Как се назначават висшите ръководители в публичната администрация, адекватни ли са нормативните изисквания, кои са най-"проветривите" места, как тези хора често на тъмно влияят на разходването на огромни публични ресурси, до каква степен се политизират те...

Това са някои от темите, обобщени в мащабен анализ на Българския институт за правни инициативи (БИПИ), посветен на избора на ръководителите на структури в държавната администрация.

Във фокуса на анализа са централните органи на изпълнителната власт – ръководителите на ведомства без ранг на министерства, както и ръководните органи на специализирани териториални администрации. Това са лица, които имат решаващи функции при разходването на значителни публични ресурси и при които е налице повишен корупционен риск, казват от неправителствената организация.

Изводът е, че най-проветриви при всяка нова власт са позициите на шефовете на Фонд "Земеделие, Агенцията по горите и ДАНС

"Положението в сравнение със законодателната власт и съдебната власт е в пъти по-зле. Нормативно е закрепен принципът за липса на конкурентност - каза сутринта в интервю пред БНР Теодор Славев от института.-

В Закона за администрацията, въз основа на който се назначават част от тези ръководители, е описано, че това става изключително и само по решение на министъра или на Министерския съвет. Тоест тук, в България прилагаме принципа на отсъствие или на наличие на министерско доверие", коментира Славев.

Според него при назначаваните от изпълнителна власт органи не знаем как се обсъждат и гласуват техните годишни отчети, "те се избират на тъмно и не знаем какво вършат".

Славев е и ръководител на проекта "Граждански мониторинг на публичните назначения", с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани България в рамките на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

Той пресметна средствата, които се въртят от тези непрозрачно избрани чиновници:

"4 609 000 000 лева – това е близо 30% от целия разходен бюджет за 2021 г. Огромни средства са."

"Трябва да започне МС да прави отворени, включващи, конкурентни процедури. Не може да се избират ръководители на огромни институции – Фонд "Земеделие" например, или Агенцията за социално подпомагане, без да има конкурс. За всички териториални подразделения на тези агенции има задължителен конкурс", напомня експертът.

Относно мандатността той изтъква, че при ръководителите на ДАНС например нито един от деветимата, сменени от 2009-а до 2022 г., не е изкарал пълния си петгодишен мандат.

Политически "послушковци" ли са назначените при всяка власт?

На този въпрос анализът отговаря чрез темпорален анализ. Изводът е за огромно текучество (или казано по-просто - безкрайна политическа "метла", бел.ред. на Клуб Z)

В периода от началото на 2009 г. до 15 юли 2022 г. общо 313 души са ръководители на 90 органа. Мнозинството от тях управляват между 0 месеца и 2 години – 149 души, между 2 години и 4 години – 71 души, между 4 и 8 години – 58 души, а над 8 години – 35 души, сочи придобитата от БИПИ информация.

Рекордьор по най-дълго управление е Гаврил Митов, който е вписан за изпълнителен директор на Националния компенсационен жилищен фонд (НКЖФ) на 27 септември 1991 г. и е освободен от министър-председателя Кирил Петков на 20 май 2022 г., тоест той е ръководил НКЖФ 31 години.

Най-кратко на ръководна позиция се задържа Иван Бакалов, който е директор на Центъра за развитие на човешките ресурси и регионални инициативи към Министерството на труда и социалната политика – едва 19 дни (от 1.06.2016 г. до 20.06.2016 г.).

Има и черупка от несменяеми чиновници - 18,53% от ръководителите са заемали позицията за време, надхвърлящо мандата на едно правителство, като се има предвид, че през разглеждания период са се сменили 10 правителства, от които 5 служебни.

Като цяло обаче...

"... Очевидно е, че висшата ръководна администрация в рамките на органите на изпълнителната власт е крайно неустойчива спрямо промените в политическото ръководство на държавата. По този формален критерий може да се обобщи, че ръководните длъжности на изпълнителните органи са силно политизирани и политически зависими", заключават от БИПИ.

Диаграмата е красноречива: най-много от шефовете управляват под 2 години.

Метлата е повсеместна, безпринципна и не подбира - става ясно още от изследването:

"Не може да се изведе статистически значима зависимост между сектора на управление (например сигурност, здравеопазване, земеделие, околна среда и др.), типа орган (например изпълнителна агенция, второстепенен или първостепенен разпоредител с бюджетни средства и др.) или функциите (регистрационни, лицензионни, разрешителни, контролни, санкционни, надзорни, доставчици на услуги и др.), които изпълняват разглежданите... структури, спрямо продължителността на управлението."

Целия анализ на БИПИ може да видите тук.