Опитът за убийство на Сергей Скрипал и неговата дъщеря бе сред водещите теми в медиите и постави под напрежение всички служби, натоварени с разследването.  Разкритието кой стои зад покушението обаче идва от неочакван източник – Белингкат.

Как е успяла група самоуки онлайн детективи да разпознае руски екип за поръчкови убийства? Откъде изобщо се появява? Достоверни ли са данните? И какво е Белингкат?

Когато социалните мрежи и платформите за споделяне на информация започват да се използват масово и хората свободно споделят всяка своя мисъл, снимка, идея, а общуването е по-улеснено от всякога, човечеството предоставя публично най-разкриващата информация за себе си. Невинните не съзнават колко много издават. Нито виновните. Тогава се ражда Белингкат.

Онлайн екип, разпръснат из целия свят, който разследва престъпления и разобличава дезинформацията, основавайки разкритията си на публично достъпни източници. 

Основателят Елиът Хигинс разкрива в детайли как възниква, как се развива и какви цели постига Белингкат. В "Ние сме Белингкат" той споделя и подробности от многобройните разследвания, които водят до впечатляващи резултати.

Представяме ви откъс от "Ние сме Белингкат" с предговор от Христо Грозев и Десислава Дамянова специално предназначен за българското издание, издателство "Ера": 

***

Ние в „Белингкат“ наблюдавахме и чакахме възможност да се включим. Разпръснати из целия свят, ние сме онлайн екип, който разследва военни престъпления и разобличава дезинформация, основавайки разкритията си на улики, които са свободно достъпни в интернет – публикации в социалните мрежи, изтекли бази данни, публични сателитни карти. Парадоксалното в тази ера на дезинформация е, че сега е по-лесно от всякога да откриеш факти. Основният екип от осемнайсет души работи с десетки доброволци и изработва доклади, които се четат от стотици хиляди хора, включително правителствени служители, влиятелни медийни фигури и лица, определящи държавната политика. Нямаме определен дневен ред и цели, но вярваме в едно: доказателствата и лъжите съществуват и хората все още ги е грижа за разликата между двете. През месеците след нападението Сергей и Юлия Скрипал се възстановиха, но Скотланд Ярд се мъчеше да реши случая.

На външната врата на Сергей Скрипал – мястото, от което вероятно е извършена атаката, – нямаше камери за видеонаблюдение. Екип детективи изгледа единайсет хиляди часа видеозаписи от местни камери за наблюдение, проучи внимателно плащания с кредитни карти, както и използването на мобилни телефони в района. Докато те търсеха отговори, още хора бяха отровени. Мъж от района на Солсбъри, чиято пристрастеност го беше накарала да рови в боклука, намерил шишенце, което помислил за парфюм „Премие жур“, и го подарил на приятелката си. Тя  напръскала китките си и се разболяла сериозно. На 8 юли лекарите в болницата изключиха животоподдържащата ѝ система. Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО) анализира проби от фалшивия парфюм и потвърди, че шишенцето съдържа новичок. „Този нервнопаралитичен агент е едно от най-редките бойни отровни вещества за химическа война в света и откриването му, два пъти, в такава близост не може да е случайно“ – заяви британската полиция за борба с тероризма.

Убийците, изглежда, бяха изхвърлили шишенцето, което е било пълно с отрова, достатъчна да убие хиляди хора. Шест месеца след нападението срещу семейство Скрипал полицията най-после намери онова, от което се нуждаехме. Изображения на двама руснаци, които пристигат на летище „Гетуик“ два дни преди отравянето, пътуват заедно с влак от Лондон до Солсбъри в два последователни дни и дебнат около дома на изменника. Властите се нуждаеха от помощ, за да идентифицират двамата и публикуваха снимки на заподозрените, които бяха пътували под имената Александър Петров и Руслан Боширов. Скотланд Ярд се надяваше, че някой ще ги разпознае. Кремъл определено ги познаваше. „Знаем кои са, намерихме ги – заяви Путин. – Надявам се, че те ще се предадат и ще разкажат всичко. Така ще бъде най-добре за всички. Уверявам ви, че в това няма нищо особено, нищо криминално. Ще видим в близко бъдеще.“ Бъдещето идва бързо, когато президентът го иска: на следващия ден, 13 септември 2018 година, двамата заподозрени се появиха в интервю по един от международните новинарски канали на Кремъл, Russia Today, RT („Русия днес“). Стъписани от интервюто, ние си разменяхме светкавични съобщения в международния чат форум на „Белингкат“. Двамата се обявиха за невинни, били само приятели, които в последния момент решили да отидат на почивка в Англия и да се полюбуват на провинциална катедрала. „Петров“ гледаше гневно, сякаш беше вбесен, че се появява публично. „Боширов“ трепна, лицето му блестеше от пот. Те настояваха, че не са убийци, а дребни предприемачи в сферата на фитнеса. 

Интервюиращата от RT: Какво правехте там? 

Петров: Едни наши приятели отдавна ни предлагат да посетим този прекрасен град. Интервюиращата: Солсбъри? Прекрасен град? 

Петров: Да. 

Интервюиращата: Какво го прави толкова прекрасен?

Боширов: Това е туристически град. Известен е с катедралата си. Прочута е в цяла Европа, всъщност в целия свят. Известна е със сто двайсет и три метровата си кула и часовника. Това е най-старият работещ часовник в света. 

Един ден преди отравянето двамата широкоплещести, яки руснаци посетили за първи път Солсбъри с влак – отнело им три часа да отидат и да се върнат в Лондон, но прекарали там само трийсет минути – снегът и кишата ги отказали от по-нататъшна разходка, както обясниха те. На следващия ден отново пътували от Лондон до Солсбъри. Твърдяха, че не са имали представа къде се намира домът на Скрипал. Интервюиращата ги попита за шишенцето парфюм. 

Боширов: Не мислите ли, че е глупаво двама хетеросексуални мъже да се пръскат с дамски парфюм? Преди да минете митнически контрол, първо проверяват багажа ви. Затова, ако сме носели нещо подозрително, те със сигурност щяха да имат въпроси. Защо един мъж би носил женски парфюм в чантата си?...
Интервюиращата: Работите ли за ГРУ [военното разузнаване]? 

Петров: А вие? 

Интервюиращата: Аз ли? Не. А вие? 

Петров: Не. 

Боширов: Нито пък аз.

 Всички в нашия вътрешен интернет форум бяхме единодушни: двамата лъжеха. „Известна е със сто двайсет и три метровата си кула“? Кой говори така, сякаш цитира информация от „Уикипедия“? Ако британските власти не можеха да определят кои са тези мъже, ние щяхме да се опитаме. Само че разполагахме с малко. Снимки на лицата им. Предполагаемите им имена. За няколко дни решихме случая

Разследванията ни за Скрипал предизвикаха интереса на медиите по целия свят и събудиха много въпроси. Как е успяла група самоуки онлайн детективи да разпознае руски екип за поръчкови убийства? Достоверни ли са данните? Откъде произлизаме? И какво е „Белингкат“? Отговорите датират отпреди едно десетилетие, в онзи период, когато смартфоните започнаха да се разпространяват в целия свят и социалните мрежи станаха платформа за лични отношения, мнения и изображения. Без да възнамерява съзнателно, човечеството предостави за публично гледане най-разкриващата информация за себе си, която светът някога е познавал. Невинните не съзнаваха колко много издават. Нито виновните. Навремето аз бях само поредният компютърен ентусиаст, служител в офис на трийсет и няколко години с неудовлетворяваща работа и интерес към новините. И после ме осени прозрение. Ако потърсиш в интернет, може да откриеш факти, които медиите и експертите все още не знаят. Други няколко души бяха осъзнали същото и се събра общност в интернет, която се обедини около актуални събития, които бяха оставили улики в „Ютюб“, „Фейсбук“, „Туитър“ и другаде. Докато усилията ни напредваха, ние се усъвършенствахме, учейки се един от друг на най-новите хакове в разследването и сглобявахме нещо, което се обособи в нова област, свързваща журналистиката, защитата на човешките права и криминалното разследване.