Тия дни всички се занимаваха със закуската на главния прокурор Гешев в САЩ. Адски неприятно за него, предполагам. Не, честно, ако на мен цял народ ми гледа в чинията и коментира какво ям, къде го ям и с кого го ям, ще ми секне апетитът. Човек пък да не иде на олинклузив някъде и да не си напълни чинията от шведската маса. За трети път. Веднага смешки във фейсбук, после преки включвания по телевизията, референдуми, бой в парламента... Ужас. Добре, че никой не се интересува от това какво вечеря господин Гешев и най-вече – с кого вечеря, защото те големите работи обикновено на вечеря стават. На закуска може да си хапнал мюсли, рохки яйца, осем вида сирена (извинете, закуската влиза ли в цената на стаята, за да знам бюджетът ли я плаща или аз?), шампанско, портокалов сок и суши – не, че всичко това върви заедно, ама нали е аванта... Обаче за вечерята човек вече пак огладнява и то сериозно и затова там се сервират пържоли, броколи, асансьорни заводи, чийзкейк, крипто платформи, хотели, а накрая за разкош пура и нов закон за хазарта. Големи хапки за големи хора, няма да ги оставяме на случайчиници в бизнеса разни, я...

Те нашите политици на прехода от 30 години ги умеят тия работи – на закуска са в САЩ и пият портокалов сок с американски сенатори, за вечеря вече са си в София и люскат водка с руски олигарси. Или по-точно с българското пиколо на някой руски олигарх.

Хич не е лесна тая работа – по цял ден да плюскаш и пиеш, независимо от часовата разлика. Вие ги критикувате, ама толкова ядене и пиене можете ли да поберете? И най-важното – винаги да знаете къде точно се намирате, с кого сте и какво следва да пиете, ядете и приказвате. Много неудобно ще се получи, ако точно на молитвената закуска при тия мормони, американците, объркате малко часовите пояси и локацията и отворите каса шампанско „Моет“ с шут под звуците на Шушана, все едно сте синът на Цоло Вутев в Куршевел.  Помните ли скандала с отрочето на най-богатия българин, който изля за половин час 40 000 евро под формата на шампанско в луксозния френски ски курорт? Не, че 40 000 евро са пари за българската прокуратура, но обикновено тя ги прибира, не ги раздава... Това ще е неудобното. И „Шушана“, разбира се. Американците могат да простят и разберат, ако лиричният герой влезе с автоматично оръжие в училището на Шушана и изтрепе половината ѝ съученици, но подозрения за изневяра и намеци за секс са абсолютно несъвместими с моралния им свят.

Така че да си български политик освен голям стомах, голяма глътка и голяма хватка, изисква и голяма концентрация.

И то не само за елементарни работи като да знаеш с кого си закусвал и с кого вечеряш, а и в далеч по-сложни. Например при кой какви самолети за армията си поръчал, на кого си обещал, че ще дадеш муниции на Украйна и на кого, че няма да дадеш, пред кого си се клел в съдебната реформа и пред кого, че „ще я опраскаш“ и прочие, и прочие. Това мъж с десетина любовници по-лесно ще  се оправи пред жена си, отколкото политик на власт в България.

Но европейската и американската кухня са далеч по-прости в сравнение с балканската, в частност македонската. Яденето и пиенето в Македония може да доведе до загуба на много неща – от национална идентичност до постоянни зъби. Затова и честванията на общия ни национален герой Гоце Делчев минават постно – само с музика и венци, яденето и пиенето ще е по-късно от двете страни на границата. Боят се отлага за друга дата. Например 24 май. До неотдавна на този свят и за нас, и за тях ден, на който празнуваме просветеността и културата си, в далечния германски град Елванген, в който Методий е бил заточен, български и македонски попове си скубеха традиционно брадите в спор чий е светият брат. Гърци в патакламата засега не са участвали. Наложи се сащисаните местни жители воглаве с кмета да разделят 24 май на две и да пазят попските делегации една от друга - събитие, което се превърна в по-посещавано и от мачовете на селската лига. В резултат на това обаче всеки елванчанин (или елвангенец?) е запознат както с кирилицата, така и с глаголицата и може да произнесе около 30 псувни на татаро-български и още толкова на сърбо-македонски. Това си е сериозен износ на култура и мисля, че няма от какво да се срамуваме. Даже бих предложила Гоцеделчевските чествания също да минат под знака на културния туризъм и да каним запалянковци от цял свят, които да плащат скъпо и прескъпо, за да гледат българо-македонските боеве. А от това ще спечели както София, така и Скопие. И накрая ръка за ръка, зъб за зъб и око за око най-сетне ще влезем в европейските бъднини.