Съветът на ЕС одобри спешни мерки за намаляване на цените на енергията, сред които 10 на сто по-малко бруто потребление на ток и намаляване на консумацията с 5% в пиковите часове.

Регламентът въвежда спад на търсенето на електричество, както и събиране и преразпределение на свръхпечалбите на енергийния сектор към домакинствата и малките и средни предприятия (МСП).

Министрите на енергетиката са ангажирани да изработят и други мерки, които Европейската комисия смята да предложи. Това заяви чешкият министър на индустрията и търговията Йозеф Сикела, чиято страна е ротационен председател на ЕС.

Приемането на регламента на писмена процедура е следствие от постигнатото от енергийните министри политическо споразумение на 30 септември в Прага.

Намаляване на търсенето на ток

Поставена е доброволна цел за намаляване с 10 на сто на бруто потреблението на ток в страните членки и задължителна цел за намаляване с 5 на сто на потреблението в пиковите часове. Между 1 декември т.г. и 31 март 2023 г. страните членки трябва да определят 10 процента от пиковите си часове, в които търсенето да бъде намалено. Държавите ще могат да избират сами мерките, които да предприемат.

Таван на пазарните печалби на инфрамаргиналните технологии

Министрите на енергетиката се споразумяха за таван от 180 евро на мегаватчас на свръхпечалбите на производителите на евтин ток, включително за посредниците, използващи т.нар. инфрамаргинални технологии за производството на ток като възобновяеми източници на енергия (ВЕИ), ядрена енергия и лигнитни въглища.

Таванът има за цел да съхрани печалбите на операторите и да не се пречи на инвестициите във възобновяема енергия.

Страните членки ще прилагат мерки по свое усмотрение за събиране и пренасочване на приходите от свръхпечалби към подкрепа и защита на крайните потребители на електроенергия. Държавите въведоха някои гъвкави мерки в зависимост от особеностите си. Те включват възможност за по-висок таван на печалбите, мерки за допълнително ограничаване на свръхпечалбите от пазара, отличаване на технологиите една от друга и ограничения върху пазарните печалби на други участници, включително търговците.

Ако зависимостта на една страна членка от нетния внос е еднаква или над 100 процента, тя трябва до 1 декември да сключи договор за споделяне на излишъка с изнасящата страна членка.

Солидарна вноска за сектора на изкопаемите горива

Въвежда се временна солидарна вноска върху печалбите на бизнеса в сферата на суровия петрол, природния газ, въглищата и рафинериите. Вноската ще се изчислява  въз основа на облагаемите печалби. Това ще става в съответствие с националните законодателства през финансовата година, започваща през 2022 или 2023 г. Печалбите трябва да са се увеличили с над 20 на сто в сравнение със средните годишни облагаеми печалби през 2018 г. Солидарната вноска ще се прилага в допълнение към редовните данъци в страните членки.

Държавите от ЕС обаче могат да продължат да прилагат своите национални мерки, еквивалентни на солидарната вноска. Те трябва да бъдат съвместими с целите на регламента.

Мерки за МСП

Държавите от ЕС ще могат също така временно да определят цени на доставките на ток за МСП, за да могат те да се преборят със затрудненията заради поскъпналата енергия. Националните власти могат да приложат изключителна и временна мярка, като определят цена на доставките под себестойността им.

Как ще се прилагат мерките

Договорените мерки са временни и изключителни по своята същност. Те ще се прилагат от 31 декември т.г. до 31 декември 2023 г.
Целите за намаляване на потреблението на енергия ще се прилагат до 31 март 2023 г.
Задължителните тавани върху свръхпечалбите ще бъдат в сила до 30 юни 2023 г.
Въведени са специфични изключения за Кипър и Малта.