Парламентът одобри на две четения Законопроекта за ратифициране на международен договор „Придобиване на 8 нови самолета F-16C/D Block 70, боеприпаси, средства за обучение, средства за поддръжка, резервни части, първоначална поддръжка и обучение за Българските военновъздушни сили“ и на международен договор "Многофункционална система за разпределение на информация - Съвместна тактическа радиосистема (MIDS JTRS) и свързана с нея поддръжка и оборудване“.

Договорите са във връзка с изпълнението на втория етап на проект за "Придобиване на нов тип боен самолет“. Те са съответно на стойност 1 292 740 102 щатски долара и 3 672 083 щатски долара, които са свързани с изпълнението на втория етап. Необходимите средства от националния бюджет за реализацията на втория етап за придобиване на нов тип боен самолет общо ще са в размер на 1 296 412 185 щатски долара без включено ДДС. Предвид предоставеното право на България да заплаща разсрочено всички нови сключени договори по Програмата за чуждестранни военни продажби (FMS), средствата са предвидени да бъдат заплатени за период до 10 години. Това разпределение на плащанията по години е предложено от правителството на САЩ и се допуска изменението му през годините при промяна на конкретен договор по реда на Закона за международните договори на Република България и/или съгласувано с Министерството на финансите.

Междуправителствените договори по Програма FMS на САЩ не предвиждат клаузи, позволяващи на купувача да търси обезщетяване на настъпили вреди и пропуснати ползи. Когато осигурява доставки за купувача, Департаментът по отбрана на САЩ ще използва същите договорни клаузи, същата договорна администрация и същите процедури за качество и проверки, които би използвало при осигуряване на доставки за себе си. Заедно с това страните се съгласяват да разрешават всяко разногласие посредством консултации между двете правителства.

Предвид необходимостта от гарантиране на конфиденциалност се предлага в чл. 3 от законопроекта Народното събрание да разпореди договорите да не се обнародват.

Същевременно депутатът от "Демократична България" Ивайло Мирчев оповести на профила си във фейсбук държави, които са успели да заменят съветското си въоръжение и безвъзмездно са получили такова от страни от НАТО. Така Мирчев продължи задочния си спор с президента Румен Радев, който твърди, че това не се е случвало.

Ето какво написа Мирчев:

В някои институции се вихри легендата, че държавите, дарили старо съветско въоръжение на Украйна, не получават безвъзмездно модерни заместители от западните си партньори. Време е да развенчаем мита с малко факти:

Гърция. На 16 октомври южните ни съседи получиха от Германия 6 от общо 40 бронирани машини “Мардер”. Дни по-късно още 14 заминават за Атина. Впоследствие гърците ще изпратят в Украйна 40 стари съветски БМП-1.

Полша. Още на 22 април бе съобщено, че британското правителство ще изпрати на Полша танкове Challenger 2 в замяна на T-72, които Варшава ще дари на Киев.

Словакия. В края на август Берлин и Братислава подписаха сделка, според която словаците ще изпратят в Украйна 30 БМП-1 и в замяна ще получат 15 танка Leopard-2, заедно с муниции, обучение и логистика. По думите на министъра на отбраната на Словакия немските танкове ще бъдат доставени до края на 2022 г.

Хърватия. Към момента страната е предоставила на Украйна пушки, картечници и отбранително оборудване на стойност € 16.5 млн. Съвсем наскоро се появи информация, че Загреб ще дари на Украйна 14 стари съветски хеликоптерa, а в замяна американците ще им предоставят модерни Black Hawk.

Чехия. През май Прага изпрати 12 танка Т-72 и 5 BMP-1 в Украйна. В замяна Германия обеща 15 танка Leopard 2A4, като все още няма информация дали сделката вече е осъществена.  

Словения. На 6 май словенското правителство обяви, че ще изпрати 30 танка Т-72 и 35 БМП-1 на Украйна в замяна на адекватни заместители, осигурени от Германия. Смяната на кабинета в Любляна през юли е отложила преговорите във времето.

Естония, Латвия, Литва. От началото на войната Естония е предоставила на Украйна няколко дузини дронове и неопределен брой противотанково оръжие Javelin, бронирани машини Mambas (4x4), както и  D-30 122mm howitzer. Латвия е въоръжила Украйна с хеликоптери, Stinger и безпилотни системи. В резултат само през 2022 г. САЩ инвестира общо € 180 млн. в тяхната отбрана.

Тези примери са с уговорката, че подробната информацията за замени на оръжие често остава неразкрита от замесените правителства. При политическа воля и адекватна двустранна дипломация обаче резултат очевидно има. Няма как партньорите ни от НАТО да ни помогнат с въоръжение, докато част от политиците в България си заравят главата в пясъка, вместо консултации правят разбор на фейсбук постове или просто се стараят армията да не замени античното съветско въоръжение с адекватно западно. Ние ще продължаваме последователните си усилия за модернизация на армията, защото вярваме, че това е пътят за по-сигурна България.