Русия напълно се е дискредитирала като постоянна членка на Съвета за сигурност на ООН и държавите кандидатки за членство в Европейския съюз не бива да поддържат отношения "както обикновено" с нея, ако сериозно възнамеряват да се присъединят към Съюза.

Това заяви днес говорителят на Европейската комисия по външната политика Петер Стано в отговор на въпроси на журналисти за споразумение за консултации и координация между външните министри на Русия и Сърбия и на изказване на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, че трябва да бъде отнето правото на Москва да гласува заедно с постоянните членки на Съвета за сигурност.

"Русия показва, че не се държи като отговорна членка на международната общност", каза Стано. "И с неотдавнашните заплахи да използва ядрено оръжие, аз мисля, че Русия се дискредитира напълно като постоянна членка на Съвета за сигурност на ООН".

Обявявайки частична мобилизация заради войната в Украйна миналата седмица, руският президент Владимир Путин предупреди, че е готов да използва ядрения арсенал на страната си, ако трябва да защити териториалната ѝ цялост, имайки предвид и териториите, които тя възнамерява да анексира с режисирани "референдуми" в четири окупирани области на Украйна.

Коментирайки споразумението между руския външен министър Сергей Лавров и сръбския му колега Никола Селакович, Стано отбеляза, че то "е много ясен знак за тяхното намерение да засилят връзките си, още да укрепят отношенията между Сърбия и Русия. И това повдига сериозни въпроси".

До момента ЕС е приел седем пакета санкции срещу Русия и подготвя осми, свързан с мобилизацията и очакваната ескалация на войната в Украйна. Въпреки европейските си амбиции Белград отказа да се присъедини към европейските санкции.

"ЕС беше много ясен с партньорските страни и специално със страните в процес на присъединяване (като страната кандидатка Сърбия), че отношенията с Русия в сегашните обстоятелства не могат да бъдат както обикновено - с този режим, който извършва толкова много престъпления и зверства. Ние приемаме това много сериозно и го следим", каза Стано.

Стано припомни, че Сърбия сама е обявила присъединяването към ЕС за свой приоритет. 

"И  това решение предполага равняване с европейските политики, включително по въпросите на външната политика", подчерта той.

Сърбия винаги е имала близки отношения с Русия, които особено укрепнаха след 78-дневните бомбардировки на НАТО, прекратили военната ѝ намеса в Косово през 2000 г.

Когато поставената под международен протекторат провинция с 90 процента етническо албанско население обяви независимост през 2008 г., Русия беше една от държавите, които не я призна.

В последните години Белград модернизира въоръжените си сили с руско оръжие, включително изтребители МиГ-29 и зенитни ракети С-400 и разчита на руския газов монопол "Газпром" за снабдяване с природен газ по тръбата "Турски поток", която пресича транзитно България.  Голяма част от сърбите приемат Русия като приятел и НАТО като враг. 

В същото време Сърбия продължи усилията си за европейска интеграция, придоби статут на страна кандидатка и започна преговори за членство в ЕС, които продължават и днес. Прогнозите на предишната Европейска комисия бяха, че Сърбия може да се присъедини през 2025 г., ако преговорният процес върви гладко. 

Въпреки топлите отношения с Москва, сегашното сръбско ръководство разкритикува "референдумите" за анексия на части от Украйна и каза, че няма да признае резултатите им, защото вижда в тях случаи, аналогични на косовския.