Джон Спайър работи в ЦРУ 28 години. През тях често трябва да и сътрудничи с германското разузнаване BND. Преди дни пенсионираният вече разузнавач даде интервю за германските медии, в което постави унищожителна оценка на работата на германските си колеги по отношение на Русия. Подобни оценки тези дни дадоха и американски военни, които обвиниха военното разузнаване на Германия, че не е успяло да разбере за каква война се готви Путин.

В интервю за списание „Фокус“ Спайър обвини германските разузнавачи, че са отказвали сътрудничество не само на американците, но на всички партньорски държави, когато е ставало дума за Русия. Според него те се държали арогантно и смятали, че единствено Германия разбира как мислят и действат руснаците. В крайна сметка провалът им с прогнозирането на нападението на Украйна вероятно е повдигнал въпроси да качеството на работата им и сред тях самите, смята Спайър.

„По отношение на Русия германското разузнаване никога не е било благонадежден партньор. То се подчинява на политическата воля, както е в демократичните държави, но за съжаление политическата воля в Германия никога не  е искала да знае неприятни неща за бизнес-партньора си Русия. Германските политици просто не желаеха да видят какви намерения има Путин. Затова и немските шпиони си държаха главата в пясъка“, казва агентът.

Само германското разузнаване ли има проблем с Русия или заблудите са на всички нива?

Германия определено преживява болезнено събуждане в момента. Нападението на Русия в Украйна изненада не само разузнаването, но и армията, обществото и политическия й елит. Въпреки предупрежденията, които Източна Европа и САЩ отправяха години наред, Берлин не се поколеба да строи втори газопровод, с който стана изцяло зависим от Русия. Отказа се от мантрата, че това е „икономически, а не политически инструмент“, едва когато първите руски ракети удариха украинските градове. През изминалите десетилетия се оказа, че Германия е пропуснала да забележи, че Русия е придобила освен това най-големите й газохранилища и най-важните й петролни рафинерии.  

През последните месеци на германското правителство му се наложи да действа светкавично, за да се откъсне от тази градена с десетилетия енергийна зависимост. Това, разбира се, промени из основи политиката на страната спрямо Русия. Досега Берлин винаги твърдеше, че Русия никога не е нарушавала договорите си дори и по време на Студената война, затова може да се разчита на нея във всяка една ситуация. От февруари обаче е ясно и вече високо изговорено – Русия е ненадежден партьнор, от който Германия ще се откъсне и повече няма да се връща към него.

Но събуждането на страната все още не е завършило. Берлин в момента повтаря същите колебания като при строенето на “Северен поток“ 2 и с наболелия сега въпрос – ще даде ли на Украйна танкове.

Германските танкове са най-добрите и техни технологии се ползват дори от американската армия. С тях Украйна ще задържи със сигурност обрата във военните действия, а най-вероятно ще успее да изтласка руската армия от своя територия.

Защо тогава правителството на Олаф Шолц се въздържа от доставки? Коалиционните му партньори от Зелената партия и от либералната Свободно-демократическа партия също отдавна настояват Германия да се включи в подкрепата и да въоръжи Украйна. Но Шолц непрекъснато намира аргументи против това – например, че украинските военни са недобре обучени и обучението за ползване на немските танкове трае твърде дълго. Странен аргумент за държава, която е голям износител на оръжия и едва ли пита купувачите си дали са изкарали курс за тях. А и щом германските военни, които не са участвали в реална война, могат да ползват тези танкове, то не би трябвало да се съмняват, че това ще успеят и украинските им колеги, които в момента водят успешно военни битки с руската армия вече девет месеца.

Берлин вече толкова дълго време търси поводи да не откликне на молбите на Украйна да й даде танкове, че вече всеки аргумент звучи нелепо.

Това навлече открити критики на САЩ към германските си партньори.

Каква тогава е причината за този танц върху яйчени черупки, който танцува Олаф Шолц, щом стане въпрос за танкове за Украйна? Още повече, че страната вече направи наистина доста и подпомага Украйна, така че трябва само да направи последната стъпка.

Всъщност Шолц е наясно с това, но най-вероятно не може да се пребори със собствената си партия. Известно е, че сред германските социалдемократи има сериозни бенефициенти на Путин. Като започнем от бившия канцлер Шрьодер, експремиерът на Бранденбург Матиас Плацек и стигнем до премиерката на Мекленбург-Предна Померания Мануела Швезиг. Това са все висококалибрени политици с мощ вътре в партията, чиято дума не може да се заобиколи лесно.

Дали става дума за пари? Въпреки, че САЩ публикуваха разследване на своето разузнаване, спроед което Русия е дала най-малко 300 милиона долара на политици и партии, за да влияе на политиката в западни държави, това би бил твърде прост отговор.

По-лошият вариант за отговор е, че ГСДП все още боледува от болестта на фалшивото левичарство – онова, което смята руския комунизъм за част от своята идеология и десетилетия наред поддържа приятелски отношения с руски институции. Тази наивност е причина и да се появяват периодично призиви войната да бъде прекратена. Сякаш това зависи от някого другиго освен именно от самата Русия и от лидера й Путин. А Путин явно не желае да прекратява този конфликт, който започна сам.

Но каквито и да са поводите вътре в партията за трудното късане с Русия и романтичната представа за нея, факт е, че те вредят не само на германската външна политика в цялост, а и на европейската. Дълго време Шолц се опитваше да се измъкне от въпроса за танковете с твърдението, че няма готови произведени, а производството отнема време. Е, в средата на септември танкове за Украйна вече има. Нужен е само един подпис от канцлера, за да поемат 16 „Мадер“-а за фронта.

Последното оправдание от тази седмица беше, че Германия „няма да действа самостоятелно по този въпрос, а само заедно с партньорите си.“ Звучи добре, но какво означава това? Досега няма нито една съвместна пратка оръжия – всяка държава, решила да подкрепи Украйна, го прави индивидуално. И как звучи това изречение в Полша, например, която вече достави над 200 танка на Украйна? Означава ли това, че Полша действа без съгласието на съюзниците си? Разбира се, че не.

Още по-голямо неудобство създава друг факт. Испания поиска да даде на Украйна стари германски танкове още през пролетта. Но Берлин не й позволи – защото немско оръжие може да отива в трети страни само с разрешение на производителя.

В крайна сметка този неумел танц около горещия картоф започва да вкарва кабинета на Шолц в обяснителен режим и пред партньорите му от НАТО. Германия като че ли е на път да разбере, че Путин не се спира от обещания за приятелство, от желание за добър бизнес, от рационални факти или от преговори. Войната в Украйна не е първата му война. След Грузия и Крим това вече трябва да е ясно дори и в Берлин. Ако и този път номерът му мине и международната общност не действа решително и с военна сила, той няма да се спре дотук и ще атакува и други страни. Така че от решението на Берлин зависи войната в Украйна да е последната му война. Дано Германия се събуди окончателно скоро.