Изглежда, че в 48-то Народно събрание има ясно мнозинство за т. нар. връщане на хартиената бюлетина. Трябва да си дадем сметка, че тези идеи и начинът, по който текат дебатите, са просто резултат от доста по-сериозни проблеми, които имаме в изборния процес. 

На първо място, това е политизирането на метода за гласуване. Понеже преди всичко, изборите са начин за определяне на победителя, връщането на въпроса с какво гласуваме е като съсредоточаването върху това, кой е реферът във футболния мач. Ако използваме коментаторските клишета, когато продукцията на терена е постна, вниманието се насочва към рефера. От това не може да се получи добра политика. 

Вторият проблем е доста по-опасен. Периодичната промяна на съществени елементи от изборния процес показват, че той не само е силно политизиран, но и че политическите партии не вярват в неговата честност. Това се вижда и в основните политически тези. Недоверието на политическите партии и лица се ретранслира върху гражданите, а когато те не вярват в метода на гласуване, по-скоро не отиват до избирателната секция. При поредното отваряне на ИК партиите в парламента трябва да си дадат сметка за тези последствия от тяхното говорене и действия. 

Ако решат да правят истински промени, трябва да се водят от два принципа: промените в ИК да стават на базата на обществен и политически консенсус и да създават повече доверие в изборния процес. Затова НС може би трябва да обсъди и някои други промени в ИК, извън връщането на хартиената бюлетина: 

1. Стабилност на законодателството

Вкарване на текст, че промените на съществени елементи от изборния процес (има подробна дефиниция на Съвета на Европа какво е съществени промени) ще имат сила за по-следващите избори. Ако приетите поправки в ИК не са валидни за следващите избори, а за по-следващите (или за период от 2 години например), рязко ще се намали апетитът на всяко парламентарно мнозинство да прави политически мотивирани промени.

2. Преброителни центрове 

При вида на протоколите от последните избори с хартиени бюлетини и вече изградения образ на това гласуване, връщането на хартиената бюлетина, дори и да има ясно мнозинство зад него, не може да стане просто така. Необходими са допълнителни решения, които да намалят съмнението в този метод. Едно добре решение е въвеждането на т нар преброителни центрове. Така бюлетините ще се броят не в СИК, а в центрове от подготвени хора. Този инструмент къса и връзката между евентуалния купувач на гласове и продавача, подсигурява по-голям обществен контрол върху броенето. 

3. Проверка на софтуера на машините 

Машинното гласуване също създава недоверие, но в друг кръг избиратели и партии. Затова там също е нужно да се приемат промени, които да убедят, че никой “не пипа машините”. Абсолютно наложително е да има много по-ефективен преглед на софтуера, както на машините, така и на Информационно обслужване, който е държавен преброител на изборите. Този процес не може да е “про форма”. Той трябва да има една цел: да създаде прозрачност, която да убеди представителите на партиите и наблюдателските организации, че софтуерът няма проблем. Този процес трябва да е между изборите, а не в последния момент, както до сега и да дава достатъчно време на експерти да дадат оценка. 
 
4. Район чужбина 

Формалната причина за отварянето на ИК в момента всъщност е лошият текст записан в ИК от 46-ото НС за създаването на район “Чужбина”. Той обвързва мандатите в чужбина с резултатите от националното преброяване, въпреки че то всъщност не дава оценка на броя на българите зад граница. Няма как едно дадено право на гражданите да се вземе без сътресения, така че започнатото трябва да се продължи. Поради факта, че няма разписана процедура в ИК, как да се определят тези мандати, сега депутатите трябва да разпишат такава. Евентуално решение е да се вземе усреднено число на гласувалите на парламентарни избори за последните 10 години и то да се третира като 32-и избирателен район, като се приложи т. нар. норма на представителство, както се прави с другите избирателни райони. 

5. Модернизиране на ЦИК

ЦИК с нейната структура и рекрутиране е резултат от 90-те години. Днес тя вече е натоварена с много по-различни задачи и има нужда от друга структура, за да се справя. Тя може би трябва да приеме институционалната форма на държавна агенция, със своя администрация и експерти: техническо звено, звена за обучение, юридическо звено за обществени поръчки и т.н. С това би бил завършен процесът на професионализация на ЦИК.