"В понятието "независимост на съдебната власт"... освен независимост... от другите две държавни власти - законодателна и изпълнителна... включва ли се и институционална, организационна и йерархична независимост между трите органа, включени в системата на съдебната власт - съд, прокуратура и следствие?"

Това е гръбнакът на въпроса, с който ГЕРБ - след като парира опитите за законови промени в НПК, свързани с главния прокурор, сега пита и Конституционния съд за задължително тълкуване. Касаещо независимостта... едва ли има съмнение на кого. Желанието на ГЕРБ следствието, което е и кариерно подчинено на обвинителите, е старо, но напоследък бе притворено "на хартия" от "Възраждане".

От съобщение на КС става ясно, че искането е внесено и конституционно дело №6/2023 г. е образувано вчера. 

"Днес, 2 февруари 2023 г., Конституционният съд образува к.д. № 6 по искане на народни представители от 48-то Народно събрание за даване на задължително тълкуване на чл. 117, ал. 2 от Конституцията с въпрос: "В понятието "независимост на съдебната власт" (чл. 117, ал. 2,  изречение първо), освен независимост на съдебната власт от другите две държавни власти - законодателна и изпълнителна, и функционалната независимост на всеки отделен съдия, съдебен заседател, прокурор и следовател (чл. 117, ал. 2, изречение второ), включва ли се и институционална, организационна и йерархична независимост между трите органа, включени в системата на съдебната власт - съд, прокуратура и следствие?".

Докладчик по делото е съдията и бивш премиер Филип Димитров.

Питането е подписано от почти всички депутати от ГЕРБ без един - 66 човека, много повече от нужните 48. И става ясно, че за тях е много важно мястото на следователите.

"Правният интерес от тълкуване на нормата на чл. 117, ал. 2 на Конституцията произтича от факта, че Народното събрание ще се занимава с реформиране на съдебната система, което ще засегне баланса между трите органа, включени в структурата на съдебната власт и статута на следователите в частност, както вероятно и структурата на Висшия съдебен съвет" - предпоставят от сега с какво ще се занимава парламентът от групата на ГЕРБ.

"Съдебната реформа трябва да бъде поставена в конституционна рамка и нейната динамика не може да излиза извън зададените от Конституцията параметри. Поради това за нас на първо е важно да знаем с точност кое е конституционоосъобразното място на следователите, респективно на структурата "Следствие"/следствените органи, в системата на органите на съдебната власт. От отговора на този въпрос ще следват възможностите за изменения в тази система." - пишат още.

За разлика от други идентични събития, вчера от партията на Бойко Борисов не са събирали по познатия начин медии и камери, за да внесат показно искането в КС. Това се е случило тихо и на практика в последния работен ден на 48-мия парламент, за да може да бъде парафирано питането от депутати.

Интересно е и че по едно съвпадение двата почти сходни варианта за реформи, внесени в парламента от "Демократична България" и бившото служебно правителство, бяха удавени в "бял шум" - от изненадващо появила се съдебна реформа и на "Възраждане". Която пък точно предлагаше идеите на ГЕРБ - за изваждане на следствието от шапката на прокуратурата и в която основна роля играе шефът на НСлС, който да може независимо да разследва главния прокурор (в момента постът се заема втори мандат от Борислав Сарафов, заместник-главен прокурор - б.р.).

"Стават все по-силни гласовете за нови изменения на Конституцията, при които Висшият съдебен съвет да бъде разделен на два самостоятелни съвета - Висш съдебен и Висш прокурорски, в който да е и следствието. Дали това е допустимо отново ще следва от отговора на въпроса за конституционния статут на следствието", четем още в искането на ГЕРБ.

Към него е приложена и историческа справка от дебатите в седмото Велико народно събрание, която идва да внуши, че законодателите са искали независимост на следствието от обвинението. 

"Важно е изказването на тогавашния главен прокурор Мартин Гунев, който казва следното: "Струва ми се, че следствието не може да бъде самостоятелно. То може да бъде или към съда със съдии-следователи, или към президентството, или към министерството на правосъдието. Най-малко следователите могат да бъдат към прокуратурата, защото тогава прокуратурата ще стане четвърта власт" - дават пример от ГЕРБ.

И следва извод:

1. Великото народно събрание е имало несъмнено волята да уреди статута на следствието като самостоятелен орган в структурата на съдебната власт.

2. Първоначалната идея е била следствието да бъде обвързано със съда, за което говори и терминът, използван в първоначалния текст: „съдия-следовател", но в
хода на дебатите тази идея е била изоставена. По стилистични причини определението "съдия-" пред следовател също е изоставено, с което статутът на тази фигура в системата на съдебната власт е оставен в неопределено положение.

3. Идеята следствието да бъде подчинено на прокуратурата е отхвърлена като недемократична и то, забележете, по препоръка на тогавашния главен прокурор (някои биха казали - назначен от стария режим).

4. Неизяснен остава въпросът за представителството на следователите в органа - Висш съдебен съвет. 

Както Клуб Z многократно писа, проектът за НПК на правосъдния министър Крум Зарков, продължение на започнатия от предшественичката му Надежда Йорданова (ДБ), бе внесен в деловодството на парламента на 30 декември м.г., след едномесечно обществено обсъждане и съгласуване на няколко нива с партньорите ни в Брюксел. Оттам нататък ключова роля за потапянето му изиграха както председателят на парламента от ГЕРБ Вежди Рашидов, така и председателят на комисията по правни въпроси, пак от ГЕРБ - Радомир Чолаков. В действията по забавянето на проекта чрез отлагания на свикването на комисия и недопускане на зам.-председателите на парламента Никола Минчев и Атанас Атанасов да водят заседания, ГЕРБ бе подпомагана от ГЕРБ, БСП, ДПС и "Възраждане". Така на практика на НПК не му достигна седмица, за да бъде окончателно гласуван.

За сметка на това в един от последните си дни парламентът надълго и нашироко обсъжда измененията в Закона за съдебната власт, предложени от партията на Костадин Костадинов, като особено активни в припознаватето на текстовете бяха от ГЕРБ. Оттам харесаха на практика собствената си идея, изразявана публично от Чолаков многократно преди това (но неясно защо необлечена в проект на партията на Борисов) - за независимост на следствието. Като всички поддръжници вкупом обявиха, че това, а не механизмът за разследване на главния прокурор на Зарков, е истинската реформа по отношение на контрола над обвинител номер едно.