Николай Ценков, „Триумфът на масите“

Издател Колибри

Художник на корицата Стефан Касъров

В „Триумфът на масите“ са изложени в обобщен вид основните антропологически и аксиологически концепции за масите. Същевременно се проследяват съвременните социални превъплъщения на човека-маса (икономически агент, фигура на власт и деформатор на информационната и културната среда), обуславящи понятието „неомасофикация“.

 Според автора триумфът на масите се състои във вече общоприетата нагласа, че маси всъщност няма. (Като следваме тази логика, е ясно, че всъщност няма и елити.)

„Средните хора“ до такава степен са превзели социалния пейзаж, че вече е трудно доловима разликата между тях и хората с качества. Нещо повече, индивидите-маса са заменили елитите и са започнали да се възпроизвеждат в социално отношение: масите избират маси, които управляват маси; масите произвеждат масови изделия за масите; масите генерират масова комуникация, адресирана до масите и т.н. По тази причина да говорим за бунт на масите, вече не е уместно; в смисъла на Ортега-и-Гасет „бунтът“ a priori е обезсмислен от факта, че масите няма срещу кого да се бунтуват – те самите са заели позицията на елита.

Ако масите днес се бунтуват, то техният бунт е… срещу тях самите.

Бунтът на масите отпреди столетие не само не е потушен, но е прераснал в тяхно безполезно тържество. Новият среден човек не се бунтува: той властва, съди, купува, задава вкусовете. Днешният човек-маса е попаднал в собствения си капан – всичко, което е пожелал, се е случило - именно това е най-голямата му трагедия.

Николай Ценков е роден през 1985 г. в Стара Загора. По образование е юрист; има научни интереси в областта на социалната философия. Работил е в сферата на икономическата дипломация и проектното финансиране. За първата си книга – „Човекът, който продаде морето“ (2019), е отличен с наградата за проза на Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет” (2020). „Жираф в чашата“ е неговият втори сборник с разкази.

***

"Триумфът на масите". Изд. "Колибри"

Пролог

Тълпата винаги е тук и тича към себе си, към своите забранени зони… Тълпата въздейства на човека с болезненото си чувство за принадлежност, с желанието ѝ да принадлежиш на всяка цена, разбирате ли… Еднакво мерзко е да си в нея, и да си извън нея. Ту едната мерзост, ту другата. Но хората са винаги тълпа, маса.

Томас Бернхард

От близо столетие неизменно свързваме човека-маса като понятие и като предмет на изследване с името на испанския философ Хосе Ортега-и-Гасет. През 1930 г. той пръв описва от философска и социологическа перспектива бунта на масите в едноименното си произведение, но този бунт – завладял по онова време цяла Европа, – оставя след себе си редица нерешени въпроси. Колкото дистанцията, толкова и сходствата между днешните реалности и тези на отминалия век, лежат в основата на актуалността на изследвания проблем относно чертите на масовия човек като тип личност в съвременното общество, както и процесите, конституиращи явлението масовизация в сегашните условия. Социалната динамика очевидно изисква нов поглед върху редица понятия от нашата тема и техните публични проявления, а това на свой ред предполага връщане към генезиса на масификацията като политически, икономически и културен феномен; припомняне на чертите и типологията на тогавашния масов човек, съпоставка на характерните му особености с тези на човека-маса в нашето време, както и извеждане на паралели и опити за формулиране на хипотези, прогнози и предупреждения в един социално-философски ракурс.

Ако обърнем поглед към близкото минало, ще установим два важни факта: първият е, че около хиляда деветстотин и тридесета – годината, в която е публикувана „Бунтът на масите“, - явлението масов човек, или човек-маса, вече се е наложило като неотменима реалност, и съответно като обект на изследване, който не само не може да се пренебрегва, но за който вече са създадени теории. Към тях трябва да причислим формулираните идеи на Ортега. Това множество от доктрини наричам по-долу „класически възгледи за човека-маса“ и виждам в тях изходна теоретична база на предприетото изследване.

Вторият факт се отнася до твърдението на Ортега-и-Гасет, че животът на едно поколение е около тридесет години. Следователно от гореизложените факти установяваме, че днес стоим на разстояние точно три поколения от началото на класическите теоретични изследвания на феномена човек-маса.

Главният ни интерес е съсредоточен към последното, т.е. към третото поколение, към „съвременното общество“, което ще рече последното десетилетие на двадесети век и първите две десетилетия на двадесет и първи век. Това дефинира в крайна сметка главния „темпорален“ фокус на изследването – феномена човек-маса, и съответно свързаните с него теории, именно в съвременното общество, т.е. в годините приблизително между 1990-та и 2020-та.

Заглавието на тази книга някак си предпоставя наличието на човека-маса в съвремието и следователно донякъде пропуска главната цел на изследването: тя всъщност е опит за рядко предприемано проучване на онези социални процеси и фактори, които неизбежно създават и утвърждават, произвеждат и възпроизвеждат човека-маса в днешно време. С други думи, правят „този тип човешка фауна“, както го нарича Ортега, неотменна част от социалната ни действителност. В съответствие с тази главна цел на изследването върви и друго изследователско усилие, а именно – очертаване на неизбежните социални последици от производството и възпроизводството на човека-маса днес. Тези последици са представени най-вече под формата на предупреждения и тревога, които несъмнено навяват песимизъм и съмнения в бъдещето. Защо? Защото на историческата сцена се е появил колективен актьор, разполагащ с нарастваща сила, която той не е в състояние да използва по градивен начин, тъй като не желае да прави нищо от и със себе си. Неговото анализиране предопределя актуалността на темата за повторно очертаване на профила на човека-маса и на последиците от неговия възход в публичната среда.

Обектът на този изследователски опит е типологията на съвременния човек-маса като социален и културен феномен. Водещ при съпоставката със съвремието ще бъде най-вече портретът на човека-маса, завещан ни от Ортега-и-Гасет. Става въпрос за „онзи, който поради определени причини не цени собствената си личност, а се чувства „като всички“ и не се притеснява от това, добре му е да се чувства еднакъв с останалите“ (Ортега-и-Гасет, 2015: 49). Наред с тази основна характеристика испанският мислител допълва, че масовият човек, който може да бъде намерен във всички социално-икономически нива и във всяка професия, е разпознаваем главно поради неговото „варварство“. Това състояние Ортега-и-Гасет определя като липса на морални стандарти, несъобразяване с другите, както и радикално неразбиране на всичко, което се е случило преди него в човешката история, за да направи сегашната му лекота възможна. Наред с това, човекът-маса на испанския философ притежава психологията на разглезено дете: той има само апетити; вярва само в своите права, но не и в задълженията си. Не изисква нищо от себе си, стреми се само да избегне болката и да намери удоволствие. Той живее с митове и с обичайните запаси от клишета. Не на последно място ортегианският човек-маса е такъв без императив за благородство – той е сноб. Неспособен да се оттегли във вътрешното ядро на радикалната човешка самота, той не притежава автентична идентичност – член е на стадото.

Пренасяйки се в настоящето, следва да отбележим, че днешният човек-маса до голяма степен покрива тези черти, но същевременно има своите специфични, характерни за нашето време особености. Същността му в съвремието не се е променила, с други думи, иманентните му качества, дефинирани и анализирани от класиците, присъстват и днес, обогатени от нови свойства и характеристики, формирани от новата „човешка ситуация“, в която съвременното общество разгръща възможностите си.

Днешният „среден човек“ води един сравнително стандартизиран в материално и социално отношение живот. Радва се на икономически и политически комфорт, далеч от безрадостна борба за непосредственото си съществуване. Този живот той консумира в даден му наготово свят, чиято история и генезис той не познава. Ето защо проявява завидно безразличие към вековните условия, постижения, традиции, които са направили възможен този свят. Съвременният човек-маса изпитва особена неблагодарност към източника, към причината на неговото непосилно леко съществуване. И днес той пребивава в неспирна възбуда от „новото“, от „последния писък на модата“, и тотално презрение към всичко старо. В политическо отношение индивидът-маса е аристофоб и утопист; мрази способните и едновременно с това се уповава на митове - простодушни, повърхностни и лесносмилаеми, - предлагани щедро и в изобилие. Масовият човек смята, че всичко е възможно и поради тази причина не е снабден с маркер за истина – за него тя е бароково понятие, което не вирее в масовата култура на лъжата. „Средните хора“ са с нивелирани вкусове – сибарити, търсещи бързите и лесни наслади. Не могат да живеят отвъд принципа на удоволствието. Лакоми са за съвременната „колажна култура“, в която не оригиналното произведение, а ремиксът е автентичен.

Далеч не е задължително днешният човек-маса да е беден, интелектуално ограничен или неук - характеристики, присъщи за тълпите в миналите епохи. Днешният „средняк“ не е залостен в желязната клетка на своята класова съдба, нито от ограничения по силата на произход, раса, национална принадлежност, религия, образование и др. под. За разлика от човека-маса на Ортега-и-Гасет той притежава сега далеч по-голям избор. С други думи, с несравнима лекота е в състояние да преодолява социални бариери: можем да го видим материално задоволен, с висока образователна степен и умствен багаж над средното равнище. И все пак – както своя ортегиански предшественик, – той не умее да предизвиква себе си към съвършенство, нито държи да се отличава от другите, той по-скоро се стреми да остава в сянка, да не изпъква с качества, да е незабележим и да не носи отговорност на плещите си, да бъде просто функция на социума. Което напълно се вписва в типологията на съвременната масовост.

Предметът на настоящото изследване обхваща трите главни функции на човека-маса от съвремието – като икономически агент, като фигура на власт и като деформатор на информационната и културна среда. Те са разгледани в ортегианска перспектива.

Не би било съвсем коректно да обозначаваме масите само и единствено като еднакви хора. Говорим по-скоро за хора, чийто еднакви качества генерират социален заряд, оказващ влияние върху социалната динамика. Защото, както отбелязва Ернст Касирер, човечеството не може да бъде обяснено чрез човека, но човекът може да бъде обяснен чрез човечеството.