Утре започва най-странното и противоречиво Световно първенство по футбол в историята. То е първото в много отношения. Първото зимно, първото в Близкия изток (поради това е зимно), първото, заради което сезонът в клубния футбол бе спрян почти на средата, първото, на което няма да се продава алкохол на стадионите, а страната, в която се провежда, забранява и други неща…

Именно последният факт продължава да разпалва страсти не само във футболните среди. Казват, че футболът обединява (клише е, но това е друга тема), сбъдва мечти и печели все повече фенове, територии, премахва културни и социални бариери, но с домакинството на Катар се случва точно обратното.

Много се изговори за потъпкването на човешките права в емирството, за стотиците, може би хиляди починали по обектите за Мондиала, за нищожното заплащане на тези работници, за правата на жените и хората с различна сексуална ориентация…

Ще успее ли футболът да измие всичко това? Ще съумее ли да блесне отново и да остави разговора за горните проблеми на заден план? Мнозина ни убеждават, че това ще се случи, но възможно ли е изобщо до поставяме казуса по този начин, да отделяме едното от другото? Или едното през другото?

За да се случи Световното в Катар бяха направени много компромиси с прекрояване на календара и затваряне на очите за твърденията за корупционни схеми в гонитбата за домакинството.

Бяхме свикнали клубните първенства и турнири да приключват през април-май, всички да си вземем глътка въздух и от средата на юни за около 40 дни да се вълнуваме с най-голямата фиеста, която спортът може да осигури. Сега футболистите отидоха на лагери на националните си отбори директно от клубовете, в които директно ще се върнат и след края на Мондиала. Има много контузени, които ще липсват, макар и за последното никога да няма гаранции. Случва се и напролет, така дадена звезда остава извън шампионата.

По-важното е, че катарският форум променя една цяла култура. Знаехме си - на всеки четири години през лятото съобразяваме лятната отпуска със Световното, купуваме си нов телевизор, социализираме се повече в гледането на мачове, коментираме много повече с футбола в офиса, квартала и социалните мрежи…

Лято, футбол, бира, гледане на мачове навън или на гости… Всичко това върви в пакет. А сега? Ако трябва да сме справедливи, зимното Световно точно в този момент си има и предимства. За около месец ще се поразсеем от войната, инфлацията, сметките, несигурността, депресиращо малкия ден…

Но неудобствата остават, не можеше ли всичко просто да се избегне и домакинството да е в страна, която може да проведе първенството през лятото и по нормален начин? Сигурно, но като се замисли човек откъде са паричните потоци в най-комерсиалните спортове в последните години, лесно ще си отговори.

От ОАЕ, Катар, Саудитска Арабия, също и от Америка, но в по-малка степен. Близкият изток започна да си купува цели отбори (ПСЖ, “Манчестър Сити”, “Нюкасъл”), турнири, финали, битки за титли, първенства… Не само във футбола, а също в бокса, моторните спортове, голфа… Ще дойде ред и на тениса.

Така че, свиквайте, несметните арабски пари тепърва ще променят спортната култура. А кучетата ще си лаят.

Колкото до моралните казуси, имало ги е и в миналото, но става така, че бързо забравяме. Нима в Бразилия да няма корупция и проблем с човешките права, нима и там да не се строяха вече ненужни стадиони с кървави пари?

Ами Русия - още в годините, в които страната се подготвяше да посрещне футболния свят някои предупреждаваха, че Владимир Путин просто иска да замаже очи и да се покаже с перфектна организация, а това в условията на диктатура не се постига трудно?

Ами потвърдените информации, че дори Германия си е купила Мондиала през 2006 г. с пари под масата? Ами компромисите с Южна Африка?

Нищо ново, историята се повтаря постоянно, само дето моралните, общочовешки граници се изтикват все повече и повече.

Две случки направиха впечатление в навечерието на Световното и сякаш хвърлиха светлина върху това, което представлява футболът днес.

Първо, бившият президент на ФИФА Сеп Блатер заяви, че даването на финалите на Катар е било грешка, тъй като страната била твърде малка за мащабите на футбола и събитието. Сега му е лесно да го каже, след като вече отдавна не заема постове, няма да заема в бъдеще, на всичко отгоре бе оправдан по обвинения за корупция и конфликт на интереси в родината си Швейцария.

Неговият наследник Джани Инфантино дойде с гръмки обещания да измие срама от скандалите по върховете на ФИФА, но показва, че с нищо не е по-различен, напротив. Той настоява Световните първенства да се провеждат на всеки две години, да има все повече и повече турнири, а на жребия в началото на годината провъзгласи, че шампионатът в Катар ще е най-добрият в историята. Така че - още веднъж, да свикваме, колосалните промени, на които ставаме свидатели няма как да не засегнат и футбола (спорта).

Второто събитие бе интервюто на Кристиано Роналдо пред британския светски журналист Пиърс Морган. Ще кажете - няма общо със Световното, но всъщност има. Португалецът е една от най-големите звезди на футбола, голмайстор №1 в историята, обичан или мразен, следван е от стотици милиони, може би ще играе в последния си Мондиал.

В интервю, което най-вероятно е планирано и добре пресметнато, за да предизвика “уволнението” му в “Манчестър Юнайтед” още през зимата, Роналдо съобразено с целите си стреля по шефовете и треньорите на клуба, индиректно по повечето свои съотборници, че и по бивши…

Каза, че щатските собственици на “Юнайтед”, изиграл огромна роля за това, което е като играч, гледали на клуба само от маркетингова гледна точка, не им пукало, той никога не се е срещал с тях. Че има основение в думите на Кристиано за някои неща е ясно, личи по състоянието на “червените дяволи”. За егото му, за постоянното повтаряне на “аз, аз, мен” - не е сега моментът.

Само за маркетинг не трябваше да говори - още по-миналото лято стана пределно ясно, че този трансфер бе направен преди всичко с тази цел и то най-вероятно от семейство Глейзър и наместниците му на “Олд Трафорд”. Маркетинг бе и самото интервю на звездата.

Сега глобалната фигура Кристиано Роналдо привлече още по-голямо внимание върху себе си, налице е още по-голяма интрига около неговото и на Португалия представяне по катарските терени.

Футболът води неравна битка с маркетинга, но това е положението. Разбира се, че те невинаги си пречат, реално вече не могат един без друг за добро или лошо.

И въпреки всичко - ще гледаме. Ще гледаме Роналдо, ще гледаме и Меси - със сигурност за последно на Мондиал, ще гледаме "романтичната" Бразилия, променената Германия, гордата Франция, симпатичната Хърватия, тръгващата винаги с големи надежди и постоянно проваляща се Англия, модерната Испания, звездната Белгия…

Защото е футбол. И защото е Световно, въпреки всичките му противоречия, които не ни дават мира. А уроците е по-вероятно да останат ненаучени.