Реформата в антикорупционната комисия се превърна в залог за мнозинството в отминалия парламент, а сега, на прага на съставянето на нов, тя пак е на дневен ред. Служебният министър на правосъдието Крум Зарков се захвана със задачата да изготви нов законопроект за разделянето на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) с идеята той да има време да мине през задължителното обществено обсъждане и да е на практика готов за обсъждане и гласуване от 48-мото Народно събрание. Независимо дали нотово НС ще успее да сформира ново правителство, докато трае т.нар. конституционна рулетка с връчването на мандатите, то функционира и на теория би могло да се захване с тази реформа. Но какво съдържа тя?

Миналата седмица Зарков вече представи някои от основните параметри. Предвижда се сегашната КПКОНПИ да се раздели на две - на Комисия за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности (КПК) и на комисия, която ще се занимава с конфискацията и с конфликта на интереси. Тепърва предстои обаче обсъждане дали конфликтът на интереси да не остане в основната комисия, а да се изведе само конфискацията.

Според проекта "Зарков" антикорупционната комисия ще се ръководи от петима членове, те ще имат петгодишен мандат, като новото е, че ще се ротират кой да е председател. Тоест, всеки един ще председателства за по година. Председателят ще се определя чрез жребий. Двама от членовете ще се предлагат и избират от парламента, като номинации ще може да прави и всеки депутат, а не само парламентарните групи. Един ще се назначава от президента, а останалите двама ще се избират от общите събрания на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

Предложението на Зарков за избора е много по-различно от проектите, обсъждани в предходния парламент (и един внесен в последствие и останал на ниво първо четене), като тогава се обсъждаше вариант, в който само парламентът посочва и избира членовете, като се елиминират държавния глава и съдебната система. А от "Има такъв народ" дори настояваха те да са четирима, което би означавало възможност за бламиране на решенията заради липса на обикновено мнозинство. В проекта "Зарков" решенията ще се взимат с мнозинство от поне три гласа.

Служебният министър е записал и изискване към ръководството на КПК - да имат образователна стешен "магистър" и най-малко 10 години юридически стаж. По отношение на квотата на НС, освен стандартните "високи нравствени качества", които кандидатите трябва да притежават и декларирането на несъвместимост, те ще бъдат проверявани и за минало в Държавна сигурност и разузнаването на Българската народна армия. Последното изискване не е записано по отношение на останалите квоти.

Член на комисията може да бъде само български гражданин, предвижда още проектът на Зарков. Изрично е посочено, че всеки един от ръководството има право на само един мандат.

Проектът предвижда и следния текст:

"При встъпване в длъжност членовете на Комисията подписват декларация за политически неутралитет".

Те нямат право да членуват в партии или коалиции, в организации с политически цели, да извършват каквато и да е била политическа дейност.

По отношение на възнагражденията на членовете е предидено председателят на получава 90 на сто от това на председателя на Народното събрание, а останалите - 80% от това на председателя на КПК.

Юзда на прокуратурата

Една от най-важните функции обаче е тази, която ще може да слага своеобразна юзда на прокуратурата. Както е известно, като част от съдебната реформа изобщо, отдавна се коментира необходимостта от това да могат да бъдат жалени отказите на прокуратурата да образува досъдебно производство, като се счита, че тази невъзможност сега дава власт на обвинението да прикрива по собствено усмотрение престъпления. 

В случая Зарков предлага комисията да може да обжалва тези откази - текст, предвиждан и в предходния парламент.

Проектът предвижда още шестмесечна отчетност на комисията пред НС, както и задължение на членовете й да се явяват пред депутатите, ако бъдат повикани.

Разследващите инспектори

Дотук с ръководството. Оперативната дейност ще се извършва от "разследващи инспектори", които ще бъдат назначавани след конкурс и след проверки за почтеност, на каквито ще бъдат периодично подлагани. Изискване към тях е и да са висшисти и да имат юридически стаж.

"При осъществяване на своите правомощия разследващите инспектори вземат решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона", пише още в проекта "Зарков" и изрично се посочва, че ръководителите "нямат право да дават указания за извършването на действия по разследването, както и по какъвто и да е друг начин да се намесват в разследването".

Предвидено е инспекторите да могат да използват оръжие, но само при непосредствена заплаха за нечий живот, при нападение и заплаха с огнестрелно оръжие (т.е. реципрочно).

Комисията ще взаимодейства с МВР и прокуратурата, както и с ДАНС, ДАТО, разузнаването и "Военна полиция". Разследващите инспектори ще могат да изискват съдействие и документи и от всички държавни и общински органи, "търговците, кредитните институции, от нотариуси и съдебни изпълнители" и др., като те ще са длъжни да предоставят изисканата информация. 

Разследващото звено може да бъде сезирано със сигнал (но без анонимни такива), а може и да се самосезира по медийни материали.