Шест партии прескачат прага за влизане в следващото Народно събрание.

Първата позиция е за ГЕРБ-СДС с 23,7%. Разликата с втората политическа сила „Продължаваме промяната“ (16,9%) е повече от 6 пункта.  

Източник "Маркет линкс"

Това показват данните от новото национално представително проучване на „Маркет линкс“.

То е финансирано и реализирано съвместно от бТВ и социологическата агенция. Проведено сред 1024 лица над 18 г. в страната, в периода 17 – 23 септември по методите на пряко-лично интервю и онлайн анкета.

Следва ДПС с дял от 12,3%. БСП събира 9,9% от гласуващите. „Възраждане“ е пета с 8,7%. Последната партия, която прескача прага за 48- ия парламент, е „Демократична България“ с резултат 7,8%.

Това са електоралните нагласи сред заявилите, че ще гласуват, посочват от "Маркет линкс".

Според изследването под 4-процентната бариера остават „Има такъв народ“ на Слави Трифонов – с 3,9%.

Най-рязко спада „Български възход“ на Стефан Янев – с 2,5%.

Без шансове за НС са от „Изправи се БГ“ на Мая Манолова – също с  2,5%.

Половината от анкетираните декларират, че със сигурност ще гласуват. Други 12% категорично няма да участват във вота.

Общото отношение към политическата класа, оценено на базата на доверието и недоверието в основните политически лидери, също е в ниска точка. В първите седмици на служебното правителство президентската ангажираност с прякото управлениена държавата внесе допълнително напрежение с налагането на тезата за криза или най-малкото за извънредна ситуация в енергийната сфера, отбелязват от агенцията. В този период е отчетена и най-ниската степен на доверие в президента. "С напредването на предизборната кампания действията на г-н Радев останаха на втори план и това повлия позитивно за възстановяване на доверието в него – от 43% през август до 47% през септември. Подобен е трендът и при доверието в служебния премиер и кабинет– от 19% до 23%", коментират от "Маркет линкс".

Повишилият се персонален рейтинг на Бойко Борисов е едно от преките доказателства за преобладаващото търсене на сигурност и стабилност в обществото, отбелязват оттам.

При повечето от останалите политически фигури има спад в сравнение с предишните месеци на наблюдение, като тук отново се налага извода, че мажоритарният елемент ще бъде с относително по-ниска тежест в кампанията и резултатите от изборите.

Едва 15% от гражданите споделят позитивни оценки за развитието на страната. Същото ниво е регистрирано и през април, когато войната в Украйна и назряващата политическа криза в страната доведоха до идентично ниско ниво по този показател.