Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е проспала предния казус за придобиване на голям бизнес. Това стана ясно този месец след като доклад на „Юнайтед груп“ (компанията-собственик на „Виваком“ и „Нова телевизия“ -  б.р.), предназначен за инвеститорите, разкри, че сделката с „Булсатком“ и покупката от Спас Русев всъщност е финансирана с кредит от „Юнайтед груп“.

Това е поредната сделка, която КЗК „проспива“ и разрешава без задълбочена проверка за концентрация.

Шопингът на „Виваком“

Групата „Юнайтед груп“, контролирана от сръбския бизнесмен Драган Шолак, придоби „Виваком“ през ноември 2019 г. Точно година по-късно, през декември 2020 г., „Юнайтед груп“ купува безпроблемно и Нова телевизия, заедно с всички останали медии на групата на „Нетинфо“, вкл. вестниците на депутата от ДПС Делян Пеевски – „Монитор“, „Телеграф“, „Политика“, „Борба“ и др.

Сделките бяха одобрени скорострелно и без забележки от Комисията за защита на конкуренцията. Припомняме, че преди това антимонополната комисия отказа на „Пи Пи Еф Груп“ - чешката група на трагично загиналия Петр Келнер да закупи „Нова телевизия“ с аргумента, че значителният брой средства за масова информация, с които ще разполага обединената група, ще ѝ даде съществено предимство пред останалите участници, предоставящи медийни услуги. Този извод тогава беше направен, въпреки че кандидат-купувачът нямаше свои дружества в тази сфера в България. Няколко години по-късно „Нова телевизия“ беше продадена на „Юнайтед Груп“ и одобрена безпроблемно от същата Комисия за защита на конкуренцията.

С това „да“ „Виваком“ започна поредица от придобивания, които минаваха безпрептятствено през КЗК.

През февруари 2021 г. „Виваком“ закупи мощния софийски доставчик Net1 и компанията от ново поколение със собствена оптична мрежа ComNet Sofia. Това на практика са двата най-големи доставчици в София, след  „А1“ и „Виваком“.

Няколко месеца по-късно стана ясно, че телекомът иска да придобие пряк едноличен контрол над „Нетуоркс-България“ ЕООД, „ТВН Дистрибуция България ЕООД“, „Телко Инфраструктури“ ЕООД и непряк контрол върху „Онлайн Директ“ ЕООД. КЗК одобри и сделката на „Виваком“ за придобиването на пловдивския кабелен оператор N3, който според данните на Комисията за регулиране на съобщенията за 2019 г. е с 26 хил. телевизионни абонати и 4200 интернет потребители. Според регулатора след осъществяване на сделката на територията на Пловдив „Виваком“ значително ще изпревари най-големия доставчик към момента – „A1 България“.

През декември 2021 г. VIVACOM обяви, че е “пocтигнaлa cъглacиe дa пpидoбиe изцялo peгиoнaлния дocтaвчик нa тeлeвизия и интepнeт "Teлнeт".

Купуването на мрежата на „Булсатком“ през задната врата

Всички тези придобивания са прозрачни и публични, по тях КЗК има нарочни решения, с които обосновава одобрението си. Този месец обаче стана ясно, че „Виваком“ иска да получи достъп до инфраструктурата на "Булсатком", след като през септември новият собственик изрично отрече придобиването на „Булсатком“ по някакъв начин да е подпомогнато от „Виваком“ или свързани с нея компании. Не е ясно дали сделката е минавала през КЗК.

Оказва се, че „Юнайтед груп” отпуска заем на Спас Русев, с който да придобие „Булсатком“. Условията на кредита са след това сателитният оператор да предаде цялата си инфраструктура на „Виваком“. След което основната част от нея да бъде давана на лизинг за ползване. Припомняме, че през септември Спас Русев излезе от надзорния съвет на БТК, малко преди да бъде обявена сделката за придобиване на „Булсатком“ от пернишкия бизнесмен. Дружеството, с което Русев иска да придобие „Булсатком“, е регистрирано през април 2021 г. и има капитал в размер на 5000 лв., като към момента няма данни компанията да развива дейност и да реализира някакви приходи. Въпреки това именно то ще е дружеството, което ще е новия собственик на „Булсатком“.

От доклада на „Юнайтед груп” става ясно, че са предоставили заем в размер на 127 милиона евро на компанията на Спас Русев “VIVA CORPORATE SARL”, за да улеснят придобиването на “Булсатком”. Според доклада на КРС за 2021 г. "Булсатком" е лидер с около 650 000 абонати на телевизия пред "Виваком" с 626 000 и А1 с 525 000. Още по-интересното е, че падежът на кредита е септември 2022 г. или точно периода, в който сделката между Русев и „Булсатком“ беше финализирана. С други думи – прехвърлянето на инфраструктурата на сателитния оператор също вече е приключило.

Припомняме, че Спас Русев заяви пред в. Капитал тогава, че финансира сделката “с лични средства и заеми от международни финансови институции”. Оказва се, че личните средства всъщност идват от собственика на “Виваком”. Този кредит е прихванат срещу придобиване от страна на “Юнайтед груп” на мобилните клетки на “Булсатком” на цена от 3 млн. евро. Фиксираната оптична инфраструктура на Булсатком е оценена на 87 млн. евро. Останалите 37 млн. евро Русев планира да върне чрез рефинансиране от търговски банки.

Докладът разкрива още, че придобитата оптична инфраструктура ще бъде отделена като актив в отделна компания от групата на “Виваком”, като първоначално ще бъде отдадена под наем на “Булсатком”, като сърбите очакват приходи от 9 милиона евро годишно само от тази дейност. 

Така дефакто “Булсатком” се превръща в нещо като “виртуален оператор” на фиксирани услуги, защото цялата му инфраструктура ще е чужда и предоставена под наем. Това от своя страна изключва контрола на Булсатком върху мрежата му.

Къде е КЗК?

Придобиването на инфраструктурата на “Булсатком” от “Виваком” не е достигнало до КЗК, защото в доклада си “Юнайтед груп” твърди, че “Булсатком запазва контрола си върху мрежата” и че сделката вече е приключена. Комисията за защита на конкуренцията по закон би трябвало да е независим орган, който следи дали компаниите не злоупотребяват с монополно положение, дали се картелират и конкурират ли се лоялно. КЗК се произнася и за всяка по-голяма сделка в България (когато оборотът на участващите в сливането или придобиването компании имат общ годишен оборот от над 25 млн. лв., а на продаваното дружество е над 3 млн. лв.). В практиката си досега комисията винаги е разрешавала сделки, като само в редки случаи е поставяла условия пред новите собственици, особено когато те не са част от политическите настроения на управляващите.

Най-яркият пример за това беше забраната на сделката между "Еврохолд" и CEZ за активите на чешкото енергийно дружество, зад което тогава прозираха политически, а не икономически аргументи. Това доведе до патовата ситуация CEZ да не може да напусне държавата, въпреки желанието си, защото сделката не е санкционирана от политиците на власт. След скандала обаче КЗК изведнъж промени позицията си на 180 градуса и счете, че сделката не е заплаха за конкуренцията и тя мина.

През 2016 г. предизборно КЗК обяви, че “шест вериги търговци на горива постоянно са съгласували ценовата си политика поне от 2012 година насам и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) има "убедителни доказателства" за това”. "Няма основание да се прекрати процедурата — има достатъчно убедителни доказателства за нарушенията", категорична беше тогава председателят Юлия Ненкова. Година по-късно КЗК обяви, че на пазара за търговия на дребно на горива у нас няма ценови картел, а “обмен на информация”. Ненкова обясни по време на пресконференция, че през октомври 2016 година са предявили претенции за картел, но в рамките на процедурата са установили, че има “ценови паралелизъм”, което не било наказуемо.

Тези казуси извеждат на преден план логични въпроси как независимата КЗК контролира един пазар, който така или иначе се управлява от трите големи телекома, печелят ли потребителите от тази концентрация на пазарен дял и монополът ли е най-добрият начин да бъде опазен техният интерес. И ако днес телекомите все още се конкурират и свалят цените, кой ще гарантира, че утре, когато на пазара останат монополисти, цените няма да се вдигнат.

Сегашната ситуация също поставя въпроса как в България една компания може да не купи директно друга, а да закупи нейния най-голям актив, а именно мрежата през дружество, контролирано от бивш член на Надзорния ѝ съвет. Оказва се, че е възможно - компанията просто трябва да даде заем на новия собственик, след което да придобие активите на закупената компания и да я даде под наем на същата компания. А какво е един телеком без инфраструктура - на тези въпроси трябва да отговаря КЗК.