Финландия обяви, че трябва да обмисли присъединяване към НАТО без Швеция, чиято кандидатура изглежда е блокирана, след като Анкара разкритикува Стокхолм заради протестите срещу Турция, предаде Франс прес.

Двете скандинавски държави кандидатстваха за присъединяване към алианса миналата година след старта на руската инвазия в Украйна, слагайки край на дългогодишните си политики на военна необвързаност.

"Трябва да оценим ситуацията, дали се е случило нещо, което в дългосрочен план би попречило на Швеция да продължи напред", каза външният министър Пека Хаависто пред телевизионния оператор Yle.

Той обаче добави, че е "твърде рано да се вземе позиция по този въпрос сега" и че съвместната кандидатура остава "първият вариант".

Външният министър на Швеция Тобиас Билстрьом каза пред медиите във вторник, че е "в контакт с Финландия, за да разбере какво наистина означава това".

Хаависто по-късно изясни коментарите си на пресконференция, като каза, че не иска да "спекулира" с присъединяването на Финландия, "тъй като и двете страни изглежда напредват" и подчерта ангажимента си за съвместно кандидатстване.

Но "разбира се, някъде в дъното на съзнанието си мислим за различни светове, в които някои страни ще бъдат блокирани за постоянно", каза той.

Датско-шведският крайнодесен политик Расмус Палудан подпали копие от Корана в събота пред турското посолство в шведската столица, разгневявайки Анкара и мюсюлманските страни по света.

"Швеция не трябва да очаква подкрепа от нас за НАТО", каза президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган в понеделник. "Ясно е, че тези, които причиниха такъв позор пред посолството на страната ни, вече не могат да очакват никакво благоволение от нас по отношение на кандидатурата им за членство в НАТО", каза Ердоган.

Шведските лидери категорично осъдиха изгарянето на Корана, но защитиха свободата на словото.

Инцидентът дойде само седмици след като група за подкрепа на въоръжените кюрдски групи в Сирия окачи чучело на Ердоган за глезените пред сградата на кметството на Стокхолм, предизвиквайки възмущение в Анкара.

Хаависто каза, че протестите срещу Турция "ясно са сложили спирачка на напредъка" на кандидатурите на Финландия и Швеция за присъединяване към трансатлантическия военен съюз.

"Моята собствена оценка е, че ще има забавяне, което със сигурност ще продължи до изборите в Турция в средата на май", каза Хаависто.

Хелзинки досега отказваше да спекулира с варианта за присъединяване без Швеция, подчертавайки ползите от съвместното членство с близкия си съсед. Но "разочарованието нарасна в различни кътчета на Хелзинки" и "за първи път беше изразено на глас, че има и други възможности", каза Мати Песу, изследовател във Финландския институт по международни отношения, пред AFP.

"Има промяна във финландската позиция. Този план Б се казва на глас".

Хаависто обвини протестиращите, че "си играят със сигурността на Финландия и Швеция" с действия, които "очевидно целят да провокират Турция".

"Ние сме на много опасен път, защото протестите очевидно забавят желанието и способността на Турция да прокара този въпрос през парламента", каза той.

Песу отбеляза, че докато Турция досега не е дала индикации, че ще третира двете кандидатури "поотделно", ще бъде "интересно да се види как Турция реагира" на коментарите на Хаависто.

На пресконференцията си той отрече да съществува "план Б".

"Такъв път не се вижда като възможен. Трудно се защитава Севера. Швеция има важна роля в това", отбеляза той.

Кандидатурите за присъединяване към НАТО трябва да бъдат ратифицирани от всички членове на алианса, сред които е и Турция. Анкара подписа меморандум за разбирателство с двете северни страни в края на юни, проправяйки пътя за започване на процеса на членство.

Но Турция твърди, че нейните искания остават неизпълнени, по-специално за екстрадирането на турски граждани, които страната иска да съди за
"тероризъм".