За спешни мерки за предотвратяване на финансовата дестабилизация на лечебните заведения настояват в общо писмо Асоциацията на университетските болници, Национално сдружение на частните болници в България, Национално сдружение на областните многопрофилни болници за активно лечение, Българска болнична асоциация и Сдружението на общинските болници в България. Това става известно от позиция, изпратена до медиите.

В нея болничните асоциации и сдружения настояват да бъде използван излишъкът и съответната необходима част от резерва на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за посрещане на непредвидено по-големите разходи на лечебните заведения. Като причина се посочва усложнената икономическа ситуация в края на 2022 г.

В допълнение болничните асоциации настояват на всички лечебни заведения да се заплати реално извършената дейност, като единичните цени се индексират с процента на инфлацията, обявена от НСИ, считано от 1 септември до 31 декември 2022 г.

„С изтичането на деветмесечието и наличието на излишък на финансови средства в една от най-трудните и непредвидими години за всички сектори на икономиката, аргументите за отправеното искане са безспорни“, пишат от сдруженията.

Ето и посочените в писмото причини за исканите спешни мерки за предотвратяване на финансовата дестабилизация на болниците:

Клиничните пътеки бяха средно повишени с 25% за сметка на обема дейност, тъй като бюджетът за болнична медицинска помощ е увеличен само с 3,4% за 2022 г. спрямо 2021 г.;

Актуализацията на държавния бюджет в средата на годината беше направена при прогноза за годишна инфлация от 11,6%, а месечната инфлация през август по данни на НСИ достигна 17,7%;

Недофинансирането на клиничните пътеки е хронично заболяване на системата от години, а натрупването на недостиг в условията на галопираща инфлация се случва много по-бързо;

2022 г. е и годината, в която увеличението на цените на клиничните пътеки беше обвързано с увеличение на заплатите на медицинския персонал чрез задължение, заложено в Националния рамков договор, което е правен абсурд. Болничните асоциации бяха категорично против начинът, по който това беше направено в разрез със закона и не случайно 5-членен състав на Върховния административен съд потвърди спирането на изпълнението на обжалваните текстове, въпреки че съдът тепърва ще се произнася по същество. Вдигането на заплатите, по начина, по който беше направено, в едни лечебни заведения „изяде“ увеличението на цените на клиничните пътеки, а в други – доведе до генериране на допълнителни дългове. Без остойностяване на цените на клиничните пътеки и увеличаване на средствата за здравеопазване като дял от БВП, болниците са затруднени в осигуряване на очакваните от тях възнаграждения за персонала и качествено лечение на пациентите, се твърди още в писмото.

Абсурдите в определянето на лимитите на лечебните заведения доведе до фрапантни диспропорции в отделните области на България. А грешното и порочно планиране на финансовия ресурс за болнична помощ е причина за неизплатена надлимитна дейност за някои болници, а за други, получили 100% от средствата, които са заработили, потъване в дългове към персонал и доставчици;

На прага на новия отоплителен сезон стоят проблемите с високите сметки за електроенергия, вода, газ и т.н.

В края на септември управителят на НЗОК проф. Петко Салчев обяви, че започва поредица от разговори с Министерството на финансите и Министерството на здравеопазването за новата бюджетна процедура. В момента експертите на централно ниво оглеждат какво се е случило през миналата година, има ли промяна в нормативните уредби и дали трябва да има промяна в договарянето за следващата година, коментира Салчев.