Китай отбеляза днес втори пореден ден на рекорден брой случаи на COVID-19 на фона на прилаганите ограничения в редица градове срещу разпространението на вируса, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

Вчерашният ден на рекорден брой новозаразени, отново надвишава стойностите от средата на април, когато 25-милионното население на икономическия център на страната Шанхай беше поставен под двумесечен локдаун.

Регистрираните случаи през вчерашния ден достигнаха 32 695, като тази стойност не включва заразените, дошли от чужбина. От тях 3041 са със симптоматика, 29 654 - без. За сравнение, в сряда броят на случаите беше 31 444.

Големите огнища са многобройни и на различни места в страната, като най-засегнати са южния град Гуанчжоу и югозападния Чунцин. Новозаразени са регистрирани и в градовете Чънду, Цзинан, Ланчжоу, Сиан и Ухан.

Увеличение от четири пъти се наблюдава при случаите в Шъцзячжуан - 3197, в сравнение с предишния ден. Столицата Пекин съобщи за 424 новозаразени със симптоматика и 1436 - без за вчерашния ден, в сравнение със съответно 509 и 1139 в сряда, сочат данните на местните власти. Шанхай регистрира 9 новозаразени със симптоми и 77 - без, в сравнение със съответно 9 и 58 предишния ден, съобщава местната здравна служба. Официални представители от 19-милионния Гуанчжоу обявиха, че случаите със симптоми са 257, а тези без - 7267, в сравнение със съответно 428 и 7192 в сряда. Властите в Чунцин на свой ред регистрираха следните данни за вчерашния ден - 258 със симптоми и 6242 - без. В сряда случаите в града са били съответно 409 и 7437.

Жители на китайската столица опразниха рафтовете в супермаркетите и претовариха приложенията за доставки, след като градската управа нареди да бъде ускорено изграждането на центрове за карантиниране за ковид и полеви болници, предаде Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

Несигурност и непотвърдени слухове за локдаун в някои от кварталите на Пекин предизвикаха търсене на храна и други продукти, каквото не е имало от месеци. 

Импровизираните карантинни центрове и полеви болници, набързо устроени във физкултурни салони, изложбени центрове и други големи закрити места, станаха печално известни с лошите условия за живот и недостига на храна. Повечето от жителите на града вече бяха посъветвани да не напускат комплексите, в които живеят, като около някои от тях вече се издигат заграждения. На входовете служители, облечени в бели предпазни костюми спират неупълномощени лица и карат жителите да сканират здравните приложения на телефоните си, за да получат достъп.

До какво доведе политиката на "нулев COVID"

Значителните локдауни, налагани от властите в Китай в опит да ограничат най-голямото разпространение на КОВИД-19 в страната, заплашват отново да създадат несигурност в световните снабдителски вериги и помрачават изгледите за глобален икономически растеж, пише в. "Уолстрийт джърнъл", цитиран от БТА.

Преди време китайският подход към COVID-19 беше разглеждан от някои като модел, който да бъде следван в целия свят. Здравни експерти на Запад наивно приемаха политиката на Пекин за нулев ковид като алтернатива на демократичното, макар и съпроводено с различни неуредици, решение на Америка да живее с вируса след катастрофалните затваряния в началото на пандемията. Този подход обаче се оказа неуспешен, коментира изданието.

С наближаването на третата годишнина от началото на разпространението на COVID-19 Китай отчита рекорден брой заразявания. Ежедневно регистрираните високи нива надминават върховите стойности от април в Шанхай, където действаше двумесечна карантина. Нови огнища избухват на различни места в страната, а градове отново налагат затваряния. Според оценка на японската финансова компания "Номура" над една пета от Китай е засегната от ограничения върху придвижването, посочва вестникът.

Най-новите разпространения на коронавируса бяха неизбежни в голяма континентална страна като Китай, имайки предвид увеличаващата се заразност на вируса при неговото мутиране с течение на времето. Особен проблем за Китай е това, че строгата политика за нулев ковид остави населението по-малко защитено – било чрез ваксини или естествен имунитет. Продължителните локдауни означават, че по-малко хора са изложени на вируса и развиват естествен имунитет, отколкото в други части на света. Освен това застаряващото население на Китай е особено уязвимо, тъй като страната няма достатъчен болничен капацитет и места в интензивни отделения, за да се справи с широко разпространение на сериозно заболяване. Оценка сочи, че евентуално пълно премахване на карантинните мерки може да доведе до необходимост от приемане на 5,8 милиона души в интензивни отделения в страна, която разполага с по-малко от четири легла за интензивна грижа на 100 000 души, отбелязва "Уолстрийт джърнъл".

Китайските власти имат и друг проблем и той е политически. Един авторитарен режим винаги може да прави това, което най-добре умее – да следи, да упражнява принуда, да затваря. Но той няма механизми, с които да печели обществена подкрепа за несгодите, които могат да съпътстват отказването от политиката за нулев ковид. Демокрациите, въпреки всичките им неразбории, са по-гъвкави, когато трябва да се променят политиките, и по-добре се приспособяват, когато обществото прецени, че реалността го изисква, коментира изданието.

Новите карантинни мерки ще забавят китайската икономика, освен това има все повече признаци, че новите огнища на коронавируса и налаганите локдауни се посрещат с по-голямо обществено недоволство и съпротива в Китай. Пример за това е протестът тази седмица в завод за айфони в Чжънчжоу, успял да привлече вниманието на чуждите медии. В такава голяма страна сигурно има и много други случаи, при които няма възможност да се изрази публично оплакване.  Голямата поука е, че затварянията не работят и че авторитарните режими не са модел за следване в общественото здравеопазване или в която и да е друга област, пише "Уолстрийт джърнъл".

Проявите на неподчинение през последните две седмици в Китай са най-видимият знак за недоволството и отчаянието от затварянията, карантините и масовото тестване, засягащи ежедневието на хората. Общественият гняв и появата на огнища на болестта на различни места в страната предвещават мрачна зима, коментира в. "Ню Йорк таймс". Размириците са изпитание за авторитарното ръководство на китайския президент Си Цзинпин и извеждат на преден план един спешен политически въпрос – как той би могъл да изведе страната от ерата на ковид, отбелязва изданието.