон.

„Медийните компании играят жизнено важна роля, но се сблъскват с намаляващи приходи, заплахи за медийната свобода и плурализма, появата на много големи онлайн платформи и смесица от различни национални правила“, изтъкна той.