"Спокойно, това вече ни е предизборна традиция."

Така отговаря приятел от Турция, 28-годишен фотограф, около 18 часа след атентата в Истанбул в неделя, при който загинаха шестима и бяха ранени поне 80 души. 

Свързваме се толкова време след атентата и заради мълниеносната реакция на държавата срещу социалните платформи в страната. Веднага след взрива бяха блокирани напълно Facebook, Twitter, YouTube, след като вече бе наложена и забрана за разпространяване на кадри от атентата. Този тип подход не води до по-малко паника и уплах в населението, а до повече, защото затруднява свързването с близки и познати. Спряни бяха и три от най-популярните виртуални частни мрежи, които традиционно се използват за заобикаляне на подобни блокирания на национално ниво.

Основната хипотеза на турските власти е, че взривът в центъра на турската столица е дело на кюрдски сепаратисти от Работническата партия на Кюрдистан (ПКК), която Анкара счита за терористична организация. По-късно обаче турските политици отхвърлиха съболезнованията от страна на САЩ и посочиха с пръст и тях - защото подкрепят кюрдите в Сирия.

Много от турците обаче, особено тези от големите градове и с проевропейско мислене, вече имат своя хипотеза.

"Когато Партията на справедливостта и развитието (партията на Ердоган, б.р.) започне да показва лоши резултати преди избори, се случва нещо подобно", пише потребител от Анкара в платформата Reddit.

Като пример всички дават двете терористични атаки в Анкара през 2016 г. и нападението в нощен клуб в Истанбул през 2017 г. Това бе точно преди референдума, с който Турция стана президентска република, а правомощията на Ердоган се разшириха до такава степен, че според много анализатори на практика в държавата няма истинско разделение на властите.

Популярността на самия Ердоган и партията му беше отбелязала значителен спад между 2016-2017 г. и месеци преди вота много социолози смятаха, че народното допитване няма да бъде в негова полза. По време на кампанията президентът не се свенеше да обяви, че всички, подкрепящи позиции против предлаганите от него промени, са терористи или симпатизанти на терористи.

"Може би правителството не ги планира, но не прави нужното, за да ги спре", спекулира за атентатите друг турски приятел, програмист на 33 години от Истанбул.

Целта на правителството според много турци, които са против Ердоган, е проста - да се създаде страх у хората и те да търсят познатото и "силния лидер". А турският президент отбелязва близо 10 пункта спад на популярност от началото на годината - най-вече заради срива на турската лира и лошото състояние на икономиката.

Ефектът на атентатите не е просто тема на спекулации, а и на изследвания. През 2001 г. проф. Арзу Кибрис от Университета в Уоруик прави анализ на поведението на турските избиратели през 1991 г. и 1995 г., като съпоставя данните във всеки изборен район с количеството убити полицаи и войници от атаки на ПКК. Нейният извод е, че от една страна, турските избиратели обвиняват правителството за жертвите, но от друга, всеки атентат ги обръща повече към десни и крайнодесни формации - каквато е партията на Ердоган.

През 2021 г. Ресул Умит, друг турски професор, преподаващ във Великобритания, прави подобно изследване, но с данни от 2015 г. Той установява, че там, където има много погребения на полицаи или други служители в службите за сигурност, подкрепата за Ердоган се покачва.

Статията му е кръстена "Обединяване около драпирани със знамена ковчези: изборните последици от жертвите на силите за сигурност при терористични атаки".