"Преди толкова много години, когато ме ръкополагаха за свещеник, владиката каза: Отче, нали знаеш, че вече не си журналист - свещеник си.

Е, в тази книга съм си позволил малко повече репортажност."

Това каза снощи пред препълнена аудитория в Софийската митрополия отец Владимир Дойчев на представянето на четвъртата му книга "Храмът е сърце". След неколкогодишно затихване тя следва "Срещи с живота","Срещи със смъртта" и "Писмо до близък".

Макар етикетът на предишната да гласеше "Проповеди и есета", характерно за може би най-разпознаваемия у нас редови енорийски свещеник е, че той не назидава с размахан пръст... Той страда заедно с вас.

Книгата е пълна с честни и лични истории, "без измишльотини" - по думите на автора. От историята за една шапка, през корабчето в Царево, заменено с алуминиево менте, до пешеходния подлез към Централните гробища, на който вместо "Смърт за чарвените", мазилката паднала и вече пише само "Смърт".

И снощи, шегувайки се с предишната си професия, протойерей Дойчев отбеляза, че дори в добрите медии, за да се публикува едно нещо за факт, то трябва да бъде засечено от два независими източника...

"... А съвременният човек се доверява само на един - вече слуша само главата си. Помислите си."

Ето още някои от думите снощи:

  • Тази книга е за немощния човек и огромните призраци, с които е призван да се сражава;
  • Тази книга е битка с равнодушието. И с миговете, които нахалстват да бъдат "живот" и да превземат ежедневието;
  • Това е книга за мислите, които се обличат като юпита - изглеждат надеждни, пълни с перспектива, но всъщност се оказват измамници;
  • Няма вече дори добри любовни истории, има лоши;
  • Храмът е място за любовна среща.