Агенция "Фич" потвърди дългосрочния рейтинг на България в чуждестранна валута с положителна перспектива. Това е добрата новина от последния доклад на институцията, излязъл в петък. И за нея има причини, както и за нетолкова добрите новини в доклада. Опитахме да погледнем по-дълбоко в него, за да разберем какво ни казва "Фич" за икономиката ни и за дълго чаканото ни влизане в еврозоната. 

Добрите новини

Въпреки че финансовото здраве на страната определено се влоши през последните 2-3 години, от агенцията казват, че все пак външната ни позиция остава силна и публичните баланси, сравнение с аналогичните на нашия рейтинг страни, остават с добри показатели. Разбира се, уточнява агенцията, това се дължи най-вече на членството ни в ЕС и дългогодишния валутен борд. Именно тези фактори балансират и неблагоприятната демографска ситуация у нас, която "натежава върху потенциалния растеж и държавните финанси в дългосрочен план."

И тук внимание: според "Фич" основният мотор зад поставянето на положителна перспектива по дългосрочния ни рейтинг "отразява перспективата за приемане на еврото, което ще доведе до допълнителни подобрения във външните показатели". 

"Въпреки подновената политическа нестабилност, ние вярваме, че властите остават ангажирани с приемането не врото до 2024 година...", пишат от агенцията. 

По-надолу в текста можем да видим и че енергийната позиция на страната ни, въпреки политически разпри по темата и прекомерното плашене, особено от страна на президента и неговото служебно правителство, остава добра или поне - по-добра от на редица други европейски страни. В анализа ясно е посочено, че "при осигурени доставки на газ, благоприятни метеорологични условия и по-ниско потребление на газ, рискът от енергийно нормиране през отоплителния сезон 2022 - 2023 г. е нисък."

За еврото

Сред най-интересните моменти в доклада на "Фич" са предположенията за българския напредък по присъединяването към еврозоната. Вече стана очевидно, че експертите на институцията виждат членството на страната ни към този клуб като, меко казано, положително развитие. В текстовете обаче пише и следното: 

"Рисковете около графика ( б.р. - 1 януари на 2024 година) са свързани главно с изпълнението на критериите за конвергенция. Като се има предвид високата несигурност относно траекторията на инфлацията през следващите две години, рисковете от забавяне на приемането на еврото след 2025 година се увеличиха."

За какво говорят от Агенцията? За едно от четирите основни изисквания за приемане в еврозоната. То е следното: 

"Ценова стабилност - изискване, което казва, че е нужно размерът на инфлацията да се приближава в най-голяма степен до онзи в трите държавите-членки с най-добри показатели по отношение на ценовата стабилност."

На практика притеснението е ясно на всички - инфлацията у нас е твърде висока, за да отговаряме на нужните показатели. Не просто това, ами и в доклада ясно е написано, че "нивото на инфлацията в България е над нивото на трите най-добре представящи се членки на ЕС от от началото на годината и се очаква да остане високо през първото тримесечие на 2023 година". 

Именно последната част на това изречение е най-важната, защото България се очаква да поиска специален доклад по напредъка на конвергентните си показатели още през април или май на следващата година. Тоест - във време, в което едва ли ще сме успели да свием достатъчно ръста на цените на годишна база. 

Тук хубавата новина е, че "Фич" смята, че всички останали критерии за конвергенция - поне номиналните - са по-малко предизвикателство и че докато политическият ангажимент остава "твърд" - "може да се очаква гъвкавост в оценката на конвергенцията (както бе и случаят с Хърватия)."

Преведено на ясен и прост език това изречение означава, че "Фич" приема за напълно сериозна възможността ЕЦБ, ЕК и останалите страни-членки на зоната да си затворят очите за леки превишения на дефицита, например, и биха гласували за приемането ни в т.нар. Клуб на богатите. Това важи и за инфлацията, стига да успеем да я намалим съществено. Именно инфлационният критерий бе леко "изигран" при решението да се приеме Хърватия, като механично от сбора бяха извадени Португалия и Франция с одиозни обяснения, за да може Загреб да се впише в изискванията. 

Дълго обясняваното - едно от многото - последствия от приемането на еврото в България, що се отнася до макроикономиката, е написано и в доклада на "Фич":

"Като цяло считаме приемането на еврото за ясна подкрепа към кредитния рейтинг на страната, което се подчертава от виждането ни, че при равни други условия бихме повишили дългосрочния рейтинг в чуждестранна валута на България с две степени."

Говорейки за инфлацията, от "Фич" представят и своята прогноза за развитието й у нас през 2023 година. Тя не може да се нарече добра, макар че показва сериозно намаление спрямо сегашните нива от над 17%. Според експертите, среднопретегленият ценови натиск в България ще спадне до - в най-добрия случай - 6% през юни. Проблемът е, че очакването е инфлацията да остане двуцифрена през първото тримесечие, което ни интересува особено, и да се срине до 5,5% в края на годината. 

Проблемите

Те са ясни на всички - политическа нестабилност, която доведе до фрагментиран парламент с ограничени перспективи за съставяне на стабилна коалиция. 

"Политическата криза вероятно ще се разшири до 2023 година с евентуални нови избори в началото на годината", пишат в доклада експертите. 

Все пак, "Фич" леко повишава очакването си за окончателния икономически растеж в България за настоящата година до 3,5% (при предишна прогноза от 3%), заради доброто представяне през първото полугодие - основно на енергийния сектор и сериозния скок на износа. Именно те компенсират и отрицателното въздействие на намаляването на реалния разполагаем доход на домакинствата и спада в инвестициите (б.р. - който е факт, макар предишните управляващи да четат числата по различен начин).

Напълно очаквано - всичко това ще рефлектира върху крайното потребление на частните и публични икономически агенти. В крайна сметка резултатът е намален растеж до едва 1,4% през 2023 година и то при очакван такъв през юни от 3,8%. Това малко число трябва да притеснява най-вече Асен Василев, който от поне месец разказва историята, че растежът догодина ще е над 3,4% - каквато бе и прогнозата на МВФ. Проблемът е, че това е единствената от много прогнози, която дава толкова високи растежи за нас. 

"Очакваме растежът да се нормализира през 2024 година и да се върне около 3%", пишат от "Фич". 

Самият факт, че "нормализирането" на растежа е заковано на 3% е притеснителен, защото числото е прекалено малко за икономика, която е конвергирала със средните нива за еврозоната от едва малко над 52%. 

Освен това - макар по-горе да написахме, че енергийната позиция на страната ни е сравнително добра, то това важи само за тази  и за началото на следващата година. Що се отнася до зимата на 2023-2023 година, "Фич" пишат следното: 

"Несигурността около зимата на 2023-2024 г. е висока, като се има предвид, че доставките на газ вероятно ще останат оскъдни при липсата на потоци от Русия."

Тук от "Фич" смятат, че завършването на LNG терминала в Александруполис в Гърция, в който страната ни има участие, ще приключи до 2023 година, но информацията, с която Клуб Z разполага, показва, че по-скоро това няма да се случи и че работата ще започне около средата на 2024 година. 

Ами дефицитът и дългът? 

Една от големите драми на политико-икономическият живот у нас през последните седмици е дефицитът - превишението на разходите над приходите в края на следващата година. Служебната министърка на финансите Росица Велкова обяви, че ако настоящите политики на прекомерни разходи продължат, то дупката в хазната ще достигне до невижданите в последните 25 години 11 млрд. лв. Те, разбира се, трябва да бъдат финансирани с дълг. В същото време бившият финансов министър Асен Василев твърди, че това е манипулация и че растежът ще е толкова сериозен, че приходите от него ще компенсират разходи и че страната ще успее да влезе в правилото за дефицит от 3% в края на годината. Какво казват тогава експертите на агенцията? 

"Fitch прогнозира дефицитът да остане като цяло непроменен в през 2022-2023 г. от около 3,8% от БВП, което е в съответствие с медианните данни за другите страни с такъв рейтинг. Служебното правителство реши да удължи бюджета за 2022 г. до 2023 г., като разходите и въведените мерки ще останат непроменени. По-бавният икономически растеж ще доведе до по-ниски данъчни приходи, докато очакваните плащания на дивиденти от държавните енергийни компании ще се запазят като цяло непроменени и през 2023 година."

Що се отнася до тези енергийни мерки, от "Фич" припомнят, че общо те са ни стрували над 7 млрд. лв. за 2022 година, което е равно на почти 4,3% от БВП. Хубавото е, че тези разходи са бюджетно неутрални, защото идват от свръхпечалбите на енергийните компании в държавния сектор и не се взимат от държавната хазна. 

Що се отнася до дълга, там нещата са - засега - сравнително добри, но се влошават. 

"Публичният дълг постепенно ще нараства. Въпреки по-големите дефицити, които се очакват в средносрочен план, процентът на публичния дълг на България ще остане много нисък в сравнение със страните от ЕС и другите страни с подобрен рейтинг. Очакваме съотношението публичен дълг към БВП да остане под 30% през прогнозния период. Почти целият държавен дълг е с фиксиран лихвен процент със среден матуритет от 8,5 години за деноминиран във валута дълг."

Какво може да влоши позицията ни и какво да я подобри? 

Няма да изненадаме никого като кажем, че според Агенцията, това, което може да влоши нашата кредитна позиция е "значително забавяне от графика за присъединяване към еврозоната." Организацията дава два варианта това да се случи - при неспазване на критериите за конвергенция или при неблагоприятно развитие на политическата обстановка. Намекът е достатъчно ясен. 

Що се отнася до макрорисковете за влошаване на позицията, то там вариантите са да се озовен в сериозен период на енергиен недостиг или пък такъв да има в някой от нашите най-важни търговски партньори. 

Вариант за подобряване на рейтинга ни има при присъединяване към еврозоната и при подобряване на потенциала за растеж. 

"Например чрез прилагане на структурни или управленски реформи за подобряване на бизнес средата и/или ефективното използване на фондовете на ЕС", пишат още експертите. 

Изводите

Извън потвърждаването на рейтинга с положителна перспектива, което само по себе си е добра новина, "Фич" ни казва всичко, което трябва да знаем - влизането в еврозоната е задължително условие за подобряване на рейтинга, за подобряване на икономиката и инвестициите. Реформите са част от израстването и пренебрегването им е груба грешка. Българската икономика не е срината, както твърдят някои политически гласове, дори напротив. Всичко, потвърждава "Фич", е само в ръцете на страната ни.