Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.

27 юни 2022 година

Странно, но след като тази война върви вече пети месец, аз все още отвреме-навреме получавам съобщения от „оня свят“: “Защо слагаш всички под общ знаменател?“, „Защо мен да ме ненавиждат? Никога не съм подкрепяла режима на Путин“.

ОК. Ако някой още не знае отговора на този въпрос, ще се опитам да обясня. С прост пример.

Представи си, Лена. Ти живееш в голяма красива къща, която вие с Виталик строихте цял живот. Миналата година сменихте покрива, сложихте слънчеви батерии – скъпо удоволствие, разбира се, но за шест-седем години ще се изплати. Пък и закъде да се бърза? В тази къща ще растат и вашите внуци.

И градинката ти е толкова спретната – радваш се на всяка краставичка, тя е твоя, родна, отгледана със собствените ти ръце. Малиновият храст тази година се е разраснал – хубавец, лалетата нацъфтяха и крушата най-после се е прихванала. А колко красиво лозето увива лятната беседка!

Ще дойде пролет, мечтаеш ти, ей там ще сложим барбекю, а тук трябва да направим с плочи пътечка, та нашият добряк лабрадор да не мъкне с лапите си калта на терасата.

И ето, седиш ти привечер в уютно плетено кресло на терасата, вечерята се готви във фурната, Виталик полива градинката, дечурлигата тича из двора с кучето. А ти – с чаша вино в ръката (цял ден си работила) гледаш наоколо и мислиш: „Ех, това е то  щастието“.

Представи ли си?

И изведнъж – край!!! В пет сутринта във вашия дом нахлува обезумял маниак-убиец. Той крещи, вика, троши всичко наоколо, хвърля граната върху новия ви покрив, насича с брадва твоите краставички, лалета, малини и лозя. Хваща с мръсните си лапи всичко, което вижда, дори долното ти бельо натиква в своите чували. И ти нищо не разбираш, само викаш ужасена: „Защо?“ и „Моля ви, недейте!“.

А той връзва ръцете и краката на мъжа ти, Виталик, стреля му в тила, после насилва по-голямата ти дъщеря, пребива лежащата ти майка, отрязва крака на петгодишния ти син..

И ти какво чувстваш, Лена?

Въпросът ми е риторичен. А сега ще ти обясня простичко.

Този безумец, който ти е отнел най-скъпото, пречупил е живота ти в един миг, е роден в лошо семейство. Родителите му са алкохолици, бащата – агресивен психопат, майката – необразована, в семейството децата са безброй. И свои, и приемни. Там се вихрят мизерия, страх, завист и нестихващата злоба.

Ти как би се отнесла към това семейство, Лена?

Дали ще имаш различно отношение към  две момиченца от това семейство, ще ги назовем Маша и Глаша, които, макар че са чели някакви книжки през детските си години (откъде ли само са ги взели?), все пак принадлежат към същата фамилия, към целия род на този изявен маниак?

Тези момичета са живели с него, приказвали са си, яли са на една маса, заспивали са под един килнат покрив.

И изглежда не са лоши тези момичета Маша и Глаша, добри ученички са, всяка сряда ходят в библиотеката. Дори е странно, че премълчаха, когато тяхното братче прекърши вратлетата на пилетата. Помислиха си: „Е, случва се, детето опознава света".

Когато той за пръв път обеси котка, дори му се скараха, на нещастника, и закачиха в детската стая плакат: „Котките да не се бесят“. А когато той отрови съседското куче, гнусливо се намръщиха, вдигнаха рамене и взеха по-малко да общуват с него, дори да се държат настрани. Въздишаха: „Да, неприятно. Но каво да се прави? Той е нашето семейство“.

Апропо, бащата в това семейство всяка вечер се молел. Молитвата му започвала с думите: „… да се убива, да се краде и насилва – това е нормално, деца, това е правилно“. Маша и Глаша знаели тази молитва, но не я слушали – бягали в селския клуб на дискотека.

Та когато ти, Лена, ме питаш, защо обобщавам и с ненавист говоря за семейството на маниака (Защото Маша и Глаша не са си избирали баща си и дори осъждат неговите молитви) искам да ти отговоря::

– Докато това чудовище растеше, те бягаха да танцуват на дискотека. На дискотека,  не на площад „Свобода“.

---

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на местния голф-клуб* Superior Golf & Spa Resort.

Превод Валентина Ярмилко