Животът на 48-ото Народно събрание ще приключи както и започна - с темата за исканите от президента военни разходи. Очаква се с голямо мнозинство, парламентът да откаже да връчи "празен чек" за инвестиционната програма за армията за милиарди левове, докато Министертво на отбраната не го преработи. Става въпрос за одобрената и внесена от правителството програма на обща стойност 6,6 милиарда лева (средствата за F-16, вече одобрени) с хоризонт 2032 г.

В програмната си реч пред депутатите на тържественото първо заседание на парламента на 19 октомври Румен Радев посвети една голяма част на нуждата от модернизация на армията, като подчерта, че се надявал проектът на правителството му да бъде приет в съкратени срокове.

Проектът бе разпределен в ресорната комисия по отбрана за одобрение, но очакването за неговата съдба е друго. 

Днес в деловодството на НС бе внесен друг проект на решение, скрепен с подписите на депутати от пет парламентарни сили (с изключение на "Възраждане", която не е търсена и на БСП, която се обявява против пари за отбрана във времена на социална криза), с който на кабинетът се връщат така направените предложения за военни разходи. Очакването е, че то ще бъде гласувано идната седмица и подкрепено съответно от подписалите се партии - ГЕРБ, "Продължаваме промяната", ДПС, "Демократична България", "Български възход", т.е. с едно от големите мнозинства, постигани в това разединено иначе Народно събрание.

В същото време БСП връща в понеделник нереализиран мандата за съставяне на правителство. Т.е. Радев ще разпусне парламента и проектът "увисва" - за преработка в следващите три месеца. Засега не е ясно дали в следващо НС той няма да се върне и с добавка - така исканите от президента заместващи изтребители.

Съпътстващите разходи

В какво се корени проблемът? В това, че в проекта се изброяват в действителност нужни на армията въоръжение, оборудване и пр., но не са калкулирани съпътстващите ги например гориво, инфраструктура, боеприпаси и прочее неща, нужни за обезпечаването. Като тук трябва да се има предвид и че са описани само разходите на стойност над 100 милиона лева, които по закон изискват санкцията на Народното събрание, тези под - не. С други думи - не е ясно от къде ще дойдат парите. Няма и приоритизиране на проектите. Друг проблем е, че те покриват само част от нуждите на отбранителните способности на българската армия, т.е.няма яснота как, кога и с какво ще се отговори на нуждите и на останалите.

Според проекта на МО в периода 2022-2026 г. трябва да са реализирани (със сключване на договор и при възможност доставка) проектите за бронираните машини за пехотата, за придобиване на електрически подводници, изграждане на системата за ПВО на механизирана бригада, закупуване на гаубици, придобиване на зенитно-ракетни комплекси, на ракетна система за залпов огън и др. За след 2026 г. са предвидени придобиването на ракетни катери за ВМС, на специални бронирани инженерни машини за батальонните групи, на тактически комуникационно-информационни системи.

От МО обаче се застраховат - че в случай, че за реализацията на някои от тези проекти се привиши финансовата рамка, то за него ще се изготви отделен инвестиционен проект, който ще влезе в НС.

Оттам посочват все пак, че в така разписаните проекти е включено придобиването само на основното оборудване - това, което смятат народните представители, не дава цялостна картина и представлява на практика разписване на "празен чек". 

А източниците на финансиране? - Разбира се, държавният бюджет, този на Министерство на отбраната. "Финансирането на проектите е възможно да става и чрез държавен заем, двустранни механизми за финансиране с участие на САЩ, европейски програми, програма на НАТО за финансиране на сигурността" - са написали още от екипа на сегашния министър - бившият главен секретар на Радев Димитър Стоянов. 

От МО са описали и рисковете пред това да се реализира програмата им, като под номер едно са поставили "политически риск", който обаче бил минимален, тъй като, факт, няма политическа формация в парламента (и извън него), която да не иска модернизация на армията. Чак под номер седем е калкулиран рискът от невъзможност да бъдат договорени схеми за разсрочено плащане по редица договори. 

Какво искат депутатите

В новия проект на решение парламентът дава 3-месечен срок за преработка на плана, като задължава Министерският съвет да изготви всеобхватна такава. В нея трябва да има приоритизиране на проектите, описание на разходите и за прилежаща инфраструктура, боеприпаси и прочее, описание на проектите и до 100 милиона лева, военно-икономически анализ, график за изпълнение и мн. др.

Ще има ли време за гласуване на това решение преди Радев да разпусне парламента - на практика има. Има и мнозинство.