Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.

22 май 2025 година

Случайно попаднах на едно забавно видео, където един мъж пита изкуствения интелект – кой град в Украйна днес е най-опасен? И металният глас му отговаря: навсякъде е страшно и разрушено, и падат бомби и снаряди, но има един град, който бомбардират като по разписание – сутрин, обед и вечер. В който децата се раждат под звуците на сирените, прозорците са залепени със скоч и всеки ден е като лотария, в която печалбата е да доживееш до утре. И това е… (гласът прави интригуваща пауза) Харкив!

Всичко е точно така. Обичам своя град!

Обаче тук, при нас, няма само взривове и пожари. Освен това ние имаме и цветя, и улични певци, и театри. Да, да, театрите работят! Тоест, някой под бомбите пише пиеси, шие театрални костюми, репетира диалози и идва на премиери.

Това е най-потресаващото в Харкив.

Когато администраторката на „Театър за хората“ Марина ми каза, че искат да направят постановка по моята книга, не повярвах. Беше зимата на 2023 година, всичко наоколо бумтеше от взривове, ток нямаше, връзката куцаше – каква ти сцена, по дяволите?!

„Първите репетиции правихме на свещи, беше блекаут. Подбирахме текстове за постановка и плакахме всички, – разказваше Марина. – Майката на нашата актриса Виктория Бяла наскоро беше починала, и актрисата много болезнено възприемаше всичко, което в книгата беше посветено на майка ти“.

За мене е непоносимо да слушам монолозите на Виктория, задъхвам се. Толкова искрено тя произнася текста. Преди войната Виктория изигра безброй роли в Младежкия театър – била е и зла магьосница, и мащеха, и Снежната кралица. А сега тя играе всъщност самата себе си.

На сцената са четири жени. Различни. Но всяка твърди, че този текст е за нея.

Света Симоненко, невероятно хубава девойка, струва ми се, че тя трябва да играе само принцеси. Тя избра за своя монолог смешната история с банския костюм. Помнете ли, разказвах, как отворих при евакуацията чантата си и в нея нямаше нито една топла дреха, обаче открих… банския си. Света се смее, казва, че точно така, като отворила своята чанта, намерила в нея само реквизит за представлението – шал боа, огърлици, воал.

Олга Двойченкова – заслужена артистка на Украйна – през февруари 2022 година била принудена да бяга от войната в претъпкания евакуационен влак с дъщерята си и малкото внуче. Първо в Германия, после – в Киев. В Харкив семейството се страхувало да се върне. Когато започнаха да репетират постановката, Олга Яковлевна пътуваше с влак за репетициите. Тя е толкова топъл човек, знаете ли, край такива хора ти е топло и в най-лютия студ.

Съвсем младички актриси – Вера и Юля – играят една и съща роля, сменяйки се една друга като дубльорки. И всеки път представлението става учудващо различно. Когато играе меката и нежна Вера, се  създава едно настроение, а когато на сцената излиза силната и дръзка Юля, то е друго.

Андрей Лебед, режисьорът на театъра, е съвършено необикновен човек. До него се чувствам като безпородно салтовско куче (Салтовка е районът в Харкив, където живее Анна Гин – бел. прев.), толкова е интелигентен. Той е от онези творчески личности, които записват поетичните редове в бележника си, а към дамите се обръщат изключително на „вие“. Дори ако се познават повече от една година, заедно гастролират из страната и пият коняк в скромния бюфет. Тук говоря и за себе си.

За да направи постановка в крайфронтовия град, Андрей взе кредит от банка. Сериозно ви казвам. За костюми, реквизит и аренда на залата. Сигурна съм, че от комерсиална гледна точка това е безумие. Но театралите – те са такива, в добрия смисъл са малко смахнати.

И зрителите също, да. Защото да идваш в театъра под обстрелите и сирените, трябва да си или фанатичен любител на театъра или… малко харкивчанин.

В събота играят за последен път за този сезон представлението „Как си там“. Постановката е не за войната, както може да изглежда, а за любовта. Така винаги твърди Андрей.

Само че билетите вече са кът, останаха съвсем малко. Ще оставя линк в коментарите.

P.S. А видеото наистина е забавно: „всеки ден е като лотария, в която печалбата е да доживееш до утре“. Лично аз възнамерявам да доживея поне до събота – дъщерята ми си идва! Апропо – за представлението.

***

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във "Военният дневник на една харкивчанка" украинската журналистка и писателка Анна Гин. 

Превод Валентина Ярмилко