Войната на Путин окончателно влезе в задънена улица. Заплахите, които президентът на Русия днес отправи и частичната мобилизация няма да му донесат очакваното, пише днес германското списание „Фокус“.

То публикува проучвания на общественото мнение в Германия за необходимите реакции от страна на Запада, ако Путин действително удари с ядрени оръжия. Мнозинството от запитаните са отговорили, че ще настояват за агресивен отговор, като една част ще очакват той също да е с ядрени оръжия.

Според „Фокус“ това показва, че заплахите на Путин не водят до очакваните от него реакции. Президентът на Русия се надява, че ако наистина прибегне до тактическо ядрено оръжие, то населението на Украйна ще бъде сломено и ще се откаже от защита на държавата си, а Западът ще се уплаши, ще спре оръжейната подкрепа за Киев и ще настоява за преговори за мир на каквато и да е цена.

Това не е първата заплаха от Путин. Още в първия ден на нападението над Украйна на 24 февруари, Путин заяви, че всеки, който се опита да спре Русия, ще понесе „невиждани досега последствия“ и подчерта, че „Русия е една от най-мощните ядрени държави в света“.

Повечето експерти по сигурността смятат, че и тогава, и сега Путин блъфира. Но идеята за ядрен удар от Русия все пак не е смятана за екзотична, а за напълно възможен сценарий.

Стратегията за удари с тактически ядрени оръжия, които не са толкова мощни, че да унищожат изцяло врага, но са достатъчно разрушителни, за да го сломят и уплашат, е развита по време на Студената война като последна стъпка преди истинската ядрена война. С тактически ядрени ракети щетите ще са такива, че вражеската страна най-вероятно ще отстъпи или ще предложи мирни преговори. Този сценарий е по-скоро игра на покер със залог живота на хиляди. Става дума за политическа, а не военна стратегия.

Затова и не е немислимо Путин да прибегне до тактическите си ядрени оръжия в сегашната ситуация. Русия разполага с 2000 такива и те винаги са били проблем при преговори за контрол на въоръжаването.

Напълно реалистичен тогава е следният сценарий, пише „Фокус“: Въпреки мобилизацията руската инвазия не бележи успехи в Украйна. Путин решава да взриви демонстративно тактическо ядрено оръжие над Украйна, за да сломи населението ѝ и да уплаши НАТО.

Той ще разчита на паниката сред населението на Запад. Това ще попречи на взимането на решения и може да прекъсне подкрепата с оръжия за Украйна. Правилно ли си е направил сметката обаче Путин?

Сп. „Фокус“ е направило две проучвания сред населението на Германия – през пролетта на 2021 година и през лятото на 2022 година. Зададен е хипотетичен сценарий, при който Русия напада членката на НАТО Латвия, което задължава Алианса да задейства член 5 и да защити партньорската държава. За да си подсигури въвличане на НАТО във войната, Путин взривява балистична ракета над Северно море. В единия вариант на сценария над Северно море, в друг целта е кораб на НАТО.

Резултатите от запитването каква реакция трябва да има германското правителство са следните: близо 40% и през 2021 и през 2022 година не знаят как би реагирало правителството на Германия. 18% (19% през 2021 и 17% през 2022) ще поискат въпреки всичко защитата на партньорската държава да продължи, но без да се реагира на ядрения удар.

Около 18% (17% през 2021 и 20% през 2022) ще настояват за неядрен, но решителен отговор. 10% ще очакват демонстратива експлозия на тактическо ядрена оръжие над Черно море.

Само 13% (15% през 2021 и 11% през 2022) смятат, че трябва да се започнат мирни преговори и да се прекрати защитата на Латвия.

Тези резултати показват, че ядрена ескалация от страна на Русия няма да предизвикат очаквания от Путин ефект. Демонстративна употреба на тактическо ядрено оръжие ще провокира повече гняв, отколкото страх сред германците. Затова и няма да има натиск от страна на населението да се прекрати войната.

Въпреки многобройните заплахи за ядрена война от страна на Русия през последните месеци германците не само не са се уплашили, а все повече от тях смятат еквивалентния отговор за правилната реакция.

Трябва да се признае обаче и че високият брой отговори „Не знам“ означава, че общественото мнение лесно може да се повлияе в едната или другата посока.