Конституцията не е пречка за решаването на който и да е от съществуващите проблеми в страната, заяви по БНТ конституционният съдия и бивш правосъден министър проф. Янаки Стоилов.

"За да променяме конституцията, трябва да кажем какъв резултат ще постигнем с тази промяна. Често давам за пример многократните промени в главата за съдебната власт, с които едва ли някой ще каже, че съществено се е подобрило състоянието в съдебната власт (от шестте корекции на демократичната конституция от 1991 г. пет са в главата Съдебна власт, бел. ред. на Клуб Z.)

Без възстановяване на пълноценен политически живот, без отговорност от хората, взимащи решенията, без участие на гражданите чрез изборите или понякога - референдуми, няма съществено да се подобрят нещата", коментира той.

Който иска свикване на Велико народно събрание, трябва да има предвид, че за целта му е необходима първо подкрепа в обикновено Народно събрание, напомни Стоилов.

"Хората казват, че сегашният парламент не работи както трябва и може би, ако е Велико народно събрание, ще работи по-добре. Но хората, които избират и обикновено, и Велико народно събрание са едни и същи."

Той сподели още нещо любопитно - че според историци и експерти най-качествени като личен състав са били Учредителното събрание веднага след Освобождението и Великото народно събрание от 1990 г.

Запитайте се сега, имаме ли такива авторитети? Колко са и къде са в действащите партии? Следователно се намираме в едно положение, когато цели сфери в българския обществен живот деградират, вместо да имаме развитие.

Който иска Велико народно събрание, първо трябва да може да намери представителство в парламента и да има достатъчно сила и съюзници, за да задвижи този процес. Тоест – преди да стигнеш до Поповата къща, трябва да можеш да влезеш в селото", каза метафорично проф. Стоилов.

По повод събирането на подписи от ИТН за референдум за смяна на формата на управление Стоилов напомни, че това се случва благодарение на промяна в Изборния кодекс от 2020, с която отпадна ограничението за организиране на референдуми по конституционни въпроси. При това - тогава то е промушено през преходни и заключителни разпоредби на Изборния кодекс. Това обаче не променя реда за изменения в Конституцията, допълни той.

Той изреди, че партиите трябва да се съберат и да се разберат по темите като инфлацията, здравеопазването, външната политика... На основата на едно такова последователно поведение трябва да се оформят в парламента едни следизборни блокове. Така че и гражданите трябва да поемат своя дял от отговорността - да държат партиите да стоят там, където са оповестили преди изборите.

Но професорът отбеляза, че в сегашното НС се съставяха напълно безпринципни квалифицирани мнозинства, но не можаха да съставят кабинет.

Относно предстоящите парламентарни избори Стоилов коментира, че от поведението на партиите и от това дали ще предложат нещо ново на избирателите си зависи дали ще има нова ситуация след 2 април.

"Засега не се очертава нещо ново. Мнението ми е, че самите партии трябва много по-отчетливо и последователно да оповестят ангажиментите си към гражданите. Кампанията е точно времето, в което партията трябва да каже какво ще отстоява в Народното събрание и от какво няма да отстъпи.

България отново трябва да формира условно или приблизително някакъв десен или ляв блок, независимо кой ще е в управление или в опозиция. В момента, като че ли имаме една ленива десница и една слаба левица", каза още той.

По повод големите промени, които трябва да станат не само в България, но и в света, той любопитно заключи:

"Ние се намираме в изчерпване - според мен - на един неолиберален модел на капитализма. И въпросът е какво да е следващото състояние."