Премиерът Росен Желязков "намигна" днес на парламента да предприеме законодателни изменения, с които да се отнемат правомощията на президента да назначава най-малкото главния секретар на МВР, председателя на ДАНС, както и посланиците ни в чужбина.

Макар при една от последните си публични изяви Желязков да намекна, че инициативата може да дойде от Министерския съвет, днес даде да се разбере, че МС няма да предлага промените в съответните закони, но това може да направят депутатите. Причината е в отказа на сегашния държавен глава Румен Радев да съгласува и подпише укази както за професионалното ръководство на МВР, каквото представлява главният секретар, така и за първите ни дипломати в чужбина по места. Титуляр няма и ДАНС, след като ГЕРБ реши да "пенсионира предсрочно" Пламен Тонев в комисията по досиетата, предлагайки го за председател (одобрено с гласуване и от партньорите Делян Пеевски, БСП и ИТН). Кабинетът е стартирал и тази процедура по съгласуване.

Припомняме, че ако правителството предложи нов закон или изменения в стар, то те трябва да минат на задължително едномесечно обществено обсъждане, да се разгледат постъпилите становища, евентуално да се вземат предвид, после да бъдат приети на заседание на МС, след това внесени в Народното събрание. Т.е. процесът е дълъг. За депутатите обаче няма подобни задължения - предложенията се внасят директно и при наличие на политическа воля, често минават по "бързата писта" - биват разглеждани в комисии и зала буквално за дни. 

Неофициално обаче от МС казаха за Клуб Z, че не бързината е причината, а това че кабинетът и президентът са двете страни на процеса, в който само Народното събрание може да бъде арбитър. Правителството предлага, президентът одобрява.

В конкретния случай няма пречка за подобни изменения, тъй като правомощията на държавния глава да съгласува и издава съответните укази са записани в закони, но не и в Конституцията. Неясно е само какъв дипломатически сигнал би отправила България при все, че изпращането на посланик минава през процедура на одобрение от приемащата страна.

"Намигването" на Желязков стана по време на превърналото се в практика от времената на Бойко Борисов насам начело на МС изявление пред камера преди редовното правителствено заседание. Той започна с това, че е внесъл в президентството предложение за преназначаване на генерал-майор Емил Тонев за началник на националната служба за охрана (НСО). Тонев бе назначен за такъв през 2020 г. и мандатът му изтича утре. Фигурата му би следвало да счита за консенсусна между двата адреса на "Дондуков" - миналата година Радев го произведе в "генерал-майор". Именно понеже НСО е военизирана структура, а президентът върховен главнокомандващ, премиерът изтъкна днес, че спазва процедурата.

(Любопитното в случая е, че между Радев от една страна и ДПС-Ново начало и ГЕРБ-СДС от друга, в момента текат престрелки кой, как и защо ползва услугите на специализираната охрана, макар държавният глава би трябвало да е наясно, защото по закон се води "шапка" на НСО).

"От друга страна обаче по въпроси, свързани с вътрешния ред и националната сигурност, където конституционните правомощия са вменени от Конституцията на правителството, ние не виждаме подобен подход. Редица месеци нашите съгласувателни писма не получават друг коментар освен, че това ще бъде разгледано по-нататък.

Министерски съвет като орган, който може да упражни законодателна инициатива по темата, защото Конституцията е казала, че тези въпроси се уреждат със закон, именно, за да нарушава междуинституционалния баланс, няма да предлага на парламента законодателни промени. От друга страна обаче парламентът е в правото си, но и в задължението си не само да упражнява парламентарен контрол към правителството - много от нас сме се явявали на въпроси какво става с назначенията в специалните служби - но и да разгледа своя ангажимент да предложи изменения, ако прецени това за необходимо, да ги гласува, ако прецени това за необходимо.

Но, за да се възстанови единоначалието в тези служби, които в момента, поради обстоятелството, че се изпълняват от изпълняващи функциите - и главен секретар, и председател на ДАНС, и т.н., включително теми, свързани с дипломатическата служба, парламентът да се произнесе по този въпрос - дали правовият ред може да търпи липсата на титуляри" - обоснова се Желязков.

През февруари Клуб Z писа, че соченият за близък до Делян Пеевски и.ф. главен секретар на МВР Мирослав Рашков се готви да стане титуляр на поста. Към момента от Министерския съвет не потвърждават или отричат, че това е предложението им.

Иначе президентски указ се изисква не само шефовете на НСО, ДАНС, професионалният ръководител на МВР и за посланиците. Такъв се изисква и за Държавна агенция "Разузнаване", както и за военното разузнаване (Служба "Военно разузнаване"), което е към Министерство на отбраната.

Заради липсата на президентско съгласуване през 2013 г. Пеевски бе назначен за шеф на ДАНС. В същото време обаче от НС изтъкват, че службите не може да се управляват от временно изпълняващи и посочват неофициално, че Радев спира цял пакет от дипломатически назначения заради няколко души, за които не желае да подпише укази.