От МВР публикуваха във фейсбук страницата си съвети и препоръки как гражданите да се предпазят от киберизмами във връзка с въвеждането на еврото в България.

От ведомството напомнят, че превалутирането ще се извършва само от Българската народна банка (БНБ), търговските банки и „Български пощи“. Всички други съобщения по имейл, чат приложения, социални мрежи или есемеси са измама.

Информацията да се проверява само от официални източници, да не се отварят съмнителни линкове и да не се споделят лични данни, предупреждават още от Министерството.

В публикацията се посочва, че хората трябва редовно да сменят своите пароли, да използват по-сигурни комбинации и да поддържат надеждни антивирусни програми на устройствата си. 

При съмнение незабавно подайте сигнал в МВР, апелират от МВР, предава БТА.

Първа евро киберизмама

Вчера от ГДБОП информираха, че е получен сигнал за първата киберизмама във връзка с въвеждането на еврото в България.

Преди няколко дни с българската жертва са се свързали измамници, които са използвали широко известно приложение за криптирана комуникация, обясни старши комисар Владимир Димитров. Те са се представили за поддръжка на приложението и са я информирали, че трябва да започне процес по преобразуване на нейните левове в евро. Сума от около 10 000 лева е била пренасочена към криптоплатформи, други онлайн платформи за разплащания и битови сметки и услуги. Част от финансовите средства са възстановени, но друга част вече са използвани, обясни той. По думите му към момента всичко води към азиатска държава.

От ГДБОП не са разкрили случая, а са получили сигнал за измамата. Това е първата компютърна измама във връзка с въвеждането на еврото. 

Този профил на измамниците е бил асоцииран с телефонен номер от азиатска държава и е притежавал логото на платформата, която жертвата използва. В процеса на комуникация тя е била информирана, че ако не започне процес по прехвърляне на нейните финансови средства в служебна сметка на тази платформа, те ще бъдат изгубени. Също така ѝ е било казано, че няма да може да използва приложението за онлайн разплащания и банковата карта, свързана с него.

Жертвата се е подвела по две фишинг съобщения, предоставила е свои данни и е извършила няколко разплащания по служебна банкова сметка, посочена от измамниците. Впоследствие приложението ѝ за онлайн разплащания е било превзето, тъй като тя е предоставила достъп до него, включително кодовете за двустепенна верификация и други данни, необходими за управление на приложението, обясни Димитров.