На 8 ноември в Америка ще се проведат междинни избори. Разбира се, за някои американци те отдавна започнаха: над 40 милиона избиратели предпочетоха да гласуват предварително - било по пощата или присъствено в предназначените за целта центрове. 

На карта са поставени всичките 435 места в Камарата на представителите и 35 от 100-те поста в Сената. Ще се проведат и избори за 39 щатски и териториални губернаторски позиции, както и множество други избори на регионално ниво.

Най-важен обаче е въпросът: ще успеят ли републиканците да спечелят мнозинство в поне една от двете камари на Конгреса? Отговорът му ще предопредели оставащите две години от мандата на Джо Байдън.

Междинни избори - 2018 

Преди това обаче, нека погледнем четири години назад към последните междинни избори. Те безспорно ще бият на очи, когато след десетилетия биват анализирани от историците. 

Рекордните 49,4 процента от избирателите гласуваха. За последно избирателната активност е била толкова висока през 1914 г. - преди жените да получат право на глас. 

Повечето американци традиционно игнорират междинните избори, малцина знаят имената на представляващите ги политици в Капитолия. Обяснение за невероятно високата избирателна активност през 2018 г. може да открием в Белия дом - личността на Доналд Тръмп и до днес предизвиква силни положителни или негативни емоции сред гласоподавателите. 

Почти винаги победител на междинни избори е партията в опозиция, тъй като избирателите й се чувстват по-мотивирани да се явят пред урните. Ако трябва да направим кратко обобщение, изборите през 2018 г. бяха спечелени от демократите. Републиканците увеличиха местата си в горната камара до 53, но Демократическата партия, предвождана от енергични крайнолеви кандидати като конгресменката на Ню Йорк Александрия Окасио-Кортес, прибави цели 40 поста в Камарата на представителите, за да си осигури общо 235 позиции.

Малцина са конгресмените в Америка, които не следват стриктно лагера, към който принадлежат, когато стане дума за гласуванията на законопроекти или номинации за федерални позиции. Със загубата на долната камара Тръмп бе принуден да постави на пауза всичките си амбициозни планове (като стената с Мексико). И да се надява, че Америка ще е по-благосклонна към него и партията му на 3 ноември 2020 г. 

Двете спокойни години на Байдън

Републиканците обаче загубиха не само президентството - демократите запазиха доминацията си в Камарата на представителите и се добраха до паритет в Сената (50 на 50 сенатори от двете партии). При равенство на гласовете решаващ е гласът на вицепрезидентката и демократка Камала Харис. 

Първите две години от управлението на Байдън преминаха със знакови успехи, благодарение на факта, че демократите контролираха и двете камари. Конгресът одобри 1,9 трилиона долара в COVID помощи за американците и бизнесите, прие най-голямата оръжейна реформа през последните 25 години и гласува закон срещу инфлацията на стойност 737 млрд. долара, в който също бяха заложени мерки срещу глобалното затопляне.

Не всички идеи на Байдън срещаха съгласие сред колегите му от Демократическата партия. Голямото му предизборно обещание - да вдигне федералната минимална работна ставка до 15 долара на час - бе захвърлено от по-умерени демократи в Сената, представляващи консервативни щати като Западна Вирджиния и Аризона - Джо Манчин и Кирстен Синема. През последните две години двамата сенатори се превърнаха в кошмар за прогресивните демократи, след като директно заплашваха съпартийците си, че ще гласуват заедно с републиканците, ако не им се хареса и една клауза от законопроектите. На тяхното упорство станаха жертви други програмни предложения на Байдън, например, свързани с финансирането на възобновяемите източници на енергия или повишаването на данъците за най-богатите. 

Но вътрешната съпротива, която президентът срещна през последните две години, ще му се стори като детска игра в сравнение с това, което вероятно ще получи след 8 ноември - републикански Конгрес.

Какви резултати да очакваме на междинните избори?

Социологическата агенция "538" акумулира данните от най-добрите предизборни проучвания в страната и впоследствие провежда 40 000 симулации на изборите.

Според експертите републиканците разполагат с 84 процента шанс да спечелят Камарата на представителите и 55 на сто вероятност да си осигурят мнозинство в Сената. Само преди месец демократите разполагаха с цели 70 процента шанс да съхранят доминацията си в горната камара. В рамките на октомври обаче повсеместно доверието на кандидатите на партията се срина.

Показателна е надпреварата за едната сенаторска позиция в ключовия щат Пенсилвания, който Байдън спечели на президентските избори. По данни на "538" към 15 септември кандидатът на демократите Джон Фетърман водеше пред опонента си от Републиканската партия и популярен шоумен Мехмет Оз с 10,2 процента. В сутринта на 8 ноември авансът на Фетърман е 0,1 на сто (47,1 срещу 47 на сто). Една от причините за отслабването на подкрепата му е кошмарното представяне по време на дебат срещу Оз в самото начало на ноември. Фетърман, който получи инсулт преди половин година и многократно бе критикуван, че избягва публични събития, за да прикрие когнитивните си увреждания, отговаряше бавно, провлачено и неуверено на въпросите на противника си. Републиканци подигравателно започнаха да споделят в социалните мрежи клип на Фетърман от дебата, в който той казва:

"Аз не подкрепям Върховния съд".

По-късно стана ясно, че е искал да каже, че не подкрепя увеличаването на съдиите във Върховния съд.

Инициативата определено е на страната на републиканците. Но дори по някакъв начин демократите да запазят доминацията си в горната камара, резултатът на изборите за Камарата на представителите изглежда предрешен. Пред Байдън предстои тежко завършване на остатъка от мандата. 

Камарата на представителите разполага с един "бонус" пред Сената, отвъд гласуването на законите и номинациите - може да обявява разследвания и дела за импийчмънт. Докато контролираха само Камарата на представителите, демократите успешно гласуваха импийчмънт срещу Тръмп заради телефонния му разговор със Зеленски, в който бившият държавен глава увещаваше украинския си колега да разследва по-усърдно дейността на Байдън и сина му Хънтър в страната, ако иска да получи военна помощ от САЩ.

Някои републиканци отсега протриват ръце в очакване да върнат жеста. Без дори да имат идея за какво могат да потърсят сметка на настоящия президент. Има ли желание, ще намерят и начин.

Тръмп не е в Белия дом, но тръмпизмът почти сигурно се завръща в Конгреса - три години след щурмуването на Капитолия. Докато десният популизъм блокира дейността на законодателния орган, Америка отново ще бъде възприемана за ненадежден партньор на Европа, Украйна и въобще на международната общност. А разломът между демократи и републиканци ще продължава да расте.