Българският бизнес ще подкрепи правителството в усилията му за търсене на механизъм за намаление на цените на храните, защото първият приоритет за деловите среди на България е влизането на страната в еврозоната от 1 януари 2024 г. Това каза в интервю за БТА председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев.

Припомняме, че през последната седмица стана ясно, че цените на редица храни у нас са по-високи от тези за същите продукти в редица големи европейски градове, в които стандартът на живот е в пъти по-висок. Това накара вицепремиера Атанас Пеканов да се "самосезира" и да обещае, че ще опита да търси начин, по който тази "мистерия" да бъде разгадана и да се намери механизъм за намаление на цените. Комисията за защита на конкуренцията пък вече 10 месеца проверява пазара за евентуални нарушения, но още няма резултати. Припомняме, че КЗК е се ръководи от майката на бившия депутат от ГЕРБ Александър Ненков - Юлия Ненкова. 

Интересното е, че въпреки очевидната спекула с цените, изпълнителният директор на сдружението "Храни и напитки България" Яна Иванова казва, че решението било... намаляване на ДДС за тези артикули. Според нея няма административни мерки, които могат да се приложат и да дадат положителен ефект.  

Васил Велев и Яна Иванова бяха потърсени за коментар по повод заявеното вчера от премиера Гълъб Донев намерениe на второто служебно правителство да насочи усилията си към постигане на реални резултати в овладяването на цените на хранителните стоки. По негова инициатива днес в Министерския съвет има работна среща с участието на министри и шефове на агенции. Целта е да бъде представен анализ на образуването на цените, като спрямо резултатите от този анализ ще се търсят възможните решения за спиране на покачването им. 

Според Велев, за да бъде постигната целта - влизане в еврозоната, предприятията, търговските вериги също трябва да направят някои усилия като например да ограничат стремежа си към по-големи печалби.

Според Иванова сега цените са такива, каквито пазарът в момента позволява.

"Производителите искат да продават в максимален обем, а това става само при поносими цени, а разходите на всяко предприятие за производство, суровини и транспорт са много различни и общи послания "Да намалим цените!" звучат добре, но са популистки", коментира Иванова.

"В целия свят инфлацията продължава, макар и с по-ниски стойности от 2022 г. и не може да се очаква в малка България да е много по-различно", допълни тя.

Според данни от FoodDrinkEurope цените на храните при нас не растат повече спрямо средното за ЕС, а и има много по-развити държави от нас, в които инфлацията при храните е чувствително по-висока, каза Иванова. Тя отново повтори, че единствената мярка, която можело да забави инфлационния процес в България, за която всички национално представителни сдружения призоваваха още от началото на кризата, е намаляването на ДДС на храните. Тя напомни, че през май миналата година в изследване на БАН бе отчетено, че у нас се очаква ръст на цените на храните с около 50 на сто и още тогава от организацията са отправили апел за намаляване на ДДС, тъй като такава бе една от препоръките на Европейската комисия за справяне с кризата, породена от войната в Украйна.

Само в още две държави от целия ЕС няма намалена ставка на ДДС и реално нашите храни са с най-високо ДДС в Европа, каза Иванова.

Без това намаление картината е следната - ако себестойността на един продукт се увеличи с един лев, това реално за крайния потребител в България е 1,20 лева, ако със същия този лев се качи в Германия, увеличението ще е с 1,07 лева, във Франция - 1,05 лева, Румъния - 1,09 лева, описа процеса Иванова (визирайки само ДДС - никакви други компоненти, б.р.).

По отношение на търговските вериги и за евентуалния им "принос" в поскъпването на храните Иванова изтъкна, че страната ни вече е транспонирала директивата за нелоялните търговски практики.

Не мисля, че  някоя от веригите в България си позволява да прилага нелоялни търговски практики, допълни Иванова.