Здравейте,

Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа отблизо” - рубриката ни, където всеки понеделник ви предлагам анализ на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и значението им за България.

На 25 април се навършиха 20 години от подписването на договора за присъединяване на България към Европейския съюз. Подминахме датата без особено внимание в потока на всекидневните новини, а не биваше. Това е събитието, с което може би две или три могат да се сравняват по значимост в историята на Третата българска държава. То промени радикално геополитическата ѝ орбита, връщайки я в лоното на европейската демокрация.

Да си спомним

От подаването на молбата за членство от правителството на БСП, начело с Жан Виденов през 1995 г. до подписването на договора изминаха десет години. Самите преговори за членство продължиха от 1999 г. до подписването на договора. Това беше време на вътрешнополитически сътресения и болезнени реформи, на международен драматизъм и решаващи избори, които България трябваше да прави, още неотърсила се от миналото си на “най-лоялния съветски сателит”. Това беше криволичещ път със стъпки встрани, застои и връщания назад, чиито последици преживяваме и днес.

Договора подписаха президентът Георги Първанов и министър-председателят Симеон Сакскобургготски в присъствието на министъра по европейските въпроси и главен преговарящ с ЕС Меглена Кунева и външния министър Соломон Паси. Това стана в Люксембург, държавата, която тогава държеше ротационното шестмесечно председателство на ЕС. Година по-рано страната ни беше станала членка на НАТО. Членството в ЕС започна година и осем месеца по-късно, на 1 януари 2007 г. при правителството на т.нар. “тройна коалиция”, водено от социалиста Сергей Станишев с участието на партията на Сакскобургготски (НДСВ) и още единното Движение за права и свободи.

Още тогава, министър-председателят на Люксембург Жан-Клод Юнкер, председател на т.нар. Еврогрупа (финансовите министри на еврозоната) и бъдещ председател на Европейската комисия, се прояви  като приятел на България и посъветва правителството ѝ да подпише договора по-рано от предвиденото. На 29 май и на 1 юни 2005 г. французите и холандците отхвърлиха на референдуми проекта за европейска конституция и хвърлиха ЕС в криза, която блокира процеса на разширяване. Още го нямаше днешният Лисабонски договор, който ЕС прие през 2007 г. на мястото на несбъдналата се конституция.

България заедно с Румъния хвана последния влак. Следващата си нова членка, Хърватия, Съюзът прие през 2013 г. Година по-късно, следващата Комисия, водена от Юнкер, постави процеса на разширяване на пауза  за пет години, за да може ЕС да “смели” последствията от връхлетелите го кризи - на еврото, на тероризма, т.нар. Арабска пролет и Украйна.

Ако не беше хванала този последен влак, България можеше изобщо да не дочака следващия, а да попадне в обсега на реваншистките стремежи на Владимир Путин, каза в края на мандата си през октомври 2014 г. председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу.

„Разширяването беше едно от най-големите постижения в съвременната европейска история”, каза той. „За минута си представете, че тези страни не бяха се присъединили към Европейския съюз. Тогава може би днес нямаше да обсъждаме само Украйна. Вероятно щяхме да обсъждаме България или балтийските страни”.

Добър въпрос е дали тогава, при американски президент Барак Обама, Путин би се осмелил да посегне на новите членки на НАТО по западната граница на Русия. Но с  откъсването на Крим от Украйна той вече беше дал да се разбере, че иска да разруши следвоенния международен ред и да тества праговете на търпение и решимост на Запада.

Българите изстрадаха европейското си членство. Платиха го с валутния борд и непопулярните реформи, с цивилизационния избор през косовската криза, направени от правителството на Иван Костов. Техните плодове - членството в НАТО и ЕС - обраха опонентите му, на които също се паднаха трудни решения - например затварянето на първите четири реактора на АЕЦ Козлодуй, чиито системи за сигурност бяха неприемливи за ЕС. Но имаше да се прави още много, например в държавната администрация и правосъдието, където работата от предприсъединителния период още не е довършена.

Може би няма български политик, който познава тази материя по-отблизо от първия български еврокомисар Меглена Кунева. Ето какво тя си спомни за тези времена на европейски ентусиазъм:

“Когато затворихме последната глава (беше по време на ирландското председателство) и получихме “плика с парите” по основните фондове (както гласи брюкселския професионален жаргон) моят колега - водещият преговорите от страна на Комисията, се усмихна и ми каза с чувство  за хумор - “сега става страшно, Меглена, сега сте без нас, трябва във всичко да се справяте сами. Ти май още не можеш да повярваш”. Беше прав и за двете - още не можех да повярвам, че тези шест години са зад гърба ми, че успешно взехме този “плик” с максимума помощ, който ЕС дава на страните, за да се изравнят с останалите - 4 процента от БВП. И че ще се справяме сами - ще решаваме за проектите- кога,  къде, колко, ще следим за честността на обществените поръчки, ще се отчитаме пред обществото, ще имаме административна и съдебна система, която ще гарантира, че ако нещата не вървят по правилата ще се понесе отговорност, ще се поправят и така ще градим работеща държава. Преживявам болезнено несвършеното и ненаправеното. И понякога ми тежат повече пропуснатите ни  възможности, отколкото грешките. А най вече ме боли, когато след тях не виждам да сме си научили уроците и да ставаме по добри в и към държавата си, че по време на преговорите се грижеха отвън по добре за нашите пари отколкото ние правихме това после отвътре”. 

Като теглим чертата

Колкото повече се отдалечават от нас събитията, толкова повече се превръщат в статистика. Какво получи България от 18 години членство в ЕС?

“Българите живеят доста по-добре отколкото когато и да е в своята писана досега история”, каза пред “Европа отблизо” преподавателят по политически науки в Софийския университет доц. Огнян Минчев.

Две числа илюстрират ясно това твърдение. Очакваният брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението по текущи цени за 2024 г. у нас е 16 110 евро ( 26 252 евро изчислен по паритет на покупателната способност), сравнен с около 3 500 евро през 2005 г. Днес той е малко над 66% от средния БВП на глава за 27-те членки на ЕС (пак изчислен по паритет на покупателната способност), а при сключването на договора за присъединяване е бил два пъти по-малък. 

През 2005 г. София имаше 10 км метро с 8 станции. Днес има 52 км метро с 47 станции. Дължината на българските магистрали се удвои от 2005 до 2025 г. - от 423 км на 879 км. Всичко това е построено преобладаващо с европейски средства. За изминалите от подписването на договора за членство досега години ЕС е отделил от бюджета си над 50 милиарда евро за България.

“Въпреки повишената ни самокритичност България е успешен пример за икономическа европейска интеграция”, каза пред “Европа отблизо” Гергана Пасѝ, президент на “Паневропа България”, министър по европейските въпроси (2007-2009 г.). “За 20 години доходите ни нараснаха номинално 10 пъти. Спомням си, че през 2007 г. средната заплата беше едва 100 евро. Днес е над 2000 лв. Тогава се страхувахме, че нашата покупателна способност е едва 25% от европейската. Днес тя е скочила на 65%”.

“Политически България днес има международна тежест, многократно по-висока от тежестта, която бихме имали самостоятелно извън ЕС и се радва на благата на колективната сигурност в лицето на НАТО”, добави Пасѝ. “Българите са свободни в един разширяващ се Съюз - свободни да пътуват, работят, търгуват,  да правят семейства, да говорят без роуминг, да критикуват - мога да изреждам до безкрай онова, за което милиарди хора на планетата поглеждат с нескрита ревност към нашия континент. Единното зарядно тръгна от София и днес е европейски и глобален стандарт, разпространяващ се и върху всякакви други електронни устройства”.

Кунева предпочете да види преобразяващата сила на Европа от друга гледна точка - идентичността.

“Ако погледнете местните музеи, читалища, пък и не само местните ще видите, че ЕС е засилил идентичността ни”, каза тя пред “Европа отблизо”. “Знаем как се свързваме с Европа- исторически и културно. Идете в Хераклея Синтика и ще видите, че разкопките, музея- всичко това е правено по европейски програми. Второ- свързани сме в прекия и преносния смисъл на думата- пътувания, преведени книги, филми- няма ограничения в информацията и това е велика свобода. Пътищата - щяха да бъдат чудесен пример, ако бяха направени качествено. Трето- качеството на живот- ако говорим за околна среда- наистина има повече пречиствателни станции, но пък състоянието на управление на отпадъците не е мръднало”. 

Но положителните резултати от членството винаги идват с уговорки.

“Когато оценяваме тези факти, трябва да имаме предвид, че през цялото това време сме имали възможността да се справим още по-добре”, уточнява Минчев.

“Няма да е пресилено да кажем, че първите 20 години на България в ЕС са години на пропуснатите възможности”, коментира Пасѝ. 

По думите ѝ два големи пропуска се набиват на очи. 

“Най-напред, нашите политици не ни дадоха посока вътре в ЕС, крайна собствена цел, около която да се консолидираме като общество”, каза тя. “Те останаха най-инертната част от обществото, политиката деградира, стана твърде лична и груба, понякога се изчерпваше с това коя част от обществото ще е най-гръмогласна и ще събере най-голяма група под прозорците на властта”.

“На второ място - големият дефицит е този на личната отговорност”, продължи тя. “Ние като общество все още искаме някой да решава вместо нас, да разпределя и преразпределя, да възпитава децата ни, да се грижи за собствеността ни, за доходите ни, за личното ни здраве, за образованието, за междублоковите ни пространства. В Европа, от която сме част - отговорността е на всички граждани, а държавата само регулира и балансира отделните интереси”.

България остава най-бедната страна в ЕС. Румъния, с която дълго ни разглеждаха в двойка, постепенно се откъсва напред. Така например България продължава да бъде на последно място в ЕС като процент от средния му БВП на глава от населението, докато Румъния (78,3%) се е изкачила с пет места, оставяйки след себе си освен нашата страна Гърция, Латвия, Словакия, Хърватия и Унгария. И това изчисление е направено през паритета на покупателната способност - макроикономическия показател най-тясно свързан с жизнения стандарт.

Според Кунева най-верният критерий за това доколко е успешно досегашното европейско членство на страната ни е във възприятията на обикновените хора за него.

“Верният отговор всеки трябва да открие чрез опита си. И благодарение на възможностите, които знае, че ЕС дава, да искаме по-добро управление от политиците. Ако сте производител на киселото ни мляко- има ли европейски средства стигнали до вас? Ако правите филми- имате ли достъп до финансиращи програми, когато от българският филмов център не стигат? А намерихте ли си европейски партньори, за да работите в университетски екип и постигнете нещо голямо? И разбира се към всички - този път, на който пише, че е построен с европейски средства качествен ли е?” 

“Разбира се мога да цитирам милиардите, които влязоха в страната ни - ЕС е най големият инвеститор у нас”, добави тя. “Щеше ми се да не е така, а благодарение на добре функционираща държава да бяхме привлекли двойно повече инвестиции- отвътре и отвън”. 

От 2007 г. официалният епитет за българското членство беше “пълноправно”. Но всички знаем, че то не беше съвсем такова. Българите нямаха свободен достъп до целия трудов пазар на ЕС до 2014 г. Пуснаха ни в европейската зона за пътуване без граничен контрол, Шенген, едва от 1 януари 2025 г. Но може би най-ясният знак за непълноправно членство беше наблюдението върху правосъдието и вътрешните работи на България и Румъния, което продължи от 2007 до 2023 г. 

То също беше част от цената на билета за последния влак. Без него нямаше да има единодушие в Европейския съвет за приемането на България и Румъния - поради очевидната за ред държави членки липса на надеждно правосъдие, вихрещата се корупция и, специфично за нашата страна - организираната престъпност. Днес нея я няма такава, каквато беше през 90-те години на миналия век и първите години на сегашния. Но доколко наблюдението, известно като Механизъм за сътрудничество и проверка, се оказа ефективно по отношение на корупцията и независимостта на правосъдието, е все още спорен въпрос.

Опитът с България и Румъния принуди ЕС да промени процеса на разширяване, поставяйки значително по-строги изисквания пред новите кандидатки именно в областите на демокрацията и върховенството на правото. И като морално удовлетворение за България и Румъния механизмът не остана в историята като техен “срам по челото”, а се прероди в наблюдение за върховенството на правото във всички държави членки с ежегодни доклади. За него те трябва да благодарят за отклоненията в авторитарна посока в Унгария и в Полша (при предишното ѝ консервативно правителство).

Минчев е категоричен, че българите можеха да почувстват много по-силно предимствата на европейското членство, “ако можехме да постигнем по-добър успех в ограничаването ефектите на олигархичното управление, масираната корупция - особено по върховете на властта и неоколониалната зависимост на България от руския олигархичен модел”.  

“Тази неоколониална зависимост - особено в области като енергетика, организирана корупция и масирана антибългарска - антиевропейска пропаганда съществено ограничи потенциала на българското общество да се развива по-бързо и по-успешно”, каза политологът. 

Кунева, която отлично познава Европейската комисия отвътре и взаимоотношенията ѝ с българските власти, потърси друг акцент - недовършените български реформи.

“Най тежкият недостатък за мен е административното управление. Всъщност това е тавтология- администрирам значи управлявам според латинския корен на думата. Ние сме в истинска криза. Не по малка по интензитет от нужната ни съдебна реформа”,  каза тя. “Не става въпрос само за назначенията- това е върхът на айсберга. Защо се създават едни или други органи, как измерваме ползата от тях? Как  отграничаваме  решенията на професионалната администрация, които тя трябва да взима на базата на закона, от партийните инструкции, които политическото ръководство дава? Защо, ако парламентът избере “независими“ органи се смята за нормално избраният да бъде “благодарен” и да изпълнява услуги? Законът нали казва обратното? Защо не използваме граждански организации, които да сътрудничат на администрацията с определени задачи - например потребителските организации? И кой изобщо търси експертиза от администрацията? И я уважава”.

По думите ѝ кризата на институциите не само води до лоши резултати, но “разделя гражданите от държавата, което е опасно”.

“Днес проблемите ни изглеждат още по-трудно решими, защото в последните десет години оставихме да се превърнем в полигон на хибридна война, извираща от Русия и Китай и техните автократични сателити”, посочи Пасѝ. 

“От сутрин до вечер всевъзможни "авторитети" разделят обществото ни, постоянно ни информират за упадъка на Европа, без да предлагат нови решения или посока”, добави тя. “Режимите в тези държави не предлагат алтернативна идеология, те просто мразят Запада, защото той налага неудобни постулати, като човешки права, неприкосновеност на границите, лична свобода, отчетност. Нашите политици започват да им пригласят, да критикуват "загниващата" Европа, която отнема от "суверенитета" ни. Удобно ни спестяват и факта, че политиките, които критикуват, са такива, в чието създаване България участва вече  близо 20 години”.

Хибридната война на Русия обаче попадна на подготвена за нея почва. България се присъедини към ЕС, година преди той да навлезе в серия от кризи, които го промениха и доведоха до първото в историята му напускане на държава членка. 

Те включваха глобалната кризата в кредитирането след фалита на американската банка “Лимън брадърс” през 2008 г., енергийната криза през 2009 г., последвалите кризи на суверенните дългове и на единната валута, на тероризма, на бежанците, анексията на Крим от Русия през 2014 г., пандемията от КОВИД-19 от 2019 до 2022 г. и войната на Путин в Украйна, започнала преди три години.

На фона на цялата антиевропейска пропаганда е справедливо да се запитаме как страната ни щеше да се справи с ефектите от тези кризи, ако не беше европейската солидарност, т.е. ако не бяха парите на европейските данъкоплатци. С какво и на каква цена щяхме да купим ваксините срещу вируса и кога щяхме да се доредим за тях, ако България не беше членка на ЕС? С какви средства щяхме да укрепим южната ни граница срещу нелегалните мигранти, ако тя не беше външна граница на ЕС? Откъде щяха да дойдат парите за двупосочните газови връзки с Гърция и с Румъния, т.е. за разнообразяване на доставчиците на природен газ? С какви средства държавата щеше да подпомага гражданите и бизнеса, ако ЕС не беше пренасочил фондове от бюджета си по време на пандемията? Кога и как над 120 000 българи (студенти, преподаватели, административен състав) щяха да учат на издръжка на ЕС в други европейски страни?

Това са въпроси, които евроскептиците и еврофобите заобикалят. Както и факта, че без европейските субсидии трябваше просто да закрием българското земеделие.

На фона на антиевропейската пропаганда в обществото и държавата ни се настанява и апатия спрямо ЕС, отбеляза също Пасѝ.

“След присъединяването ни към ЕС станахме инертни,  отказахме се от реформи, не проведохме нито една мащабна кампания. Шенген ни се "случи" с голямо закъснение, някак си вяло и почти случайно. Еврозоната - ще "дойде" евентуално в условия на незапомнена пропаганда, включително от най-високата парламентарна трибуна”, каза тя.

Правителството, в което Пасѝ служи, постави за първи път въпроса за приемане на България в механизма за обменните курсове ЕРМ-2, т.нар. преддверие на еврозоната, но последвалата криза на еврото, както и вътрешнополитически фактори отложиха тази цел. 

Но не всичко носи знак "минус"

И все пак, днес би било несправедливо да опишем страната си само като пасивен нетен консуматор на еврофондове. България например показа, че може да удържа нелегалната миграция по-добре от страни като Гърция и Италия. Решаването на почти 30-годишния спор между Атина и Скопие за името на Северна Македония отбеляза решителна стъпка в София със среща на премиерите Алексис Ципрас и Зоран Заев по време на първото българско председателство на Съвета на ЕС, оценено единодушно от държавите членки като отлично организирано и успешно.

“България се представи добре по време на първото си ротационно председателство - през 2018 г.”, каза Пасѝ. “Тогава изглеждахме истински европейска нация, която предлага решения с полезност за целия Съюз. Остана икономически стабилна на макрониво до съвсем скоро, без да харчи безразборно средствата на все по-намаляващо и застаряващо активно население”.

Но след положителните оценки винаги има едно “но”.

“Пропуснахме да се реформираме, да използваме членството си като тяга да ставаме по-добри”, добави тя. “Да помагаме и на съседните страни, които нямаха нашия шанс да се присъединят към ЕС, когато това беше по-лесно постижимо. Оставихме безотговорни популисти и от двете страни на границата да влошат братските отношения между българи и македонци, вместо с разбиране и търпение да лекуват раните на историята. Днес ни сближават най-вече националните трагедии, когато внезапно си даваме сметка, че всички сме хора и имаме нужда да бъдем добри”.

“Голямата схизма се появи по линия на ужасяващата война на Русия срещу една свободна и горда страна като Украйна”, подчерта Пасѝ. “Срамно е, че най-голям процент у нас вярват, че войната е предизвикана от политиката на Запада, а руските военни престъпления в Буча са театрална измислица…И все пак - именно войната на Русия в Украйна повиши рязко подкрепата на българите за членството ни в НАТО и в ЕС. Някъде дълбоко в себе си благодарим, че сме имали шанса все пак да станем част от най-силните съюзи в света, че не сме сами, когато светът става несигурен и неспокоен”.

Голямата картина

За изминалите 20 години ЕС също се промени съществено. Загуби една страна членка. На масата на държавните и правителствените му ръководители вече седят и вътрешните му опоненти, в Европейския парламент те имат солидно представителство.

В същото време ЕС се сдоби със своя дипломатическа служба, постоянен председател на срещите на върха, по-детайлна и по-строга регулация в бюджетната дисциплина и координацията на икономиките си, пакт за убежището и миграцията. Новите геополитически реалности  го връщат към неосъществената идея от 50-те години на миналия век за европейска отбрана, преговорите за разширяване вървят и на масата вече има идеи за промени в договора, които да го направят съответен на увеличен брой държави членки, сред които един ден се очаква да бъде и Украйна.

Какво бъдеще очаква ЕС и къде е България в него?

“ЕС е проект (да, все така проект, защото се развива), който ни учи да живеем в общност, който е хуманен и прогресивен”, каза Кунева. “В момента мога да кажа с голяма доза сигурност, че ЕС е най-отговорен - и към собствените си граждани, и към света”. 

 Но тя също отбеляза, че ЕС се променя, без да има избор, както в предишни десетилетия. Сред причините за тази промяна Кунева изброи войната в Украйна, възстановяването й и членството в ЕС, технологичната революция, демографията.

“Има теми, по които ЕС е най- отговорният глас в световен мащаб- климата, човешките права, демокрацията”, добави Кунева. “За всяка една от тези и много други теми - поставянето и успехът им е възможен само, ако ЕС има партньори. И най важният десетилетия наред е бил САЩ. Дневният ред може да се предложи от ЕС, но не може да се изпълни само от него”. 

За Кунева “сигурността е най- важната тема днес и това не е по наш избор. Налага се”.

“Това означава, че догонването на жизнения стандарт между страните на ЕС ще бъде повече национална задача, отколкото европейска”, подчерта първата българска еврокомисарка. “И пак се връщаме на темата за управлението - колко го можем”. 

“Българското национално развитие няма смислена алтернатива извън ЕС”, смята Минчев. “Най-сериозното предизвикателство пред страната ни е тихата (само)маргинализация от интеграционния процес”. 

По думите му Европа преживява много сериозни предизвикателства, на които ще бъде принудена да отговори включително чрез "променлива геометрия" на интеграционния процес. 

“Ще нараства спектърът от решения, включващи "коалиция на решените" да свършат нещо важно за ЕС, въпреки съпротивата на определени малцинствени интереси”, прогнозира политологът. “Определени страни и режими - като този в Будапеща - най-вероятно ще бъдат заобиколени в редица интеграционни инициативи, за да не бъдат в състояние да им попречат посредством механизмите на "консенсус" при вземане на решения”. 

Според него България може да използва членството си в ЕС като инструмент за модернизация, но за целта трябва да стане по-активна членка на Съюза.

“Ние сме в географската периферия на ЕС, търпим силните въздействия на външни за Европа сили и се налага да полагаме целенасочени усилия, за да не бъдем маргинализирани като номинален член - и номинален фактор на интеграционния процес”, каза Минчев. “Трябва да осъзнаем потенциалите си за сътрудничество с другите страни членки и да ги реализираме в общ европейски интерес, което би могло силно да ускори осъществяването и на българския национален интерес в европейския контекст. ЕС е незаменим инструмент за модернизация - за развитие. Трябва да положим усилия да повишим своя коефициент на полезно действие по посока модернизация и развитие, за да се възползваме максимално от своето членство в ЕС. И не на последно място - не бива да питаме само какво ЕС може да направи за нас. По-често трябва да си задаваме и въпроса какво ние можем да направим за ЕС”.

“Европа е средно голям кораб в бурен океан, в който видимостта е ограничена, а вълните са огромни”, каза Пасѝ. “Едва когато бурята утихне, ще установим огромната промяна, която е настъпила. Бавно и сигурно Съюзът ще е изменил географските си очертания, ще е развил отбранителни способности и принудително ще е станал по -динамичен и конкурентен. Към него ще гравитират страни като Австралия, Канада, Япония, Южна Корея, Норвегия и т.н   Надявам се, че и моята страна ще е съумяла да  остане на борда. На борда на Ноевия ковчег, а не на Титаник (по думите на Иван Кръстев)”.

Въпреки цялата си критичност тя запазва оптимизма си за бъдещето на България в Европа.

“За тези 20 години развихме страхотна предприемаческа екосистема, учени от световно ниво, изследователи - свободни по дух, образовани в най-добрите университети. Те следят процесите, независимо дали са в София, Пловдив или някъде по света.  Един ден те или техните деца, свободни по дух, ще представят сметката на т.нар. политически елит и ще си поискат страната обратно. Вярвам в това”.