Преди да се приеме или отхвърли френското предложение за вдигане на ветото върху преговорния процес за РСМ, то трябва сериозно и компетентно да се обсъди - преди всичко на политическо ниво. Мненията на гастролиращи в политиката чалгаджии - от типа "гаранция - Франция" - трябва внимателно да се изолират. Всяко предложение от този тип има силни и слаби елементи от гледна точка на интересите на засегнатите страни.

Необходимо е да се прецени кои за нас са силните страни на предложението, идващо като официална позиция на Брюксел, и какво бихме предложили като негова адаптация. Най-лошият възможен вариант е лекомислено да отхвърлим предложението с повърхностни пропагандни аргументи - както вече бе направено на чалга ниво.

Френското предложение ще бъде отхвърлено по същия начин и от малобройните, но кресливи политически кръгове, които от десетилетия се прехранват от скандала между София и Скопие. Оценявайки го, българските политици трябва да си дават сметка най-малко за две неща.

Първо, че несериозното му отхвърляне с повърхностни аргументи ще ерозира и дългосрочно "ще олекоти" българската позиция по казуса с Македония в общността на ЕС. Второ, че наш лековат отказ ще отвори нови пространства за пропаганден успех на Скопие в международното интерпретиране на казуса. Той ще засили и позициите на антибългарската опозиция в РСМ, която вече изрази своето яростно отхвърляне на всякакъв компромис с България. Излишно е да добавяме, че всичко това ше задълбочи дългосрочната безизходица в двустранните отношения между София и Скопие, от която печелят сили с алтернативни на българските интереси.

Вътрешнополитическата криза в България ще породи силно желание сред цялата политическа класа "да си умие ръцете", без да се излага на непопулярни решения. Но безплатно "умиване на ръцете" в политиката не съществува - сметката с лихвите ще дойде по-късно...

Коментарът на Огнян Минчев е от фейсбук. Заглавието е на Клуб Z.