Неприятна изненада: парламентът отхвърли на първо четене и двата проекта на Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Единият беше внесен от Министерския съвет (МС) - на правосъдния министър Крум Зарков, другият - от Надежда Йорданова ("Демократична България") и група народни представители.

И двата законопроекта въвеждаха изискванията на европейска директива относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на ЕС. И бяха закони, свързани с плана за възстановяване. Това стана с гласовете на депутатите от БСП, ДПС, "Възраждане" - против, и с тези на ГЕРБ - въздържал се. А изненада, защото според първоначалните заявки и ГЕРБ, и БСП, и ДПС е трябвало да подкрепят законодателството. Това решение поставя в риск 700 милиона евро, които България трябваше да получи.

Отхвърлянето на първо четене означава, че подобен закон може да бъде внесен пак след време. 

Със законопроекта на МС се предвиждаше изграждането на канал за вътрешно подаване на сигнали и създаването на централен орган за външно подаване на сигнали. За външен орган се предлагаше да бъде определена Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество. Предвиждаше се предоставянето на защита на лицата, подаващи сигнали. Защитата обхващаше забрана за ответни действия с цел отмъщение или заплахи, които могат да бъдат под формата на уволнение, понижаване в длъжност, налагане на дисциплинарни мерки, предсрочно прекратяване или разваляне на договор, припомня БТА.  

Приложното поле на проекта "Зарков", включваше сигнали за нарушения в широк кръг области като обществени поръчки, финансови услуги, продукти и пазари, обществено здраве, безопасност на транспорта, сигурност на мрежите и информационните системи, правилата за заплащане на публични държавни и общински вземания, нарушения на трудовото законодателство, изпълнение на държавна служба и други сектори. Законопроектът предвиждаше също забрана за образуване на производство по анонимни сигнали или по сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от две години.

Внесеният законопроект от "Демократична България" (ДБ) до голяма степен беше идентичен с предложения от МС и също предвиждаше изграждането на канал за вътрешно и външно подаване на сигнали, като задължени лица за изграждането на вътрешен канал са всички работодатели в публичния сектор и работодателите в частния сектор с 50 и повече работници и служители. От ДБ предлагаха при изграждането на външния канал за подаване на сигнали, да се създаде възможност за анонимизиране на личните данни с криптографски методи и средства.

Служебният министър на правосъдието посочи, че със законопроекта се транспонира директива, която е трябвало да бъде въведена в българското законодателство през 2019 г. и сега сме в наказателна процедура. Този закон е от Плана за възстановяване и устойчивост и то от онази част, която да бъде факт до края на годината, за да получим втория транш, отбеляза той. Става въпрос за 700 милиона евро.

Във връзка с критики от ГЕРБ и от БСП Зарков изрази учудване, че "има брожение" срещу това трудовото законодателство да бъде в обхвата на законопроекта. Той отбеляза, че това са най-трудно доказуемите и сигнализирани нарушения, защото работникът е в йерархическа зависимост от своя работодател и се притеснява да сигнализира.

"Не виждам каква трагедия е това, напротив - аз лично като министър държах защитата на работниците и на трудовите права да са залегнали в този закон", заяви той.

Председателят на правната комисия Радомир Чолаков (ГЕРБ) заяви, че ще предложи работна група да разработи нов законопроект на базата на отхвърления проект на Министерския съвет и да докажат, че правната комисия може да го направи по-добре от Министерството на правосъдието.

Искрен Митев от "Продължаваме промяната" коментира, че не приемайки един закон за борба с корупцията по Плана за възстановяване, лишават България от средствата по целия план. Той обърна внимание на Чолаков - както са успели да прокарат Изборния кодекс за две седмици, да редактират и този закон по техен вкус, така че да стане част от програмата на парламента.

Десислава Атанасова (ГЕРБ) заяви, че е подкрепила законопроекта на МС въпреки всички аргументи, чути в пленарната зала. Тя обаче посочи, че не е ясно дали законопроектът е щял бъде подкрепен на второ четене, защото преди часове депутатите не са дали достатъчно време на 48-ото Народно събрание.  

В хода на дебата Златан Златанов от "Възраждане" коментира, че с този законопроект всъщност се администрира доносничеството и няма как да го подкрепят. 

Маноил Манев (ГЕРБ) попита какво ще прави трудовото законодателство в този законопроект и даде пример за работник, който подава сигнал срещу работодател, сигналът се засекретява и Инспекцията по труда не може да завърши проверката, докато съдът не разсекрети данните.  

Мая Димитрова от левицата също изрази несъгласие, че в обхвата на законопроекта се включва трудовото законодателство и законодателството, свързано с държавната служба. Тя коментира, че тези направления са абсолютно неизпълними, особено в частния сектор. Аргументите ни за неподкрепа са свързани и с начина на подаване на сигналите - писмено, устно и по електронна поща, заяви Димитрова.