Между януари и октомври 2022 г. европейците са купили повече азербайджански газ, отколкото през цялата 2021 г. Около 9,3 милиарда кубически метра са били изнесени за страните-членки на Европейския съюз за десет месеца, пише днес френският в. "Лез Еко".

„Очакваме да достигнем близо 12 милиарда кубически метра до края на годината, главно за Италия, Гърция и България“, казва Елнур Солтанов, азербайджанският заместник-министър на енергетиката. "Това би представлявало 31% увеличение на годишна база".

През юли председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен посети Азербайджан, за да убеди Баку да достави повече газ за Европа, за да се справи със срива на руския износ след нахлуването в Украйна. Фон дер Лайен и азербайджанският президент Илхам Алиев се споразумяха да удвоят „за няколко години“ обема газ, продаван на Европа от Баку. Целта е да се достигнат 20 милиарда кубически метра годишно от 2027 г. Сравнително малко е обаче това число, съпоставено със 155-те милиарда кубически метра руски газ, внесен от ЕС през 2021 г., преди войната.

„Има ли Азербайджан достатъчно резерви? Отговорът е да. Само газовото находище Шах Дениз в Каспийско море има 1200 милиарда кубически метра природен газ, а потенциалът на Азербайджан като цяло се оценява на 2600 милиарда кубически метра“, казва Солтанов.

Алиев увери в началото на октомври, че администрацията му е започнала консултации с партньорите си за удвояване на капацитета на Трансанадолския газопровод (TANAP), минаващ през Турция, и Трансадриатическия газопровод (TAP), обслужващ Гърция, Турция, Албания и Италия. Дебитът на TANAP, който днес е ограничен до 16 милиарда кубически метра годишно, ще се увеличи до 32 милиарда кубически метра, когато този на TAP ще достигне 20 милиарда кубически метра.

Край Баку находището Шах Дениз доставя по-голямата част от газа на Азербайджан. То се управлява от консорциум, чиито основни акционери са британската "Бритиш петролиъм" (около 30%) и субекти, свързани с азербайджанската държава с до 21%. Трети голям инвеститор е руската компания "Лукойл" с 19,99% от акциите.

Участие на руската фирма изглежда не притеснява Европейската комисия според Солтанов, отбелязва "Лез Еко".

Вестникът отбелязва, че през септември във френския Сенат е имало питане към министърката на външните работи Катрин Колона по въпроса и то не е получило ясен отговор.

Солтанов обаче отрича руското участие да създава проблем:

„Русия е един от нашите много големи съседи... По темата за енергетиката имаме обмен от време на време, както винаги е имало. Преди 30 години бяхме част от една и съща държава. Инфраструктурите бяха взаимно свързани в най-висока степен. Но е погрешно да се каже, че значителни количества руски въглеводороди преминават транзит през Азербайджан".