В първата част на текста "Кой и как блокира азерския газ у нас? Дела и документи" ви разказах как само и единствено благодарение на добрата воля на азербайджанската страна, Николай Павлов не успява да прекрати договора за доставка на азерски газ. Дори и след 6-месечната забава на учредяването на гаранцията от около 100 милиона долара, което вместо през март, се случи едва през август 2020 г. Тя бе неотменимо условие за активирането на договора. Азербайджанците имаха пълното право, след като няма гаранция, да го прекратят. Единствено геостратегическите игри на тогавашния премиер Бойко Борисов, който имаше нужда да „балансира“ Турски поток с доставки на азерски газ и интерконектора с Гърция, принудиха Павлов да кандиса и да учреди гаранцията. Иначе нямаше изобщо да има внос на азерски газ.

Стигнах до писмото на Николай Павлов от 13.10.2020 година, в което той обяснява на операторите на преносните системи на България и Турция – съответно „Булгартрансгаз“ и „Боташ“, че това, което са написали: че могат да пренесат азерския газ през Турция до България, не може да стане.

Междувременно Павлов продължава упорито да подготвя почвата за торпилиране на азерския договор. Насажда тезата, че е много вероятно да има проблеми с количеството газ при входа в гръцката преносна система и че наличието на интерконектор с Гърция е необходимото условие за вкарването в България на цялото количество от 1 милиард кубически метра. Иначе българската позиция се оголвала и се давал изключителен коз в ръцете на азерската страна.

Колко струва на България това предателство на Павлов, разбират служебното правителство и редовното на Кирил Петков, когато тръгват да договарят цялото количество природен газ, което уж било невъзможно. Да, „невъзможното“ стана факт от 1 юли 2022 г., когато цялото количество азерски газ започна да постъпва към България, като Павлов вече не беше шеф на „Булгаргаз“.

Следва цитат от писмо на Павлов до абербайджанската компания за доставки на природен газ от 16 октомври 2020 г., в което се внушава невъзможност или поне несигурност за бъдещите доставки, като се вменява на азерската страна задължение да наеме входен капацитет на Неа Месемврия.

„Нашето разбиране е, че търсенето на входен капацитет вероятно ще надвиши техническия капацитет, предлаган при ИТ Неа Месемврия. Това означава, че „Булгаргаз“ и AGSC не могат да бъдат сигурни какъв капацитет може да бъде осигурен и че има риск не всички договорени количества газ да могат да бъдат транспортирани през този маршрут“.

Допълнително „има голямо търсене на свободен капацитет“ на входната точка Неа Месемврия, което се оказва абсолютно невярно и подвеждащо. Но Павлов продължава: освен това „цената на резервиране (на капацитет – ИВ) може да бъде висока“.

Съзнателна дезинформация

Внушението за изключителната конкуренция и високи цени на резервиране не са просто незнание, а съзнателна дезинформация. За да ви е ясно, единствената конкуренция, която  „Булгаргаз“ може да има на тази точка, е от друга компания, която е страна по договор за доставка на азерска газ и която иска да го вкара в гръцката система. Това е само ДЕПА, която единствена има договор за доставка на азерски газ – както и „Булгаргаз“ за 1 милиард кубически метра на ден. При това забележете, че договорът за доставка, както на ДЕПА, така и на „Булгаргаз“, не се изпълнява в пълния обем от първия ден на януари 2021 година, тоест нуждата от 29 000 МВтч/ден входен капацитет ще се появи едва при достигането на планираната пълна мощност на газоподаването по ТАП.  Както гласи поговорката, когато искаш, намираш начин, когато не искаш, намираш причина.

Но да върна историята от септември-октомври 2020 година и да си припомним за какви цени на азерския газ иде реч. Самият Павлов в писмо от 16.10.2020 г. до вицепремиера Томислав Дончев, министър Петкова и Съвета на Директорите на БЕХ „прогнозира“, че за първите три месеца на 2021-а цените на азерския газ ще бъдат 9,24 евро/МВтч, докато цената на ГПЕ ("Газпромекспорт") ще се движи между 13,96 и 14,18 евро/МВтч.

Факсимиле от писмото на Николай Павлов с предполагаемите според него цени за азерския газ през първото тримесечие на 2020 г.

Това доказва две неща - че Павлов е знаел, че азерският газ е най-евтин, и че невземането му ще доведе до щети за „Булгаргаз“ и за българските потребители, тоест има умисъл. Да внеса уточнение, че оригиналният договор за доставки на азерски газ използва аналогична на нефтеноиндексираната формула, по която „Булгаргаз“ получаваше руския газ от Газпромекспорт, с единствената разлика, че беше включена допълнителна отстъпка от 10 процента. Тоест, бе предвидено азерският газ винаги да бъде по-евтин от руския. Ако не беше откровено глупавото решение на „Булгаргаз“ да смени формулата през февруари 2020 г. със 70 процента тежест (след като нито една западна компания не скочи на толкова висок процент, а тръгнаха с 10-15 процента и постепенно напипваха точното съотношение), щяхме да имаме евтини и руски, и азерски газ. Включването като определящ репер на ценообразуване на неликвидните европейски борси, фактически ни откъсна от единствената спасителна котва – нефтената индексация. И за това съм информирал и Бойко Борисов, и Теменужка Петкова. Но нали иде реч за несравним „титан“ на газовата и борсова търговия.

От друга страна, азербайджанската компания, която е търговската структура на консорциума „Шах Дениз 2“, не е луда да се откаже от такъв подарък, и да продава своя газ на „Булгаргаз“ по-евтино, след като може да го продаде в Италия по-скъпо. Особено след като шефът на „Булгаргаз“ измисля всякакви предлози, за да не го вземе. И както ще видите по-късно, от нежеланието, представено като „невъзможност“ от Павлов да получи този газ, AGSC спечели повече от 1 милиард долара отгоре за периода на действие на временните оперативни споразумения. По-голяма част от тези пари могат да бъдат отнесени като директна щета за българските потребители, причинена от действията на Николай Павлов.

Прогнози, които струват скъпо

Междувременно, Павлов увещава министър Петкова, БЕХ и правителството, че няма да загубят толкова много, защото от април 2021 г. руският газ щял да стане по-евтин и така щяло да се облече в бизнес смисъл неговото начинание да не се взема цялото количество азерски газ. Прогнозите на „титана“ Павлов струват скъпо на „Булгаргаз“, защото от 14 евро/МВтч през октомври 2020 г., цените през март и април 2021 вече минават 30 евро/МВтч, което още повече разтваря ножицата между азерския и руския газ в полза на първия, тоест увеличава загубите ни. Колкото повече напредва времето, толкова повече расте цената на руския газ, привързан „титанично“ от Павлов към борсата TTF в Нидерландия, а заедно с това растат и щетите от тези „стратегически“ решения на ръководената от Николай Павлов „Булгаргаз“. Както ще видим в следващите части на този материал, разликата между цената на азерския и на руския газ нараства до почти десет пъти (!?) в периода на действие на двете оперативни споразумения.

Съчетанието между амбиция и самочувствие у Павлов е било на път, за една бройка, да ни лиши и от изключително ценния договор с нефтена индексация. Той предлага на AGSC да се откажем от нефтената индексация (която всъщност прави азерския газ най-евтиния в Европа) и да преминем към „пазарна“ борсова индексация, както е в договора с „Газпромекспорт“ (!?). И пак, да са живи и здрави азербайджанците, че категорично отказват да променят толкова съществени условия в договора, без дори да е встъпил в действие.

Тук стигам до следващото действие в тази многоактна пиеса, а именно „замитането на следите“. Разбирате, че Павлов не е „мозъкът“ на тези операции, а е просто изпълнител. Някой трябва да освободи тогавашния шеф на „Булгаргаз“ от отговорност за действията, които предприема по блокиране на азерския газ в пълен обем, което е съставомерно деяние.

Особена комбинация от кръгове

Хората, които стоят зад Павлов са особена комбинация – от една страна е кръгът на Румен Радев, от друга „дрийм тийма“ на Делян Добрев, разбира се, договорено с Бойко Борисов и Делян Пеевски, „работодателските организации“ (за „романса“ там ще пишем отделно). И тази група от лобисти на руския газ решава, че е най-добре преговорите да се вдигнат на „политическо равнище“, като се ангажира и правителството с решение. Опорките са класически – преговорите на корпоративно равнище не могат да постигнат целите, затова трябва намеса на политическите фигури от правителството. Странното е, че в този период Борисов изобщо не се ангажира с преговори по доставките на азерския природен газ нито с азерската, нито с турската страна.

С други думи, политическото равнище, за което призовава Павлов, се изчерпва с няколко „совалки“ на министър Петкова. Забележете, Борисов се среща с Алиев през март 2019 г. и през януари 2020 г., но няма личен ангажимент към сключването на допълнителното споразумение по азерския газ, с което се уреждат въпросите на алтернативния маршрут и обемите на доставки. Има среща през януари 2021 г., но тогава нещата са приключени и остава само да се осчетоводят политическите щети. Сравнението с премиера Кирил Петков, който всяка седмица се чуваше с гръцкия си колега, и няколко пъти повдига темата и пред Алиев, както и пред президента Радев, изобщо не е в полза на Борисов.

Обяснението е много просто – приоритет на Борисов е изпълнението на ангажимента му към Владимир Путин и пуска на „Турски поток“, за да може „Газпром“ да си осигури командни позиции на регионалния пазар и чак след това азерският газ да се вмести като дял в рамките на възможните остатъчни дялове. Стратегията не е сложна, изпълнителите също.

Да се върна малко назад - в първата част написах цифрата от 30,000 МВтч/ден капацитет, който Павлов настоява, че му трябва. Той пише писмо до оператора на гръцката преносна мрежа ДЕСФА, относно възможните капацитети на входа в Неа Месемврия. Гръцкият оператор му връща мигновен отговор, от който става ясно, че на търга на 2 ноември 2020 г. за входен капацитет на Неа Месемврия, ще бъде офериран продукт за 2-ро, 3-то и 4-то тримесечие на 2021 г. твърд капацитет от 53, 368 МВтч/ден и условен капацитет от 40,000 МВтч/ден. Подобен капацитет се предлага, но на друг търг, две седмици по-късно, и за първото тримесечие на 2021 г., когато трябва да стартира изпълнението на договора и вноса на азерския газ. 

Това обаче не пречи на Павлов допълнително да нагнети скепсис, че „имало предпоставки“ (!?!), капацитетът в точка Неа Месемврия да не е достатъчен за приемането на количествата по договора, в размер на 2 740 000 m3/ден“. Или 28 900 МВтч/ден, като нарочно сменя метриката между МВтч/ден и кубически метра, за да не може читателите на писмото в правителството да се ориентират в мерните единици. Истината лъсва обаче, когато на двата търга, през ноември 2020 г. остават неангажирани капацитети, и твърд, и условен, които напълно покриват нуждите на „Булгаргаз“, за да може да пренесе целия капацитет. Нещо повече, ДЕСФА прави специален търг за „Булгаргаз“ като оферира 30 000 МВтч твърд-условен капацитет и…. изненада, „Булгаргаз“ изобщо не проявява интерес.

Нарочно не се спирам на допълнителните разходи, които „Булгаргаз“ следваше да пренесе върху цената на входа на виртуалната търговска точка на българската мрежа, именно поради промяната на маршрута и удължаването на преноса от Комотини до Неа Месемврия. Защото тя е твърде незначителна, вмества се в диапазона между 1 и 2 евро за МВтч, и то в крайния случай, което на фона на стратосферните цени, които трябваше да плащаме за газпромовския газ, над 150-200 евро/МВтч, не можеше по никакъв начин да бъде аргумент, за да не се вземе азерският.

Изненада!

Изненадата за всички обаче идва, когато „Булгаргаз“ на Павлов, след много мъки, ангажира два пъти по-малко капацитет – за първите 9 месеца на 2021-ва, времето на действие на първото Оперативно споразумение – или 14 000 МВтч/ден (!?), с което действително прави невъзможен вноса на цялото количество азерски газ. Но и това не е всичко, реалните използвани капацитети, съответно внесеният газ, са много по-малко. Тоест плащаме за 14 000 МВтч/ден, но внасяме символични количества. След 1 април „Булгаргаз“ пожелава да вземе малко над 1/10 от максимално възможните дневни количества азерски газ или по 3000 МВтч/дневно, под 300 милиона кубически метра дневно. Не, не защото няма потребление у нас, напротив, а защото докато не взима евтиния азерски газ, „Булгаргаз“ рязко увеличава покупката на скъпия руски природен газ.

По данни на „Газпром“ към края на 2021 г., увеличението на покупката на природен газ от „Газпром“ е над 45 процента!? Ще ви спестя шока, който мога да ви причиня, ако спомена разликата в цената между руския и азерския газ, за жалост не в проценти, а в пъти. С други думи, Павлов вече е самоизпълнил предсказанието си за невъзможност да внесе азерски газ, заради липса на капацитет, който... сам не е наел.

Не помагат и предупрежденията на правната кантора „Симънс и Симънс“, че ангажирането на по-малки капацитети не освобождава „Булгаргаз“ от задължението да плаща авансово природния газ и да претендира за целия размер на средства по клаузата „вземи или плати“.

Две думи и за друга опорка, която Павлов използва, че нямало достатъчен твърд капацитет, а условно-твърдия капацитет не давал сигурност при преноса на природен газ. Този твърд условен капацитет на практика е непрекъсваем, което е доказано от обстоятелството, че за първите 9 месеца на годината не е имало случай да не може да бъде реализиран. Можете да проверите сами, но условността му, тоест вероятността от прекъсването му, е само 3,5 процента и то през трите месеца на зимата, при екстремни пикове на потребление. Вместо да се договори с единствения друг конкурент за капацитета на Неа Месемврия - ДЕПА, „Булгаргаз“ излишно се конкурира, при положение, че има достатъчно капацитет за всички, и в резултат на това, на принципа  „сам да съм в трамвая - пак ще се блъскам“, плаща по-висока цена за капацитет.

Азербайджанската компания продължава да настоява „Булгаргаз“ или да взема цялото количество азерски газ, или да плати по клаузата „вземи или плати“, тоест тя не предвижда изобщо да препродава в Италия с огромна печалба полагащият ни се газ. След активирането на банковата гаранция, действително става много трудно да се откажеш от азерския газ. Правните съветници на „Булгаргаз“ повторно посочват, че е за предпочитане „постигане на цялостно предоговаряне на точката на доставка (смяната на Комотини с Неа Месемврия)“, което до този момент все още не е осъзнатата единствена възможност за „Булгаргаз“.

Прехвърляне на отговорността

Стигам до писмото, с което Павлов прехвърля цялата отговорност за по-нататъшните си действия на правителството на Бойко Борисов. Забележете, когато му е изгодно, той работи корпоративно, като слага гриф „търговска тайна“, което в неговите интерпретации е с по-ограничен достъп и от най-строгите държавни тайни. Когато обаче нагази в зоната на възможно нарушение на закона, веднага се ориентира към публичните институции, за да им прехвърли отговорността - в случая това е правителството. Това, разбира се, не може да стане без съгласието на премиера, но колективните лобистки сили на „Газпром“ у нас реализират успешно тази задача. Подобен бюрократичен ход е класика в жанра по време на прехода, както се казва, индивидуалната отговорност да става колективна и така неподсъдна. Румен Овчаров и Георги Първанов прехвърлиха цялата отговорност за АЕЦ „Белене“ на парламента и сега никой не може да ги пипне. Бог високо, съд далеко.

Като се запознавах с документите и разговарях с преки свидетели на тези ходове на Николай Павлов, се чудех, как е възможно всичко това и най-вече на какво се дължи. Защото обясненията не са много – или корист или глупост, а вероятно комбинация и от двете. Но е ясно, че не е само глупост.

Но за това писмо, което предшества решението на Министерския съвет и за събитията през 2021 г., кулминация на които е второто Оперативно споразумение, ще разберете в следващите части на този материал.