Article_top

Веселин Желев

Санкциите работят. Заплахата с тях накара руския президент Владимир Путин да прекрати военните маневри по украинската граница. За Запада и специално за ЕС обаче е рано да викат: „Победа!“

Руската военна блокада на Крим остава. И след като предизвика най-голямата международна паника от Никита Хрушчов* насам, Путин може би е готов за пазарлък с Европа и САЩ за Украйна. По всичко личи, че такъв пазарлък е целта на цялото упражнение.

Ведь недаром...

Още когато украинците свалиха неговото протеже Виктор Янукович, за Путин беше ясно, че губи Украйна като територия под руско влияние. За Путин това е преди всичко вътрешнополитически въпрос. Руски лидер, който допусне това, е слаб. Той позволява на коварния Запад да се настани пред портите му, там, където са корените на Великата Рус.

Руснаците не биха слушали президент, който губи. На американски - loser, а на български - загубеняк. Следващото нещо, което могат да му отнемат, е неговата власт. Открито авторитарният Путин дължи популярността си на това, че успя да върне на руснаците самочувствието на велика сила, пострадало тежко при Горбачов и Елцин. Може да се очаква, че Путин ще продължи да залага на това, ако реши да се кандитира за четвърти път. За авторитарния управник по принцип наличието на външа заплаха е основен сплотяващ, мобилизиращ и властоукрепващ фактор.

Колкото и мощна да е Русия, тя не може да подценява икономическото значение на Украйна. Тя е пазар с 45 милиона население, тясно свързан с руския. Страната е основна производителка на зърно и на въглища. В нея е стратегическа руска военноморска база. Тя лежи на пътя на руските газопроводи към Европа. Ако в нея се настанят европейски пазарни и енергийни правила, за руския бизнес животът става по-труден.

Но и това не е най-лошото. Обръщането на Украйна на запад е застрашително като пример не за Русия като нация, а за нейния режим, политика и икономическа олигархия. Къде отиват те, ако се окаже, че и на тази географска дължина могат да виреят свобода, демокрация, прозрачност, отчетност, върховенство на закона, човешки права? И то не по начина, по който ги разбират в Кремъл.

Като бивш кадър на КГБ Путин вероятно си спомня, че не западните ракети и бомбардировачи, а западната свобода и жизнен стандарт подкопаха и разрушиха някогашния съветски блок. Разянуковичената Украйна би могла да се окаже източник на опасна за днешния руски политически модел зараза.

Заради това да я „даде“ без бой за Путин е немислимо. Целта на цялото упражнение е да минимизира загубите нанесени му от източната политика на ЕС, колкото и противоречиви да са нейните резултати. За властта на Путин е по-изгодна трайно разделена и дестабилизирана Украйна, отколкото стабилна, но прозападна.

Можем да очакваме, че сега руският президент ще приеме западната покана за „диалог“, за който се е подготвил не по-зле, отколкото за военната си операция. Защо САЩ и някои от европейските държави могат да действат със сила навред по света в защита на своите интереси, свободата и човешките права, а той да не може да защити сънародниците си в съседна страна? Защо косовските албанци да могат да обявят независимост след референдум, а кримските руснаци да не могат, като и те са мнозинството от тамошното население? Нима суверенитетът и териториалната цялост на Сърбия не бяха нарушени? Защо суверенитетът и териториалната цялост на Украйна да са по-специални? 

САЩ и Европа го критикуват, че нарушава Хартата на ООН. А американското нахлуване в Ирак без санкция на Съвета за сигурност какво беше? Къде са оръжията за масово унищожение, с които беше оправдано? Русия ще иска компенсация за поредната си геополитическа загуба. Може би това ще е Крим, може би - и други части от Украйна. „Диалогът“ няма да е лесен. И тук е втората драма в кризата:

Интереси или ценности?

Тя се отнася за Запада. Украинската криза започна с отказа на Янукович да подпише споразумение за асоцииране и свободна търговия с ЕС на Третата среща на върха на Източното партньорство на ЕС във Вилнюс на 28 и 28 ноември 2013 г. Целта на тази европейска политика, чиито основни инициатори бяха Полша и Швеция още през 2004 г., е да разширява територията на принципите и ценностите на ЕС в бившето съветско пространство.

Сега Европа (заедно със САЩ) е изправена пред изпитание – какво може и иска да направи, за да ги защити? Би ли изтъргувала целостта на Украйна срещу една по-кротка Русия, от чийто пазар и природни ресурси не може да се откаже? Колко европейски правителства биха рискували конфронтация с Москва заради украинците? Колко от тях искат да плащат за приобщаването им към Европа? А колко от обикновените европейци имат желание за това?

Досега ЕС беше муден, безволев и разединен в противопоставянето с Русия за Украйна. Путин й изви ръцете да се откаже от европейското споразумение, като от една страна я заплаши с търговска и газова блокада, а от друга й предложи 15 милиарда долара заем и още 3 милиарда долара облекчения от цените на руския природен газ. На това ЕС не противопостави никакви съпоставими стимули. Той предложи на украинците „дългосрочни изгоди“ с прикачен към тях списък от болезнени реформи.

Къде е Европа?

Докато украинците загиваха по улиците в бой със специалните части, за да свалят Янукович, Европа продължаваше да преговаря с него, след като беше заявила, че той вече е загубил легитимност. Тя още не е уточнила дали бившият украински президент ще бъде обект на санкциите, които ЕС реши по принцип да наложи на страната му, но още технически подготвя. Докато влязат в сила европейските санкции срещу режима, той вече беше паднал.

Европа показа за пореден път типичната за сегашните й институции липса на лидерство, когато Путин прати войски в Крим и руски въоръжени отряди завзеха парламента и правителството на автономната република.

Когато преди пет години ЕС за първи път в историята си избра президент и „външен министър“ (наречен върховен представител), мотивът беше Европа да говори с „един глас“ и да тежи повече в международните отношения. На практика обаче тя се сдоби с три гласа – на председателя на Европейския съвет Херман Ван Ромпьой, на председателя на Комисията Жозе Барозу, на шефката на европейската дипломация Катрин Ащън. Ето какво казаха те, на 1 март, след като горната камара на руската Дума позволи на Путин да прати войски в Украйна.

Ван Ромпьой (чрез своя говорител):

"Председателят Херман Ван Ромпьой разговаря днес следобед по телефона с президента на Русия Владимир Путин. Главната тема беше Украйна. Президентите обсъдиха финансовото положение и сигурността на страната“.

Жозе Барозу:

„Ние бяхме поразени вчера от съобщенията за нарушаване на суверенитета на Украйна. Това са събития, които бихме сметнали за немислими в 21 век на европейския континент. Предизвикателствата в Крим трябва да бъдат посрещнати при зачитане на единството и суверенитета на Украйна. Надявам се, че международната общност също ще се изправи с нас в защита на тези принципи и за гарантиране на регионалния и международния мир“.

Катрин Ащън:

"Съжалявам за днешното решение на Русия да използва въоръжени сили в Украйна. Това е неоправдана ескалация на напрежението. Следователно аз призовавам Руската федерация да не изпраща такива войски, а да прокарва възгледите си с мирни средства“.

Струва ми се, че европейските граждани (да не говорим за украинските) в такъв момент очакват от първенците на ЕС да кажат нещо повече от това, че са си говорили с „агресора“ по телефона, че са поразени и че очакват светът да ги подкрепи.

Нито идея какво да се прави, нито дума за ответни стъпки. Тихият триглас начело на ЕС остави всичко това на държавите-членки да решат след два дни и изцяло оправда коментарите отпреди пет години, че е назначен от тях не да води, а да не се пречка на националните интереси и на националните егоизми в Европа.

Ащън има 3 400 подчинени и бюджет от 58,7 милиарда евро, 6,12 на сто от разходите на ЕС за периода 2014 – 2020 г. По какво проличаха те в украинската криза? Нима си струва такъв разход, за да има Европа международно конферансие? Това ли „лидерство“ ще убеди европейците в смисъла на общия им проект, то ли ще ги изкара да гласуват за своя парламент на 25 май?

Ще има ли санкции

САЩ днес изредиха конкретни икономически санкции, с които биха могли да накажат Русия – от замразяване на руски авоари и ограничаване на инвестиции до забрани за пътуване. Европа остава обаче колеблива. Дори най-евроскептичният и лоялен към САЩ национален лидер, британският премиер Дейвид Камерън, е против търговски ограничения, защото те биха навредили на банките в страната му, стана ясно от правителствен документ, изтекъл до медиите. Очевидно тук чувствителностите и различията между държавите-членки са такива, че въпросът остана за разглеждане на извънредна среща на върха на ЕС в четвъртък.

Кремълският съветник Сергей Глазиев вчера предупреди, че ако Русия стане обект на американски санкции, може да смени долара като резервна валута и да спре да изплаща заемите си към американски банки, както и да разпродаде американския дълг, който държи, нанасяйки ответни финансови щети на САЩ.

Евентуално икономическо и дипломатическо надцакване между Запада и Русия е игра с неизвестен край. Руските фирми изгубиха близо 60 милиарда евро от борсовата си цена само в понеделник заради Путиновата демонстрация на сила, рублата падна с над 10 на сто спрямо долара.

От друга страна обаче политическият риск повлече надолу и котировките в цяла Европа. Освен това поскъпна петролът, на който Русия е основен износител и чиято цена е свързана с тази на природния газ. Скъпият долар би й навредил, ако тя внасяше енергоизточници. В случая той увеличава приходите й, а слабата рубла е добра за износа й изобщо.

Извън чисто икономическите съображения Путин едва ли иска международна изолация. Но и едва ли се е стреснал, че Европа може да спре да му говори. Ако газът секне, ще трябва да му проговори. От друга страна обаче, както ЕС не може без руски газ (между 25 и 30 на сто от потреблението) , така и Русия не може без европейския пазар и приходите от него.

Де е България

Засяга ли всичко това България? Естествено, че да. Най-непосредствената опасност е да ни спре парното, което гори руски газ, минаващ през Украйна, предупреди вчера вътрешният министър.

За един риск обаче никой не говори – рекордната за ЕС енергоемкост на българската икономика. За седемте години членство в ЕС темите за въглеродните емисии и енергийната ефективност остават западноевропейска екзотика за България. Ние продължаваме да произвеждаме най-малко с най-много в Европа, което означава преди всичко тежка енергийна зависимост от Русия. И ако по нещо си приличаме с Украйна, то е, че и у нас има политици, които се стараят да не загубим тази зависимост.

* През октомври 1962 година тогавашният съветски лидер Никита Хрушчов се подготвя да разположи руски ядрени ракети в Куба в отоговор на опитите на САЩ да съборят комунистическото й правителство и на разполагането на насочени към СССР американски ракети в Турция и Италия. Ядреният конфликт е избегнат след споразумение между тогавашния американски президент Джон Кенеди и Хрушчов за изтегляне на съветските ракети в края на същия месец.

 
Снимка EPA/БГНЕС

Санкциите работят. Заплахата с тях накара руския президент Владимир Путин да прекрати военните маневри по украинската граница. За Запада и специално за ЕС обаче е рано да викат: „Победа!“

Руската военна блокада на Крим остава. И след като предизвика най-голямата международна паника от Никита Хрушчов* насам, Путин може би е готов за пазарлък с Европа и САЩ за Украйна. По всичко личи, че такъв пазарлък е целта на цялото упражнение.

Ведь недаром...

Още когато украинците свалиха неговото протеже Виктор Янукович, за Путин беше ясно, че губи Украйна като територия под руско влияние. За Путин това е преди всичко вътрешнополитически въпрос. Руски лидер, който допусне това, е слаб. Той позволява на коварния Запад да се настани пред портите му, там, където са корените на Великата Рус.

Руснаците не биха слушали президент, който губи. На американски - loser, а на български - загубеняк. Следващото нещо, което могат да му отнемат, е неговата власт. Открито авторитарният Путин дължи популярността си на това, че успя да върне на руснаците самочувствието на велика сила, пострадало тежко при Горбачов и Елцин. Може да се очаква, че Путин ще продължи да залага на това, ако реши да се кандитира за четвърти път. За авторитарния управник по принцип наличието на външа заплаха е основен сплотяващ, мобилизиращ и властоукрепващ фактор.

Колкото и мощна да е Русия, тя не може да подценява икономическото значение на Украйна. Тя е пазар с 45 милиона население, тясно свързан с руския. Страната е основна производителка на зърно и на въглища. В нея е стратегическа руска военноморска база. Тя лежи на пътя на руските газопроводи към Европа. Ако в нея се настанят европейски пазарни и енергийни правила, за руския бизнес животът става по-труден.

Но и това не е най-лошото. Обръщането на Украйна на запад е застрашително като пример не за Русия като нация, а за нейния режим, политика и икономическа олигархия. Къде отиват те, ако се окаже, че и на тази географска дължина могат да виреят свобода, демокрация, прозрачност, отчетност, върховенство на закона, човешки права? И то не по начина, по който ги разбират в Кремъл.

Като бивш кадър на КГБ Путин вероятно си спомня, че не западните ракети и бомбардировачи, а западната свобода и жизнен стандарт подкопаха и разрушиха някогашния съветски блок. Разянуковичената Украйна би могла да се окаже източник на опасна за днешния руски политически модел зараза.

Заради това да я „даде“ без бой за Путин е немислимо. Целта на цялото упражнение е да минимизира загубите нанесени му от източната политика на ЕС, колкото и противоречиви да са нейните резултати. За властта на Путин е по-изгодна трайно разделена и дестабилизирана Украйна, отколкото стабилна, но прозападна.

Можем да очакваме, че сега руският президент ще приеме западната покана за „диалог“, за който се е подготвил не по-зле, отколкото за военната си операция. Защо САЩ и някои от европейските държави могат да действат със сила навред по света в защита на своите интереси, свободата и човешките права, а той да не може да защити сънародниците си в съседна страна? Защо косовските албанци да могат да обявят независимост след референдум, а кримските руснаци да не могат, като и те са мнозинството от тамошното население? Нима суверенитетът и териториалната цялост на Сърбия не бяха нарушени? Защо суверенитетът и териториалната цялост на Украйна да са по-специални? 

САЩ и Европа го критикуват, че нарушава Хартата на ООН. А американското нахлуване в Ирак без санкция на Съвета за сигурност какво беше? Къде са оръжията за масово унищожение, с които беше оправдано? Русия ще иска компенсация за поредната си геополитическа загуба. Може би това ще е Крим, може би - и други части от Украйна. „Диалогът“ няма да е лесен. И тук е втората драма в кризата:

Интереси или ценности?

Тя се отнася за Запада. Украинската криза започна с отказа на Янукович да подпише споразумение за асоцииране и свободна търговия с ЕС на Третата среща на върха на Източното партньорство на ЕС във Вилнюс на 28 и 28 ноември 2013 г. Целта на тази европейска политика, чиито основни инициатори бяха Полша и Швеция още през 2004 г., е да разширява територията на принципите и ценностите на ЕС в бившето съветско пространство.

Сега Европа (заедно със САЩ) е изправена пред изпитание – какво може и иска да направи, за да ги защити? Би ли изтъргувала целостта на Украйна срещу една по-кротка Русия, от чийто пазар и природни ресурси не може да се откаже? Колко европейски правителства биха рискували конфронтация с Москва заради украинците? Колко от тях искат да плащат за приобщаването им към Европа? А колко от обикновените европейци имат желание за това?

Досега ЕС беше муден, безволев и разединен в противопоставянето с Русия за Украйна. Путин й изви ръцете да се откаже от европейското споразумение, като от една страна я заплаши с търговска и газова блокада, а от друга й предложи 15 милиарда долара заем и още 3 милиарда долара облекчения от цените на руския природен газ. На това ЕС не противопостави никакви съпоставими стимули. Той предложи на украинците „дългосрочни изгоди“ с прикачен към тях списък от болезнени реформи.

Къде е Европа?

Докато украинците загиваха по улиците в бой със специалните части, за да свалят Янукович, Европа продължаваше да преговаря с него, след като беше заявила, че той вече е загубил легитимност. Тя още не е уточнила дали бившият украински президент ще бъде обект на санкциите, които ЕС реши по принцип да наложи на страната му, но още технически подготвя. Докато влязат в сила европейските санкции срещу режима, той вече беше паднал.

Европа показа за пореден път типичната за сегашните й институции липса на лидерство, когато Путин прати войски в Крим и руски въоръжени отряди завзеха парламента и правителството на автономната република.

Когато преди пет години ЕС за първи път в историята си избра президент и „външен министър“ (наречен върховен представител), мотивът беше Европа да говори с „един глас“ и да тежи повече в международните отношения. На практика обаче тя се сдоби с три гласа – на председателя на Европейския съвет Херман Ван Ромпьой, на председателя на Комисията Жозе Барозу, на шефката на европейската дипломация Катрин Ащън. Ето какво казаха те, на 1 март, след като горната камара на руската Дума позволи на Путин да прати войски в Украйна.

Ван Ромпьой (чрез своя говорител):

"Председателят Херман Ван Ромпьой разговаря днес следобед по телефона с президента на Русия Владимир Путин. Главната тема беше Украйна. Президентите обсъдиха финансовото положение и сигурността на страната“.

Жозе Барозу:

„Ние бяхме поразени вчера от съобщенията за нарушаване на суверенитета на Украйна. Това са събития, които бихме сметнали за немислими в 21 век на европейския континент. Предизвикателствата в Крим трябва да бъдат посрещнати при зачитане на единството и суверенитета на Украйна. Надявам се, че международната общност също ще се изправи с нас в защита на тези принципи и за гарантиране на регионалния и международния мир“.

Катрин Ащън:

"Съжалявам за днешното решение на Русия да използва въоръжени сили в Украйна. Това е неоправдана ескалация на напрежението. Следователно аз призовавам Руската федерация да не изпраща такива войски, а да прокарва възгледите си с мирни средства“.

Струва ми се, че европейските граждани (да не говорим за украинските) в такъв момент очакват от първенците на ЕС да кажат нещо повече от това, че са си говорили с „агресора“ по телефона, че са поразени и че очакват светът да ги подкрепи.

Нито идея какво да се прави, нито дума за ответни стъпки. Тихият триглас начело на ЕС остави всичко това на държавите-членки да решат след два дни и изцяло оправда коментарите отпреди пет години, че е назначен от тях не да води, а да не се пречка на националните интереси и на националните егоизми в Европа.

Ащън има 3 400 подчинени и бюджет от 58,7 милиарда евро, 6,12 на сто от разходите на ЕС за периода 2014 – 2020 г. По какво проличаха те в украинската криза? Нима си струва такъв разход, за да има Европа международно конферансие? Това ли „лидерство“ ще убеди европейците в смисъла на общия им проект, то ли ще ги изкара да гласуват за своя парламент на 25 май?

Ще има ли санкции

САЩ днес изредиха конкретни икономически санкции, с които биха могли да накажат Русия – от замразяване на руски авоари и ограничаване на инвестиции до забрани за пътуване. Европа остава обаче колеблива. Дори най-евроскептичният и лоялен към САЩ национален лидер, британският премиер Дейвид Камерън, е против търговски ограничения, защото те биха навредили на банките в страната му, стана ясно от правителствен документ, изтекъл до медиите. Очевидно тук чувствителностите и различията между държавите-членки са такива, че въпросът остана за разглеждане на извънредна среща на върха на ЕС в четвъртък.

Кремълският съветник Сергей Глазиев вчера предупреди, че ако Русия стане обект на американски санкции, може да смени долара като резервна валута и да спре да изплаща заемите си към американски банки, както и да разпродаде американския дълг, който държи, нанасяйки ответни финансови щети на САЩ.

Евентуално икономическо и дипломатическо надцакване между Запада и Русия е игра с неизвестен край. Руските фирми изгубиха близо 60 милиарда евро от борсовата си цена само в понеделник заради Путиновата демонстрация на сила, рублата падна с над 10 на сто спрямо долара.

От друга страна обаче политическият риск повлече надолу и котировките в цяла Европа. Освен това поскъпна петролът, на който Русия е основен износител и чиято цена е свързана с тази на природния газ. Скъпият долар би й навредил, ако тя внасяше енергоизточници. В случая той увеличава приходите й, а слабата рубла е добра за износа й изобщо.

Извън чисто икономическите съображения Путин едва ли иска международна изолация. Но и едва ли се е стреснал, че Европа може да спре да му говори. Ако газът секне, ще трябва да му проговори. От друга страна обаче, както ЕС не може без руски газ (между 25 и 30 на сто от потреблението) , така и Русия не може без европейския пазар и приходите от него.

Де е България

Засяга ли всичко това България? Естествено, че да. Най-непосредствената опасност е да ни спре парното, което гори руски газ, минаващ през Украйна, предупреди вчера вътрешният министър.

За един риск обаче никой не говори – рекордната за ЕС енергоемкост на българската икономика. За седемте години членство в ЕС темите за въглеродните емисии и енергийната ефективност остават западноевропейска екзотика за България. Ние продължаваме да произвеждаме най-малко с най-много в Европа, което означава преди всичко тежка енергийна зависимост от Русия. И ако по нещо си приличаме с Украйна, то е, че и у нас има политици, които се стараят да не загубим тази зависимост.

* През октомври 1962 година тогавашният съветски лидер Никита Хрушчов се подготвя да разположи руски ядрени ракети в Куба в отоговор на опитите на САЩ да съборят комунистическото й правителство и на разполагането на насочени към СССР американски ракети в Турция и Италия. Ядреният конфликт е избегнат след споразумение между тогавашния американски президент Джон Кенеди и Хрушчов за изтегляне на съветските ракети в края на същия месец.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

"свобода, демокрация, прозрачност, отчетност, върховенство на закона, човешки права????????????? ... свобода и жизнен стандарт ???????????????"
Струва ми се, че колкото ги има за нашия народ, толкова ще ги има и народът в Украйна :(
Анонимен's picture
Анонимен

четящ

слабо - клишета, полуистини, неистини... като почнем с това, че Украйна отдавна не е "територия под руско влияние"

основният проблем на българската журналистика (освен слугинския конформизъм "в крак с времето") си остава невежеството...
You voted '-'.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кой ще понесе отговорността за НАПлийкс?