В повечето демокрации трудните решения се вземат по един начин: правителството ги предлага, парламентът ги обсъжда, мнозинството ги защитава, опозицията ги критикува, а накрая институциите гласуват и поемат политическата отговорност. Така пише в учебниците. Така вчера румънският парламент одобри искането на САЩ да използват румънски бази във връзка с конфликта с Иран. Така по-рано Испания отказа да предостави свои бази. Така Обединеното кралство, следвайки собствената си конституционна процедура, първо се въздържа, после се съгласи.

България също предостави летище за американските самолети-цистерни. Но по българския начин – тоест по втория.

Вторият начин не е нов. Той съществуваше при комунизма, преди него и оцеля през всички превратности на историята. В конкретния случай властите увериха, че самолетите са тук за учения и нямат нищо общо с операцията „Епична ярост“ в Персийския залив. Всички знаеха, че това не е вярно. Но истинското решение не излезе от правителството, не стигна до парламента, не се обсъди публично. Предпочетохме политически удобната лъжа пред прозрачната демократична процедура. Без никой да ни насилва.

Това не е изолиран случай. По същия начин – тихо, „по терлици“ – кабинетът на Росен Желязков присъедини страната към частния Съвет за мир на Тръмп. От чужди партньори научихме, че зад това стоял  някакъв специален национален интерес, но никой не го сподели с нацията.

Още по-рано правителството на Кирил Петков осъди руското нахлуване в Украйна, после увери, че „един патрон“ няма да замине от България за нападната страна, а след това в Брюксел се похвали с рекордния износ на боеприпаси от български частни фирми за Киев.

Още по-назад – през февруари 2020 г. – Бойко Борисов, все още министър-председател, изненадващо обяви, че България няма да „насилва“ влизането в чакалнята на еврозоната, давайки инерция на антиевро кампанията и на исканията за референдум, който на практика би бил референдум за напускане на ЕС.

Българският начин е прост: трудните решения се вземат, но тайно. Говори се едно, прави се друго. Угодничи се на всички, за да не се конфронтира никой.

Защо управляващите го предпочитат? Имам няколко хипотези: 1. Заради вътрешна слабост - знаят, че не разполагат с достатъчно доверие, че са създали инерция да провеждат политики, без да ги обяснят и да ги защитят. Медиите им служат, за да ги хвалят и да кепазят опозицията, а не да образоват електората и да култивират информирана демокрация; 2. защото провинциалният страх от международното положение и евентуалните му последствия за вътрешното е един и същ при всички правителства; 3. защото вече години цари управление без прозрачност и без отчетност; 4. защото обикновеният българин им позволява това - те се правят, че са честни с мене, аз се правя, че им вярвам. По-удобно ми е да се приспособя, отколкото да се боря.

Всепроникващата лъжа, търговската марка на тоталитарния режим, не си е отишла. Тя просто е сменила формата – и продължава да живее в българския начин на правене на политика.