В междинен доклад на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), която наблюдава изборите в България, се казва, че „президентът и служебният кабинет са разпознаваеми в предизборната кампания с критичния тон към предишното управление”.

Въпросът не е дали Радев и четвъртото му служебно правителство са фактор в предизборната кампания. Те несъмнено влияят върху политическите процеси, включително върху кампанията. Въпросът е как правят това, какво целят и какви са последиците.

Обвинения и критики

Президентът и служебният му кабинет променят посоката на предизборната кампания чрез политическите си послания, главно чрез обвиненията в злоупотреби и некомпетентност, насочени срещу правителството „Петков”.

Ясно е, че когато президентът твърди, че „шокиращата нова цена на природния газ” е резултат от договор, сключен от редовното правителство през юли 2022, това няма да накара колебаещите се избиратели – или поне онези от тях, за които думата на Радев тежи – да гласуват за ПП, ДБ и БСП.

И друг пример, който, като цитирания по-горе, е от доклада на ОССЕ: още през първата седмица на кампанията Министерството на икономиката отвори дума за злоупотреби на бивши висши държавни служители, свързани с БСП - в документа изглежда се намеква за Калоян Методиев. Ясно е, че това няма как да заздрави единството в Столетницата. Напротив: тези послания засилват центробежните процеси в партията и я злепоставят пред обществото.

Докладът на ОССЕ само загатва за ролята на президента и правителството му в кампанията. В разглежданите примери също така не става дума за опит за изборни машинации, чрез които вотът да бъде опорочен. Министрите се политически лица – и членовете на служебния кабинет, и назначилият ги президент имат право на политически послания. Освен ако съдът не ги уличи в клевета, нападките насочени към предишната власт са законни. Служебното правителство има правомощия да сменя кадри на предишната власт в институциите - тоест формално това не нарушава буквата на закона.

Атаките са вече не срещу Борисов, а срещу Петков

Атаките срещу бивши управляващи от страна на служебните правителства на Радев не са нещо ново. Разликата, в сравнение с 2021, е само в обектите на разкритията. При кабинетите „Янев” 1 и 2 това беше ГЕРБ, днес – това са ПП, ДБ и БСП.

ИТН, разбира се, не е обект на операция „изчегъртване 2.0”. От партията на Трифонов многократно заявяваха подкрепата си за Радев, а след като напуснаха кабинета „Петков”, инициираха и падането на предишното правителство. От гледна точка на новите управляващи, те са „добри момчета”, част от техния отбор.

Атаките, отправени от кабинета „Донев”, работят в полза на опонентите на ПП, ДБ и БСП. Логично е да допуснем, че те целят също така да засилят авторитета на „конструктора” на служебното правителство.

Според последните електорални сондажи ГЕРБ ще е първа на вота на 2 октомври. ПП не успява да скъси дистанцията с партията на Бойко Борисов. ДПС изпреварва БСП с около 2% в битката за третото място („Маркет линкс”). Доверието към основните политически лидери намалява с изключение на това към Борисов, който си възстановява част от него. Доверието към самия президента Радев през септември се е повишило и достига около 47%.

Разбира се, цитираният сондаж е моментна снимка на политическата ситуация (а процентът на одобрението и рейтингите са особено преходни). Тази картина няма как да бъде продукт само на усилията на кабинета „Донев” или на самия Радев. Те обаче определено допринасят за нея.

Дали работят в полза на националния интерес?

Поведението на Радев и на служебното му правителство на пръв поглед не нарушава закона, но дали работи за националния интерес, за националната сигурност? За една натовска страна и членка на ЕС, каквато е България, опитите да се възстанови „разбирателството” с „Газпром” – а именно тук минава вододелът между кабинетите „Петков” и „Донев” – са просто срамни.

Фактът, че тези опити бяха отхвърлени от Кремъл, показва и тяхната наивност. „Руската зима“, която се задава, ще разкрие категорично за всички дали Радев и Донев са заложили на карта и компрометирали националната сигурност.

Поведението на президента Радев издава, че той желае да бъде пълновластен господар на политическата сцена. Фактическото му „партньорство” с ГЕРБ срещу ПП, БСП и ДБ е само временно, тактическо примирие.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

"Дойче веле"