Големи печеливши от вчерашните избори може и да няма, но със сигурност има един голям губещ - бюджетът на републиката. В патовата ситуация на партийното разположение след изборите, очертаващият се парламент очевидно ще има къс хоризонт, който трябва да направи всичко възможно да гласува поне нов закон за хазната за 2023 година, за да не стигаме отново до ситуацията от 2022 г. - бюджет, гласуван със закъснение, неясен и компромисен, бюджет на едно трудно събрано мнозинство. 

Дори бюджет да бъде приет обаче, то той ще бъде бюджет на тежкия, безграничен и нагъл популизъм. Очаквайки новите избори, всички партии ще се хвърлят в състезанието по лесната писта - "Дайте да дадем". Очертаващата се тежка зима допълнително ще налее бензин в състезателните им автомобили и наддаването за по-високи пенсии, социални плащания, компенсации, помощи и други разходи ще избуи. Очертаният от сегашната служебна министърка на финансите Росица Велкова дефицит за следващата година от 11 млрд. лв. може би ще бъде надхвърлен, което означава, че дългът ще расте. 

Няма никаква причина да смятаме, че икономиката ни ще генерира такъв възход, че да се справи с увеличението на разходите, още повече, че ревизираните данни на почти всички световни икономически организации дават минимален растеж за България, много по-нисък от тазгодишния. Тоест - неминуемо е тези харчове да се финансират през дълг, защото икономиката ни просто няма да изработи тези пари. Да не говорим, че София трябва да мисли за своите макропоказатели, ако наистина има намерение да върви уверено към еврозоната от началото на 2024 година. Към момента тази мечта изглежда твърде невероятна за осъществяване, поне в този времеви хоризонт. 

Заявките за вдигане на социалните плащания и пенсиите бяха дадени от почти всички партии още през тази кампания, а в условията на един разделен, поляризиран и на практика мразещ се парламент, въображението на политиците може да достигне плашещи нива. 

България и в момента не може да си позволи последното увеличение на пенсиите, прокарано от правителството "Петков", въпреки че очевидно това е най-голямата му заслуга, поне според публичното говорене на членовете на партията "Продължаваме промяната". Прагът на бедност вече е вдигнат, синдикатите са все по-настоятелни за вдигането на минималната работна заплата, а работодателите - за продължаване на компенсациите за цените на електроенергията, такива се задават и за газа. Тавани на цените, мораториуми, безплатни услуги и стоки - тепърва ще видим какво са научили родните елити от социалистическите републики.

Надцакването с числа по време на процедурата за гласуване на републикански бюджет е традиционен български политически спорт, който тази година ще достигне своя пиков момент. И ако пенсионерите, например, могат да се радват на такъв развой на събитията, то това едва ли важи за експертите на министерството на финансите и за бюджета като цяло. 

Никой никога не е отричал, че хората у нас, които имат нужда от подкрепа са много, но за да успеем да ги защитим финансово, първо трябва да изкараме парите. Или поне да гарантираме, че можем да управляваме рисковете. Нещо, което трудно може да твърди дори най-големият оптимист.  Финансовата ни стабилност е достатъчно разклатена, за да можем да си позволим да я клатим отново. Засега обаче изглежда, че състезанието "Кой ще ни фалира първи" започва.