"Шофьорът получи два шрапнела в лявата половина на торса. Шрапнел счупи лявата ключица на този вдясно от шофьора. Момчето зад мене получи прорезни рани на над десет места по лицето от пръснатото странично стъкло. Аз се сдобих с малко парченце от шрапнел, пробило ветровката и спряно в якето вероятно от презрамката на бронята отдолу."

Това е част от разказа във фейсбук на доброволеца Лазар Радков, който е в Украйна, за да занесе няколко генератора. Радков е добре познат с инициативата "Капачка за бъдеще", в която всички ние събираме капачките от пластмасовите бутилки, а той се грижи средствата от предаването им за рециклиране да отиват за животоспасяваща техника за новородени.

„Бяхме в няколко села близо до район с военни действия. Занесохме няколко генератора. Благодаря на всички хора, които помогнаха да съберем средствата за тази кампания. Както бяхме в буса, нещо изтрещя много силно до нас, а стъклата паднаха. Чух как шофьорът започна да крещи, а по-късно разбрахме, че е бил поразен от два шрапнела в коремната област. Разбих стъклото вдясно от мен, защото вратите не можеха да се отворят. След това излязохме и разгледахме дали имаме някакви поражения по себе си“, разказа в неделя Лазар Радков пред бТВ.

Радков добави, че шофьорът е загубил далака си.

"Имам доста приятели и познати в Украйна. Хората трябва да помагаме там, където има нужда. На мен ми няма нищо. Имах малка част от шрапнел в якето си. Шофьорът, който е украинец, претърпя две операции. Първо се погрижиха за него лекарите в болницата, в която го закарахме, а след това са го транспортирали до друго лечебно заведение. Бил е поразен далакът му, затова лекарите са го премахнали. Пътувахме с бусове, които бяха обозначени като доброволчески. Разбрах, че точно в този ден е имала масирана атака по цялата фронтова линия с дронове. Извадили сме все пак късмет, имало е много подобни нападения. Разбрах, че на това място са таргетирани много медици, доброволци и пастори", разказа още дарителят.

„И аз не очаквах, че ще влезем толкова близо до фронтовата линия. Чувахме периодично гърмежи в далечината, през минута, усещахме мирис на барут. Хората са свикнали, разхождат се и не им прави вече толкова впечатление. В болницата, в която закарахме шофьора, се чуваше автоматична стрелба от гората до нас. Лекарите бяха съвсем спокойни, говореха си. Хората успяваме да се адаптираме към всякакви неблагоприятни ситуации. Всички знаем на теория колко ужасно нещо е войната, на практика е още по-ужасна“, коментира Лазар Радков.