Както посочих във втората част на материала „Кой и как блокира азерския газ у нас? Дела и документи“, съзнавайки че стъпва върху гореща жарава, и че няма как да скрие на корпоративно равнище нежеланието си да вземе азерския газ, шефът на „Булгаргаз“ Николай Павлов прибягва до санкция на правителството.

Защитавайки „националния интерес“ – това словосъчетание е най-често срещаната вербална щампа, която заедно с безразборно слагания гриф „търговската тайна“, за достатъчно дълъг период му дава сигурност срещу преследване. Съгласете, че дори при нормално функционираща прокуратура, все някой трябва да подаде сигнал. Материята е достатъчно сложна, за да предизвика интерес у разследващите, без вниманието им да бъде насочено от някой, който знае.

Без санкцията на правителството и вдигане на топката на „политическо“ ниво, Николай Павлов рискува да бъде погнат в бъдеще от прокуратура и съд. Не прокуратурата на Иван Гешев, разбира се, а на хора след него. Както можехте да се убедите, в момента в който правителството на Кирил Петков разполагаше с данните за престъпление на Павлов, то веднага подготви неговото задържане и ако не беше намесата на главния прокурор, въпросното лице вместо в залата на Народното събрание, можеше да намира трибуна за изява в съдебната зала.

След като доказахме, че в редовните си комуникации с енергийния си министър, Павлов изобщо отрича да е негово задължение да потърси алтернативен маршрут и да изпълни със съдържание възможността по договора да получи в „най-близката“ друга изходна точка на ТАП азерския газ, той се опитва да прехвърли отговорността за доставките, обвързана с ангажирането на входни капацитети в гръцката мрежа, изцяло на азерската компания ASGC. Като не успява, следващият адрес за прехвърляне на отговорността е правителството.

Павлов продължава да се държи с търговската компания, която реализира природния газ от находището „Шах Дениз 2“, все едно, че те имат интерес, а „Булгаргаз“ евентуално може да им окаже милостта да получи техния газ. Той иска от азерската компания да поеме допълнителните разходи заради по-дългото трасе от Комотини до Неа Месемврия (!?). Съгласете, че ако знаете, че имате възможност да внесете най-евтиния газ в Европа, едни 1,5 евро/МВтч допълнително няма да ви спрат, още повече, че дори и с тях, руският газ остава значително по-скъп. Да не говорим, че като се държи като примадона и съзнателно предявява неприемливи условия, губи ценно време за достигането на балансиран и компромисен вариант, което както ще видите в края на сагата, в края на декември 2020 година, ще се окаже дефицитно. AGSC отказва да разгледа последните предложения на „Булгаргаз“ с аргумента, че му трябват поне две седмици за съгласуване с акционерите, а това пред вид на крайния срок за старт на доставките 1 януари 2021 година, не е възможно.

Цялата „мъдрост“ и „професионализъм“ на шефа на „Булгаргаз“, който до този момент няма секунда опит в борсова търговия извън счетоводното обслужване на единствения договор с „Газпром“ по единствения маршрут, блясват неудържимо в следното изречение извадено от писмо до Съвета на директорите на БЕХ, министерството и правителството:

„Пазарните анализи на „Булгаргаз“ показват, че търговските условия за доставка по договора с AGSC са икономически неизгодни в дългосрочен план.“ (!?)

Признавам, че когато за първи път ми казаха за този бисер, не можах да повярвам. Не само защото всеки анализатор на пазара на нефт и газ ще ви каже, че колебанията в нефтения пазар са много по-малки от колебанията на газовия пазар, не само защото нефтеният пазар е много по-ликвиден и мащабен, но и защото газовият пазар в Европа е вързан към репери без котва в значителен местен добив на природен газ.

Сравнете колебанията между най-високата цена на суров нефт – 147 долара за барел, и ниската цена за последните години от около 40 долара на барел – няма и четири пъти. А сега сравнете ниската цена на природния газ в този период – от около 4 евро за МВтч с най-високата - 300 евро за МВтч. Защо в САЩ борсата „Хенри Хъб“ има най-малки колебания – за целия период на последните трусове в Европа, цената там се движеше между 6 и 10 долара за милион кубически фута – или между 22 и 34 евро за МВтч?

Обяснението е просто – защото зад тази борса има местен добив от близо един трилион кубически метра, и почти нулев внос, докато зад борсата в Холандия има добив от 30 милиарда кубически метра и близо 300 милиарда кубически метра внос. Ако в „Булгаргаз“ си изкарваха парите с анализи, вероятността да умрат от глад щеше да бъде висока. Именно затова има огромна логика в запазването на нефтеноиндексираните цени, защото те дават по-голяма прогнозируемост на купувача, но и на продавача.

Но и това не е „дъното“

Николай Павлов бие тревога, че ако случайно му се наложи да продаде излишъците от газ, които както посочихме могат да се получат при внос на целите задължителни количества по договора с „Газпром експорт“ и с AGSC - 3,32 милиарда куб. метра, няма да може да го направи защото „възможностите за износ и реализация на количества газ“ на пазарите в Гърция, Турция и Северна Македония били „блокирани“, поради 100 процента дългосрочно резервираните капацитети от „Газпром" експорт на изходните гранични точки на мрежата на „Булгартрансгаз“. (Странно че пропуска Сърбия и Румъния – там където в момента се продава на практика всичко „излишно“, което е на българския пазар). Това не е само демагогия, но и престъпна дезинформация, защото самият Николай Павлов прекрасно знае, че газът, който той продава по програмата за задължително освобождаване на природен газ през негови посредници, в повечето случаи „изчезва“ към Румъния.

Но ако не сте разбрали, още веднъж да посоча, Николай Павлов твърди, че „Газпром експорт“ контролира транзитната ни система към Гърция, Турция и Северна Македония. Това разбира се е измислен предлог, особено в контекста на последвалите продажби на „невзетия“ от България азерски газ в Италия, докато „Булгаргаз“ купува много по-големи количества от по-скъпия руски газ.

Стряскащо е твърдението на Павлов, че „Газпром експорт“ контролира изходните капацитети от българската мрежа, както следва от Турция, Гърция, Северна Македония, Сърбия и основните линии към Румъния (Кардам Негру Вода – 2 и 3).

Прехвърляне на отговорността

Следващото действие на Павлов е да прехвърли горещия картоф на правителството и за това е важно енергийният министър Теменужка Петкова да възприеме неговите „опорни“ точки за невъзможността от внос на цялото количество азерски газ. Подобен доклад е изпратен до Министерския съвет от името на Петкова. Той предхожда решението от 21 декември 2020 г., с което МС одобрява предприетите действия и стъпки на „Булгаргаз“ и дава съгласие за сключване на първото Оперативното споразумение. В този доклад министър Петкова повтаря твърденията на Павлов, като „докладва“ че „Булгаргаз“ е успял да ангажира (без изобщо да оспори твърденията за обективна невъзможност за наемане на цялото предлагано количество от 28 000 МВтч/ден), твърд капацитет от 6000 МВтч/ден от 1 април до 1 октомври 2021 г. и твърд групиран капацитет от 1 януари до 1 април 2021 г. В доклада на Петкова не се посочва каква част представлява ангажираният от „Булгаргаз“ капацитет от общия предлаган от ДЕСФА и възможен за ангажиране, за да се разбере, че Павлов умишлено не взема капацитет, за да оправдае и невземането на азерския газ. В писмото на Петкова до МС няма акцент и върху наличния и невзет твърд условен капацитет, които в съвкупност с твърдия, правят напълно възможен вноса на цялото количество азерски газ. Министър Петкова направо съобщава версията на Павлов на Министерския съвет, като основното послание е, че трябва да се вземе някакво минимално количество, за да не се активира обезпечението по договора от 104,3 милиона долара. Тук „тънкият момент“ е че договорът трябва да започне да се изпълнява от 1 януари 2021 г., а гаранцията изтича на 10 януари. В този смисъл неизменна част от писмото до МС е искането за преучредяване на нужната гаранция. Министър Петкова препредава на колегите си министри желанието на „Булгаргаз“ да убеди AGSC да намали размера на гаранцията до размера на минималните количества, които следват „естествено“ от минималните капацитети, осигурени на Неа Месемврия.

Номерата на Павлов не минават, защото размерът на гаранцията е определен в основния договор, тоест дали взема една пета или цялото количество, размерът на гаранцията остава един и същ. Накрая Петкова вкарва в Министерския съвет за одобрение основните параметри на Оперативното споразумение за първите девет месеца на 2021 г., сред които са залегнали и основните искания на „Булгаргаз“ дневното договорно количество за периода да „съответства на резервирания от „Булгаргаз“ входен капаците на Неа Месемврия. Тоест колкото по-малко е ангажираният капацитет, толкова по-малки са количествата на внесения азерски газ. „Булгаргаз“ наема 14 000 МВтч/ден (6000 твърд и 8000 МВтч/ден твърд-условен капацитет) за първите три месеца, след като количествата падат до 6000 МВтч/ден.

В доклада на министър Петкова, който отразява всички основни точки от писмото на Николай Павлов до Томислав Дончев, до нея и до Съвета на директорите на БЕХ от 21 декември 2020 г.,  се хвърля допълнителна светлина върху игрите с твърдия и твърдия-условен капацитет, за който Павлов твърди че не му върши работа и затова отказва да го вземе. На всички търгове, които ДЕСФА прави за входния капацитет на Неа Месемврия през цялото време остава неангажиран капацитет, докато „Булгаргаз“ се оправда че няма такъв. Но към датата на вземане на решението на МС от 21 декември 2020 г., Бойко Борисов и Теменужка Петкова са приели тезата на „Булгаргаз“ и Павлов, че е по-добре да се вземе някакво количество азерски газ и да се реши проблемът с „дамоклевия меч“ на усвояване на гаранцията и плащания по „вземи или плати“ , отколкото да настояват да бъде взето цялото количество. Така Борисов получава идеална възможност да разиграе пиар около началото на диверсификацията с азерски газ, която му е нужна, за да пробута геополитически „Турски поток“, без да влиза в подробности за количествата на внесения азерски газ и схемите на Павлов.

Монополът не е заплашен

Доколкото може да се съди от поведението на Борисов и Петкова, чрез решението на Министерския съвет, те фиксират интереса на лобистите на „Газпром експорт“. Печелят битката, в която БЕХ поема отговорността, която в последствие се поема от Министерския съвет – политическото ниво. Минималните количества азерски газ, които най-накрая влизат в България, по никакъв начин не заплашват монопола на „Газпром“. Напротив, „Булгаргаз“ започва да купува повече руски газ?!

Ако за действията си през 2020 г., чиято кулминация е индулгенцията на Министерския съвет за подписване на първото Оперативно споразумение, Павлов успява да прехвърли отговорността към правителство, то за второто Оперативно споразумение, от 1 октомври 2021 г., когато той намалява още повече обемите на закупувания азерски газ и това продължава до 1 юли 2022 г., шефът на „Булгаргаз“ няма изрично разрешение на тогавашния министър на енергетиката от служебното правителство – Андрей Живков, и действа на своя глава с мълчаливото одобрение на БЕХ.

Истината е, че доказателствата срещу него „преливат“ и само мощната подкрепа на лобистите на „Газпром“ през политиците и прокуратурата му спестяват арести и обвинения. Има още много документи, които доказват неговите прегрешения, особено игрите с предлагания природен газ от „Булгаргаз“, при които предварително определени от него търговци предлагат и продават по-скъпо газ, който нямат на сутрешна сесия на една борса, отколкото го купуват на друга борса по-късно през същия ден от „Булгаргаз“. И тъй като има разлика във времето на плащане и затваряне на сделките, номерът минава. И това не е никаква тайна, знаят се имената на компаниите, схемите, „печелившите“, но за всичко има чадър, който по-мощни сили активират през прокуратурата. Същите тези „сили“ се опитаха да го изперат, дори му предоставиха трибуната на Народното събрание, като го предложиха за министър на енергетиката в кабинета на Николай Габровски.

Проблемът е, че документите остават и ако за миг чадърът на Румен Радев и Бойко Борисов престане да действа, прекият път към правосъдието за Николай Павлов може стане необратим факт.