Отказът на съд у нас да позволи на транссексуана жена да смени юридически пола си доведе до осъждането на България от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), става ясно от решение на съда в Страсбург.

Тази практика от последните години се базира на оспорвания на решения от прокуратурата. В конкретния казус, разказва съдът в Страсбург в решението си, ищецът е осъзнала в детска възраст, че психологическият й пол е женски и не отговаря на анатомичния й мъжки. През 2015 г. започва хормонална терапия, а през 2018 г. подава иск за промяна на пола.

Първоначално, на ниво районен съд, молбата й бива уважена - защото докато няма ясно указана процедура в българските закони, трябва да се прилага директно чл. 8 на Европейската конвенция за правата на човека. Жената е осигурила подробни медицински доклади, започнала е хормонално лечение, а специалисти потвърждават, че тя се определя по постоянен и непоколебим начин като лице, принадлежащо към женски пол.

Българската прокуратура обаче е на друго мнение и обжалва решението, а окръжният съд се съгласява с мотивите й. А именно, че полът е биологично състояние от раждането, обусловен е генетично и не подлежи на промяна. Съдът се мотивира в тази връзка на българската конституционна идентичност, която се основававала на християнските ценности и била изграждана с векове.

Всъщност в българската конституция никъде не се говори за християнски ценности, а християнството не е официална религия. България е светска държава, което е изрично посочено във върховния закон.

Един от другите доводи е и фактът, че юридическата промяна на пола ще позволи на човек да встъпи в брак с човек от същия биологичен пол, по този начин нарушавайки друг оспорван от ЛГБТ общността член на Конституцията.

"Окръжният съд въобще не развива разсъжденията си относно конкретния характер на този общ интерес, а се ограничава до позоваване на съществуващата законова база и на българските християнски традиции", пишат съдиите в Страсбург. "Той реално не претегля общия интерес, от една страна, и правото на жалбоподателката на признаване на нейната сексуална идентичност, от друга. При тези обстоятелства Съдът не може да заключи, че той е обосновал със солидни причини от общ интерес отказа си да приведе в съответствие гражданските регистри с женския пол, към който чувства принадлежност жалбоподателката.“

Върховният касационен съд отказа да разглежда казуса на своя инстанция, като вместо това Гражданската колегия на ВКС попита Конституционния съд какво се разбира под "пол" в основния закон.

В отказа си за касация ВКС обяви и че дори да е възможна юридическа промяна на пола, ищцата трябва да има категорична и обективна физиологична промяна. И че тя може да поиска смяна на пола отново, когато трайно промени биологичния си пол - нещо, което за момента е невъзможно.

КС обяви, че понятието в Конституцията трябва да се разбира само в неговия биологичен смисъл, но посочи, че както България, така и други държави са осъждани в Страсбург за нарушаване на правата на транссексуалните, заради липса на процедура по юридическа смяна на пола. Година след тази позиция на КС, ВКС още не е излязло със свое тълкувателно решение, като предстои да заседава по делото в началото на октомври. Не е налице и юридическа процедура за смяна на пола - законодателите в последните Народни събрания не считат темата за приоритет.

От ЕСПЧ не спестяват критики и за ВКС, като отбелязват, че върховният съд противоречи на собствената си практика - защото при други случаи съдът е позволяват юридическа смяна на пола.

В крайна сметка, решават съдиите в Страсбург, отказът на България да смени имената и ЕГН-то на ищцата са били непропорционална намеса в правото ѝ на зачитане на личния ѝ живот. Съдът й присъжда 10 000 евро обезщетение.