ДПС и ГЕРБ получават устойчиво най-голям процент от всички гласове в риск. Това е един от изводите на анализа на Антикорупционният фонд за резултатите на парламентарните избори от октомври 2022 г. Автори са политологът Марио Русинов от АКФ и експертът по данни д-р Никола Тулечки от сдружение „Данни за добро“.
Анализът показва какво се е случило в 1738 рискови секции, които експертите на АКФ идентифицират след статистически анализ на резултатите от всички избори в периода 2013 - 2021, както и кои са новите секции в риск.
Секциите с по-висок риск от купен и контролиран вот се идентифицират на базата на индикатори като нетипично висока избирателна активност, нетипично висок резултат на партията победител в секцията, резки отклонения в избирателната активност, рязък ръст или спад в подкрепата за дадена политическа партия, уточняват от АКФ.
Колко хора гласуваха в рисковите секции на 2 октомври?
211 897 граждани са подали гласа си в идентифицираните от АКФ секции с устойчиво рисково поведение на последните парламентарни избори, което прави 8,74% от подадените гласове в страната.
За сравнение, през ноември миналата година са подадени 199 762 гласа в риск, или 8,18% от всички гласове. Това представлява лек ръст от 6,07% спрямо ноември 2021 г. на фона на лек спад на активността за страната (под 1%).
На изборите между юли 2021 и октомври 2022 г. има осезаем спад на вота в рискови секции спрямо резултатите от изборите от 2017 и април 2021 г.
Кои са общините с най-много рискови секции през октомври 2022 г.?
Най-голяма е тежестта на вота в риск на тези избори в община Кърджали, където са подадени 3,25% или 6892 гласа от всички гласове в риск в страната. Следват община Хасково с 3,06% или 6477 гласа, община Кирково с 2,92% или 6186 гласа и община Пловдив 1,92% или 4068 гласа.
Най-голяма е концентрацията на вот в риск като общ дял от всички подадени гласове в община Кирково, област Кърджали, където 61,08% или 4276 гласа са гласове в риск. Следват общините Добрич с 59,49% или 1953 гласа в риск, Котел с 58,20% или 109 гласа в риск, Тервел с 57,94% или 1363 гласа в риск, Криводол с 57,63% или 1394 гласа в риск и Хитрино с 1447 гласа в риск.
В Пловдив, където още през ноември 2021 се наблюдава покачване на активността в рисковите секции, сега има ръст от 40% на гласовете в риск спрямо предходните избори. Подобна е ситуацията в Чирпан, Септември и Ихтиман, където има 70% увеличение на рисковия вот.
За кого гласуваха рисковите секции през октомври 2022?
През октомври 2022 г. най-много гласове в риск получава Движението за права и свободи - 88 400 гласа, или с 14 хиляди гласа повече спрямо ноември 2021. Това са 41,7% процента от гласове в риск в страната.
ГЕРБ-СДС също отбелязва ръст с 8 хиляди гласа в рисковите секции. Това са 49 000 гласа или 23,1% процента от гласовете в риск.
„Продължаваме промяната“ взима 19 700 гласа, или 9,3% процента от гласовете в риск, което е съпоставимо с резултатите им от ноември 2021.
БСП взима 17 000 от подадените гласове в риск, или 8,03% от всички гласове в риск. Партията отбелязва спад от 4500 гласа спрямо ноември 2021.
„Демократична България“ получава 5000 гласа, или 2,89% в секции в риск. Тези стойности са сравними с миналогодишните резултати на коалицията.
„Възраждане“ получава 9100 гласа в риск или 4,30%, а коалиция “Български възход” - 4300 гласа или 3,82% от гласовете в риск.
За периода 2017 – 2022 година ДПС и ГЕРБ получават устойчиво най-голям процент от всички гласове в риск, подадени в страната, е изводът на АКФ.
Къде преференциите са индикация за рисков вот?
В 144 секции в страната се наблюдава сериозна концентрация на преференции от над 85 % преференциален вот за кандидат от всички подадени гласове за партията, която го е издигнала, което отговаря на 13 909 преференции. Анализът на АКФ отчита това като индикация за рисков вот в тези секции.
Най-сериозен проблем се отчита в общините Симитли – 5237 гласа, подадени в такива секции, Ихтиман – 939, Кресна – 919 и Самоков - 501.
Концентрация на секции с отклонения, които проявяват девиантно поведение на тези избори има в общините Гурково, Якимово, Хайредин, Тетевен, Брусарци, Братя Даскалови, Хитрино, Медковец и Златарица.
Петимата кандидати, регистрирали най-висока концентрация на преференции на последните избори, са Николай Борисов Аргиров, Стефан Апостолов Апостолов, Осман Османов Мисирков, Александър Христов Методиев, Ерик Юсуфов Фейзиев.
Пълния анализ вижте тук: https://acf.bg/wp-content/uploads/2022/11/izbori_octomvri2022_web_final.pdf
Анализът е създаден с подкрепата на фондация „Конрад Аденауер“ по Програма „Върховенство на правото за Югоизточна Европа“.
Още по темата
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни
