"О, търпеливи Боже, докога ще гледаш човешкия род толкова да те разгневява?"
Презвитер Козма, "Беседа против богомилите", Х в.

Уважаема Европо!

Аз, Божи дар, настоявам да осъдите държавата България поради Богомил, моят мъчител - за системно малтретиране, склоняване към затлъстяване и в края на годината ритуално убийство.

По воля на Създателя съм прасе, а Богомил - уж човек, обаче като се напие, не се познава кой е образ и кой - подобие.

Сам Богомил и нему подобните богомили признават приликата, като ни дават техни имена. Открай време в държавата България повечето прасета носят името Гошо, аз по очаквани заслуги съм Божи дар, а шопарът на един енорийски свещеник даже бил наречен уважително Георги Попов.

Друг един уж Божи човек, отец Георги Гелеменов, в началото на тяхната така наречена демокрация вместо по обичая да си кръсти прасето на свое име, сродил го с тогавашния (1994 г.) председател на българския парламент Ал. Й., днес евродепутат.

Като някой езичник се надявал домашният му любимец да расте и се окръгля съобразно еднакво изглеждащият отвсякъде свой кръстник. И о, чудо, очакванията му се оправдали!

И мен като назова Божи дар, Богомил заръча да наддавам подобно депутат първи мандат. Дажбата е обилна, не отричам, обаче съдържанието е отвратително, като всичко тука.

Държавата на Богомил, откровено казано, е една неугледна кочина, в която повечето богомили чакат някой да ги нахрани, по-пъргавите са нагазили в общата копаня и лочат без свяст, а останалите навън квичат за предсрочни избори.

Богомилите обичат да се заливат с помия, наричат го "черен пиар". Няма лоша помия, казват, ето и по това си приличаме също. А бе какво да говорим за народ, който се гордее с цар свинар, някой си Ивайло!

Из ония дни Богомил ми подметна възрадван: "За Нова година ще сме трапезна коалиция!" И тогава безпощадно ясно разбрах, че житейският ми мандат е към края си, въпреки че ти, Европо, с над 200 страници актове си задължила гражданите си с нас да се отнасят хуманно, да спазват правото ни на живот, подслон, добро отношение и прочее.

В едно са прави богомилите, като казват: "Ако искаш една работа да не стане, създай комисия." Кочината ми посети комисия от ЕС, чух констатациите: "Квадратура недостатъчна... Вредни газове над нормата... Осветление слабо... Шарени топки за игра липсват..."

А Богомил отвънка мрънка: "Това прасе светски живот ли ще води или ще се угоява?... Като ми спрете още някой реактор в АЕЦ "Козлодуй", на свещи ли ще вечеря?..." И тайно ми се заканва: "Ще те погаля аз тебе с ножа!"

В правото си съм да получа признание за заслуги към човечеството - моя кожа ви присаждат при изгаряне, от моите жлези добиват инсулин, от мен конци да ви шият след операция, клапи за сърце пак от мен.

На такова полезно същество би трябвало да се издигне паметник, както има паметници на овена (в Монголия), на кучето (в Париж), на холщайнското говедо (в Швейцария), на бълхата (не знам къде, но с приложен микроскоп).

Е, нямам ли право и аз да заявя: "Прасе, това звучи гордо!" Не заслужавам ли място в герба на България, оцеляла през вековете на мой гръб? Погнусата у тирана е спасила богомилите от гладна смърт. Мене турчин не ме е клал, Богомил ми е на мене турчина!

Според гореизложените причини Богомил трябва да бъде предаден на Международния трибунал в Хага за престъпления срещу човечеството. На всичките ми законови искания тоя изрод отговаря едностранчиво - бой с лопатата, попръжни и никаква телевизия.

Ако не избързате, ще ме намерите във вид само на веществени доказателства - пушени ребра, наложена сланина, кървавица, бахур и прочее.

Веществени доказателства за вас ще има, буквоеди недни, справедливост за мене вече няма за кога да има!

Посмъртно европеец - Божи дар, България