Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.
30 март
Съжалявам, че никога не съм била в Мариупол, наистина. Някой публикува на сайта си снимки на довоенния град.
Толкова е красив. Джамията, градската градина, крайречната алея, централният площад, осветен по особен начин.
Не знам защо бях убедена, че това е един сив промишлен пристанищен град.
Била съм в Истанбул и Прага, в Рим и Тел-Авив, във Вашингтон и Берлин, в Краков, Атина, Делхи и Венеция. Била съм дори на остров Нюфаундленд, а в Мариупол – никога.
Толкова съжалявам.
Съжалявам, че не съм ходила в Чернигив, в Тернопил, Суми, Хмелницкий, Житомир, Винниця…
Пътувах да видя Ниагарския водопад, Мъртво море, Големия каньон, а езерото Синивир не съм виждала нито веднъж.
И чак сега опознавам страната си. За съжаление – по новините.
1 април
Днес малко ще ви разсмея.
Кучешката храна, която яде Хектор в мирно време, е изчезнала – не я доставят. Купих някаква подобна - поне по съставки. Но доберманите (който познава тази порода – знае) са много алергични, стига да хапнат нещо неподходящо – и край, стомашни проблеми.
С една дума – простете ми тези подробности – през нощта, в комендантския час, кучето изквича по крайна нужда.
А в град Днипро териториалната отбрана си я бива, стъмни ли се – обикалят с фенерчета кварталите, построени в редици като средновековни рицари – в „клин“ или като дъга.
Браво на тях!
Но в случая нямам избор, този слон няма да се изака на пеленка, сори.
С една дума – излязохме навън.
Някъде след три минути чувам вик от тъмнината: "Стой!", „Не мърдай!“
В отговор аз се провиквам в речитатив: „Момчета, па-ля-нъ-ця! (помните ли – теста за украинско произношение, така разпознават руски шпиони, които не могат да произнесат думата, която значи питка – бел. прев.) Кучето ми се продриска, не стреляйте!“
Пауза за десетина секунди, а след това неудържим мъжки смях: „А той да не би да се казва Серко?“ (игра на думи – най-разпространеното кучешко име в Украйна, нещо като нашия Шаро, е Сирко – от „сиръй“ (сив), на българския би звучало като Сивко или Сивчо – бел. прев.).
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.
Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на местния голф-клуб* Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни
