Съществува голям риск по-голямата част от втечнения природен газ (ВПГ), изпращан в България от турската държавна компания „Боташ“, да е руски.

Това твърди пред „Политико“ Аура Събъдуш – старши енергиен анализатор в консултантската компания ICIS.

Опасността е сериозна предвид конкурентната цена на руския газ, отбелязва Събъдуш. Газът влиза в ЕС на граничния пункт „Странджа-Малкочлар“ на българо-турската граница, а същият риск съществува и при интерконектора „Кипи“ между Турция и Гърция.

Съгласно договор от 2023 г., „Булгаргаз“ може да поръчва доставки на ВПГ до турски терминали, откъдето „Боташ“ го поема и го връща обратно на българската компания на границата на ЕС. Според Събъдуш обаче липсва сигурност, че получаваният в България газ е същият, който пристига в Турция. Това създава опасност от смесване с руски обеми.

Данни от ENTSO-G показват, че през 2023 г. ЕС е внесъл 1,9 млрд. куб. м газ чрез „Странджа-Малкочлар“ и „Кипи“, а според прогнозите тази стойност може да достигне 5,4 млрд. кубика – или една пета от целия тръбопроводен внос на руски газ за миналата година.

Затова, подчертава Събъдуш, двата интерконектора задължително трябва да се третират като „рискови точки“ в предложението на Европейската комисия за постепенно спиране на вноса на руски газ до 2027 г.

Анкара отказва съдействие

Пред „Политико“ от турското външно министерство заявяват, че Анкара не подкрепя едностранни санкции, освен ако не са наложени от Съвета за сигурност на ООН.

„Едностранните мерки застрашават икономиките и повишават несигурността в енергийния сектор“, се казва в позицията на Турция.

Финландският "зелен" евродепутат Виле Нинистьо, който ръководи работата по законопроекта в Европейския парламент, предупреждава, че отказът на Турция да съдейства може да подкопае ефективността на регулациите и да остави ЕС без ключова информация за произхода на газа, влизащ от югоизток.

Спорен контрол и липса на прозрачност

От „Булгаргаз“ твърдят, че следят произхода на газа и разполагат с всички необходими документи за доставките до турските терминали на „Боташ“. Но според експерти като Събъдуш установяването на произхода е „почти невъзможно“, тъй като договорите са поверителни, а газът често преминава през няколко посредника.

Въпреки това турската страна настоява, че не допуска заобикаляне на правилата на ЕС и публикува редовно данни за вноса си. От страна на ЕС обаче липсата на юрисдикция върху турските институции остава сериозен проблем.

Енергийният казус се развива на фона на все по-обтегнати отношения между ЕС и Турция, което допълнително затруднява усилията за налагане на контрол върху доставките и пълното прекъсване на зависимостта от руски източници.

-------

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".