Помните ли как цяла година администрацията на Доналд Тръмп ни втълпяваше, че САЩ трябвало да изоставят европейските си партньори, въпреки напора на руския агресор, за да пренасочат ресурсите си към сдържането на Китай? Така бе аргументиран и мекият подход на Вашингтон спрямо Москва: искал да я настрои против Пекин в лаическо обръщане на кисинджърската стратегия за сближаване с Мао през 70-те години на миналия век. 

Само че Китай се оказа костелив орех. Отвърна на комично високите мита на Тръмп, като спря износа на редкоземни метали (удар по американското машиностроене) и отказа да внася соя от САЩ (удар по американското селско стопанство).

Така Тръмп бе принуден да отмени по-голямата част от налозите си, а в замяна Китай се ангажира да не използва (временно) металите и соята като оръжие. Почти бе възстановено статуквото от времето на експрезидента Джо Байдън. Почти, защото Китай получи разрешение да купува най-новото поколение микрочипове на Nvidia – тактическа победа за комунистическата страна в дългата борба за технологично надмощие (принцип при Байдън бе американският списък със забранените за Китай стоки единствено да бъде разширяван - премахването на "артикули" бе изключено въобще като предмет на преговори с Пекин, тъй като щом вече са били включени, се предполага, че засягат националната сигурност на САЩ).

Тръмп склони да направи тази жертва от името на Америка, тъй като е заинтересован не толкова от въпроса "чий ще бъде XXI в.", а "кой ще победи на междинните избори през 2026 г.". На този етап всички социолози (включително тези, които предрекоха триумф за президента през 2024 г.) не дават големи шансове на републиканците да запазят мнозинство в Конгреса.

По ключови въпроси като икономиката и здравеопазването Тръмп се движи при одобрение от около 35%. Може би затова в интервю за "Венити феър" шефката на кабинета на президента Сюзи Уайлс призна, че държавният глава се стреми да постигне знакова победа във външната политика. Изглежда тя ще трябва да е доста голяма, след като помиряването на Израел и "Хамас" не постигна търсения ефект. Така на преден план излизат планираните срещи на Тръмп с китайския лидер Си Цзинпин през 2026 г., на които републиканецът възлага надежди поне да бъдат очертани контурите на всеобхватно търговско споразумение. 

Това би бил хоумрън за Тръмп, нали така? Само че Си много добре го осъзнава и никак не бърза да сложи подписа си под каква да е сделка. За разлика от настоящия стопанин на Белия дом той не гледа на света само през "екселска таблица" и вече черпи дивиденти от отстъпчивостта на своя колега в други сфери.

Япония - най-близкият партньор на САЩ в Азия, близо два месеца е подлагана на икономически и военен натиск* от Китай да се откаже от позицията си, че би се намесила в случай на китайска инвазия срещу Тайван. Японската премиерка Санае Такаичи се принуди да обещае, че повече няма да коментира подобни сценарии. Това обаче не бе достатъчно за Си - според източници от американската администрация той провел гневен разговор по телефона с Тръмп, след което американският президент заръчал на Такаичи да не дразни повече Китай.

Но най-явния сигнал за асиметрия в отношенията между Пекин и Вашингтон получихме на вчера и днес, когато Китай проведе мащабното военно учение "Мисия справедливост 2025" край Тайван. В него взеха участие над 100 самолета и десетки кораби, симулирайки блокада на територията (експертите смятат, че при потенциална офанзива Китай би изолирал по идентичен начин пристанищата на Тайван от съюзниците му, преди да предприеме десант). Полетите на над 100 000 души бяха отменени, а впоследствие се оказа, че китайците са навлезли и в зони, за които предварително не са сигнализирали. 

Ще кажете - какво толкова, това не е първата, няма да е и последната провокация на Китай срещу самоуправляващия се остров. За първи път обаче като цел на военно учение Пекин изрично формулира сдържането на "външни сили". Това директно предизвикателство трябваше да предизвика остра реакция от Вашингтон, който в наскоро публикуваната си стратегия за национална сигурност представя съхраняването на статуквото по Тайванския въпрос като неизбежно условие за мир в Индийско-Тихоокеанския регион.

В отговор Тръмп можеше:

  • Да заплаши Китай с нови мита. 
  • Да предложи на Тайван още оръжия.
  • Поне да отправи вяло уверение към американските съюзници в ареала, че няма да бъдат изоставени.

Вместо това станахме свидетели на следната размяна на думи между американския президент и видимо доста по-загрижен журналист.

Журналист: "Китай провежда военноморски учения, за да тества обсадата на Тайван. Може ли да ни кажете какво мислите по този въпрос, дали сте провели дискусии със..."

Тръмп: Ами, имам отлични отношения с президента Си и той не ми е казал нищо по въпроса. Действително забелязах, но той не ми е казал нищо по въпроса. И не вярвам да го направи (да атакува Тайван - бел. ред.). Не, нищо не ме тревожи.

Журналист: Където има дим, има и огън. Ако провеждаш военни учения..."

Тръмп: "Ако провеждаш военни учения". Те провеждат военни учения от 20 години, даже по-големи от това, което сега наблюдавате...**".

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заслужено бе разкритикуван по-рано тази година, когато шеговито нарече Тръмп "татенце". 

Във всяка шега обаче има зрънце истина - европейските лидери многократно се огънаха в отчаяния си стремеж да убедят американския лидер да увеличи подкрепата си за Украйна. Но "нямаха карти".

Е, в самия край на 2025 г. се оказа, че Си е "татенцето" на Тръмп. Ако републиканецът все още не го е осъзнал, то китайският му колега ще се постарае да покаже през следващите месеци кой разполага с "козовете" за сдържане.

---

* Китай забрани вноса от Япония на морски деликатеси и призова жителите си да не пътуват към страната, с което вече причини загуби за Токио на милиарди долари. Китайски кораби на няколко пъти преминаха през оспорвани острови в Източнокитайско море, които формално са под японски контрол. Това не е безобиден акт - чрез набези и застояване на "цивилни" китайски плавателни съдове Пекин открадна морски земи от Филипините в Южнокитайско море, върху които построи изкуствени острови.

** През последните 20 години военните способности на Китай значително нараснаха. По данни на Пентагона от декември 2025 г. китайската армия разполага с над 100 междуконтинентални балистични ракети. Очаква се до 2030 г. да притежава над 1000 ядрени бойни глави, а до 2035 г. да увеличи самолетоносачите си от три на девет.