Кабинетът на ГЕРБ начело с проф. Николай Габровски не блести с нищо повече от служебно правителство, съставено от хора от втория ешелон на управленията на ГЕРБ, от по-стари партийни фигури на НДСВ и БСП и от  хора, близки до ДПС и до президента. Самата фигура за премиер не е изненадваща за такъв тип експертни правителства. 32-годишната история на новата ни демокрация помни, освен служебните, още имената на премиерите Димитър Попов и Любен Беров.

Или първият мандат, или избори?

Ако кабинетът на проф. Габровски не мине в пленарната зала, шансът същият кабинет да мине с третия мандат, каквато възможност бе лансирал лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, изглежда почти нулев, след като самият Габровски вече започна да я отхвърля. Едва ли само за да нахъса политическите сили пред дилемата - или първият мандат, или избори. А вторият мандат вече не се брои дори от куртоазия, след като бе погазено още първото от десетината тежки условия, поставени от "Продължаваме промяната" за кабинет на малцинството - запазване на стария Изборен кодекс.

Но и кабинетът "Габровски" може да е единствено на малцинството при предварително декларираното от ПП, БСП, "Възраждане" и ДБ "не" на първия мандат. Тогава големият въпрос е кой осигурява пасивното мнозинство на малцинството чрез негласуване и сваляне на кворума в пленарна зала.

Теоретично е възможно дори това да е кабинет на супермалцинството - подкрепят само ГЕРБ, а останалите партии не участват в гласуването, но осигуряват минималния кворум в парламента. Всяка партия би имала свой мотив за позицията "няма да ви пречим, оправяйте се": едните - пускаме ви, за да се провалите и после да ви свалим; другите - с вас сме, но още е срамно да застанем открито един до друг. Предвид факта обаче, че съставът на правителството е реализация на широк кръг интереси и смело влиза за вот в пленарна зала, най-вероятно той ще получи солиден брой гласове и евентуално няма да му стигат само няколко до заветните 121 за пълна независимост. Тогава въпросът е кои ще са останалите няколко души, чието отсъствие от зала ще осигури избора на кабинета. Разбира се, винаги има действително болни депутати, но има и такива, които ще се направят на болни или ще са неотложно в чужбина. Ако по един-двама от всяка парламентарна група извън тази на коалицията на малцинството ги няма по уважителни или почти уважителни причини, лесно ще може да се размие отговорността.

Ако кабинетът "Габровски" дойде на власт

Ако съставът "Габровски" дойде на власт, можем да очакваме обещания за коледни подаръци за всички партии. За реформаторската опозиция - че той наистина ще работи за влизането ни в еврозоната и Шенген. На Матушка Русия - че кабинетът наистина ще се бори за отстояване на енергийните ѝ интереси у нас, както бе и при служебните кабинети на Радев, с един доказано предан на "Газпром" енергиен министър. На Радев - че ще бъде ракета носител за нова негова партия след "предателството на шарлатаните" от ПП: в лицето на едно реинкарнирано НДСВ, което побърза да обяви, че ще се явява на следващите избори. На ГЕРБ и ДПС - че ще им осигури трамплин и чадър  за местния вот наесен с предана на ГЕРБ вътрешна министърка. А като цяло кабинетът ще има шанс да покаже, че ГЕРБ са способни и на управление без Бойко Борисов. Опозицията пък ще може да доказва, че то е мимикрия на старото задкулисие. При всички положения обаче политическата криза ще поутихне.

На старта правителството ще се радва и на обществен комфорт, защото хората отдавна вече не желаят нови избори, а проведено от "Алфа Рисърч" експресно проучване сочи, че за 45% от българите ще бъде добре за страната, ако парламентът одобри правителството "Габровски". 38% са на обратното мнение.

Ако се стигне до провал на кабинета "Габровски"

Ако кабинетът не мине, по-вероятно е другите два мандата да се провалят и да отидем на избори. Защото освен всичко друго с този кабинет вече ще са изиграни и двете формули за останалите два мандата - кабинет на малцинството и експертен кабинет. Просто няма да има политическо въображение и енергия за повторни опити.

Провал на правителството "Габровски" ще задълбочи още повече разделителните линии в 48-ия парламент, за които разрешение може да се търси единствено на предсрочен вот. Още повече, че по новия Изборен кодекс това ще са избори с практически унищожен машинен вот, предзададени бъркотии в протоколите и контролиран вот. При неуспех на първия мандат няма да е изненада, ако президентът Румен Радев "за наказание" откаже да наложи вето върху поправките в Изборния кодекс или то бъде само проформа, козметично. Защото Радев, на когото не му липсват честолюбие и отмъстителност, едва ли ще преглътне неуспеха на правителство, в което участва.

*****

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.

Дойче Веле