Близо 34 години след промените на 10 ноември 1989 г. близкото минало изглежда все по-смътно и нереално. Затова в началото на проекта "100 истории за тоталитарната държава" заложихме на историческите текстове, след като синтезирахме въпросите, зададени ни от млади хора, чиито учебници по история общо взето не са им дали особени знания за този период. Днес продължаваме със следващата история...

Терминът "национална катастрофа" е изключително популярен в българското публично говорене. Това говорене, както е известно, има изключително силна склонност към унищожително самоунижение, достигащо до самоотрицание.

Какво обаче се крие за този термин?

Първата национална катастрофа

Първата националната катастрофа е през 1913 г. след Втората Балканска война, известна още като Междусъюзническа. България е била достатъчно глупава, за да влезе във война с всичките си съседи и логично накрая е победена. Каузата е била справедлива - защита на българите, останали в границите нa съседни държави, от издевателствата на тези държави, най-вече Сърбия и Гърция. Но справедливите каузи, сами по себе си, не печелят войни.

Втората национална катастрофа

Втората национална катастрофа е в края на Първата световна война през 1919 г. Тогава България също е постъпила глупаво, като е влязла във войната на страната на Германия, търсейки реванш за първата национална катастрофа.

Подобен реванш тя е можела да получи и ако воюва на страната на Великобритания и Франция. Те са предлагали по-малко, но то е било по-сигурно, защото е било ясно, че тези две държави са с много по-голям икономически ресурс и Германия, независимо колко силна армия има, няма как да победи в тази война

В крайна сметка ние отново сме сред губещите и се стига до злокобния Ньойски договор, с който са ни отнети територии, наложени са ни огромни репарации, лишени сме от армия и др.

Трета национална катастрофа?

Много често определени събития от нашата история се обозначават като трета национална катастрофа. Със сигурност обаче най-логично е така да бъде определен периодът 1944-1989 г. Този период е известен като периода на комунизма.

Вярно е, че България, макар и победена, излиза от Втората световна война с териториални придобивки  - връща си Южна Добруджа.

Комунизмът обаче реално дори е по-голяма катастрофа от първите две. Защото тогава страната ни, макар и победена и унизена, все пак се запазва като държава и може да води собствена политика. Да прави печеливши ходове, да допуска грешки, но да е самостоятелна.

Докато в горепосочения период България реално не е независима държава, а колония на Русия. Всеки тогавашен държавен ръководител е ставал такъв с одобрението на Кремъл. Всичко се е решавало в Москва и всеки, който ѝ е бил неудобен, е бил ликвидиран, включително физически.

Приказките за икономическото и социалното благоденствие, на което са се радвали българите по онова време, са пропаганда, нямаща нищо общо с действителността. През този период България дори минава през няколко фалита.

В крайна сметка Студената война се водеше основно точно на икономическия фронт. И комунистическият лагер - т.е. СССР и неговите колонии, включително България - не просто я загубиха. Те направо рухнаха под тежестта на реалностите, които много се различаваха от официалната пропаганда, която говореше за светло настояще и още по-свето бъдеще.

Кога катастрофата е по-голяма? Когато загубиш територии и плащаш репарации или когато цялата ти държава стане нечия чужда колония? Отговорът не е труден.

---

Ако вие сте млад човек, който има интерес към най-новата ни история и иска да научи факти за времето отпреди 1989 г., можете да ни зададете своите въпроси на имейл office@clubz.bg, в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната държава.