Правосъдният служебен министър Крум Зарков отчете днес 100% изпълнение на четири от петте приоритета, които си бе поставил наесен с екипа си. Петият е за влизането в Шенген, където има частичен напредък, по думите му.

Зарков напомни, че екипът му е финализирал и внесъл в НС всички законопроекти в частта "Правосъдие" по Плана за възстановяване и устойчивост които са условие за второто плащане по плана. Както и законопроекта за търсене на отговорност на главния прокурор, който е сред условията за третото плащане.

"Този приоритет е изпълнен 100 %", каза днес той.

За прословутия законопроект за разследване на главния прокурор 

"За 8 месеца ние се опитахме да изпълним неизпълнени от 15 години решения на съда в Страсбург", каза ресорният зам.-министър Емил Дечев, визирайки осъжданията на България заради липсата на отговорност на главния прокурор.

И двамата със Зарков обстойно коментираха "опорната точка" на Иван Гешев, повторена за пореден път вчера - че ЕК не била искала от нас такова нещо, а ние сами сме включили в Плана за възстановяване отговорността на главния прокурор.

"На първо място - за върховенство на закона говори Българската конституция - наблегна днес Зарков.-

ПВУ е безпрецедентно усилие на ЕК, която има за цел да помогне на всички страни в 2 области: преход към по-зелена икономика и утвърждаване на върховенството на закона.

Не знам какво трябва да стане за да се разбре, че да - това е нещо, с което сме се ангажирали пред света. Но по-важно от това е, че сме се ангажирали пред нас самите – пред българската общественост."

А Дечев с усмивка допоясни:

Не: "ние сега правим законопроект, за да вземем едни пари – 12 млрд." Ние правим тези законопроекти - евентуално закони, защото имаме решение на съда в Старсубрг, които ние сме длъжни да изпълним.

Но понеже не сме ги изпълнили 10, 15, 20 години, сега вече, когато ЕК е казала, че е готова да даде някакви средства, за да се възстанови българската икономика, са поставяни определени условия. И едно от тях е, че трябва да изпълним нещо, което трябаше да изпълним преди 15-20 години. Но не сме го изпълнили, каза зам.-министърът, който е сред основните автори на закона (освен че е наказателен съдия, б.р.).

Със същия позитивен резултат Зарков отчете намирането на сграда на европейските делегирани прокурори (ЕДП) у нас. Както е известно, бе им отредена бившата сграда на СДС и НФСБ - на ул. "Раковски" 134.

"Те трябва да работят независмо, включително от вътрешните структури. В България това значи - независимо от българската прокуратура. Освен законово основание, трябва да имат и материални условия.

Оттук нататък процедурата е в ръцете на самия ВСС", каза министърът.

Зарков отчете и решителната стъпка, която бе направена през пследните месеци  за изграждане на нов затвор.

Бе направена първа копка, мястото ще е край с. Самораново, а нов затвор в България не се е случвал повече от половин век.

"И ще промени изцяло облика на българската пенитенциарна система – заради огромния рецидив в България.

Трябва преминаването през затвора да значи не само наказание, но и поправяне", подчерта той.

Зарков се похвали и с възстановването на дейността на Съвета за криминологчни изследвания.

"България се оказа единствената страна в Европа, а може би и в по-голямата част от света, в която да няма научно звено, което да работи за подобряване или обновяване на наказателния закон – така че той да бъде ефективен - посочи министърът.

Той е и основна спирачка пред наказателно-правния популизъм - когато стане нещо, политците да започват да размахват Наказателния кодекс и да вдигат наказанието, знаейки отлично, че само по себе си това не води до нищо добро."

Съветът вече е провел две заседания.

Като непълно реализирана той посочи амбицията си за приемане на страната в Шенген.

"МП се включи активно в общата цел на правителството - да издигнем на най-високо ниво в дневния ред на ЕС въпроса за приемането на България в Шенген. Макар, че не се взе решението, което очаквахме, България успя да припомни на европейските ни пратньори, да потвърди правата си, да получи подкрепата на 25 от 27 държави."

Случилото се в последните месеци той нарече „истински дипломатически десант“ и посочи, че президентът Радев е получил обещание на срещата в Тирана за влизане на България в Шенген през 2023 г.